Решение № 13262 от 8.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5217/2010 г.

Решение № 13262 от 8.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5217/2010 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Гранд Комерс Еко" ЕООД против решение № 393 от 24.02.2010 г., постановено по адм. д. № 1332/09 г. от Варненски административен съд. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против отказ за регистрация по ЗДДС № 03102090000661/12.03.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 192/7.05.2009 г. на директор на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна. Със същото решение дружеството е осъдено да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Наведените касационни основания са неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на решението - чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретните оплаквания се свеждат до следното: съдът неправилно е приложил чл. 15 и чл. 16а, ал. 2, изр. 2 от ТЗ; необосновано съдът е приел, че съществува вземане срещу отчуждителя на предприятието. В писмени бележки, представени в касационното производство се прави възражение, че "Задълженията, установени с влезлия в сила акт съобразно решение на ВАС по адм. д. № 8079/03 г. са погасени по давност, тъй като изпълнително дело № 10010/209 от 11.03.2009 г. срещу "Тил ресурс" ЕООД е заведено повече от 5 години след 1.01.2004 г. и съответно е погасено по давност съобразно чл. 171, ал. 1 от ДОПК". Твърди се, че това възражение е направено и пред първоинстанционния съд, но не е обсъдено от него. Възразява се също така, че не е безспорно установен размерът на "неуредените задължения". Освен това се сочи, че в изпълнителното производство Божидар Борисов е представил изпълнителни листове, като се е съгласил вземанията по тях да служат за удовлетворяване на АДВ. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което жалбата срещу отказа за регистрация по ЗДДС бъде уважена. Ответникът в касационното производство - директорът на дирекция "ОУИ" - Варна не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Сочи се, че в конкретния случай са установени вземания по РА и ДРА в размер над 5000 лева, поради което правилно органите по приходите са приели наличието на непогасени задължения по ЗДДС (отм.) за процесните данъчни периоди като "неуредени задължения" по смисъла на § 1, т. 52 от ДР на ЗДДС като в хода на съдебното производство не са били представени доказателства за обезпечаване, разсрочване или отсрочване на тези задължения. В този смисъл според прокурора съдът правилно е изтълкувал и приложил разпоредбите на чл. 15, ал. 3 от ТЗ вр. с ал. 1 от същия, както и на чл. 232, ал. 6 от ДОПК съответно чл. 193 от него. Върховният административен съд, първо отделение в настоящия съдебен състав преценява жалбата като допустима, тъй като е подадена от страна по делото, в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване на съдебното решение. Досежно основателността на жалбата, съдът приема следното: Предмет на контрол пред административния съд е бил Отказ за регистрация по ЗДДС № 03102090000661/12.03.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Варна. Този отказ е потвърден с решение № 192/7.05.2009 г. на директор на дирекция "ОУИ" - Варна. Административното производство е инициирано по заявление вх. № 10968 от 17.02.2009 г. от "Гранд Комерс Еко" ЕООД за регистрация по ЗДДС на осн. чл. 100 от същия закон. Отказът за регистрация е мотивиран с установени и изискуеми задължения за ДДС в размер на над 21 000 лв. по справки декларации и ревизионни актове на "Гранд Комерс - Божидар Борисов" ЕТ, където Божидар Иванов Борисов е представляващ и управляващ към момента на възникване на задълженията. Посочено е, че е поискано обезпечение съгласно чл. 176б, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС каквото не е представено от "Гранд Комерс - Божидар Борисов" ЕТ. На осн. чл. 176а, ал. 1 от ЗДДС е прието, че не са налице основания за регистрация по ЗДДС. С решението на директора на ДОУИ са конкретизирани актовете, установяващи задълженията на "Гранд Комерс - Божидар Борисов" ЕТ. Видно от решението е, че това са РА № 623/12.11.2004 г., задълженията по който са в общ размер - 9397, 06 лв. и ДРА № 670/7.12.2001 г. след обжалването на който задължението по него е 3 046,02 лв. На възражението на жалбоподателя, че задълженията по тези актове са дължими от правоприемника - "Тил ресурс" ЕООД в решението се отговаря, че с приемането на ДОПК, ЕТ не е включен в кръга на задължените лица, а задълженото лице е единствено и само физическото лице. На възражението на жалбоподателя, че за тези задължения вече е образувано изпълнително дело на правоприемника е отговорено, че този факт не отменя задълженията на физическото лице по РА и ДРА, а изпълнителното дело на "Тил ресурс" ЕООД е образувано в качеството му на солидарно отговорно лице за тези задължения. Административният съд отхвърля жалбата срещу отказа, потвърждавайки фактическите констатации и направените въз основа на тях изводи от органа по приходите. Добавено е от съда, че разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от ТЗ дава възможност на страните по договора за прехвърляне на предприятието да направят споразумение с кредиторите относно отговорността за задълженията на отчуждителя, която да изключва приложението на солидарната отговорност. В случая обаче няма твърдения за такава уговорка с данъчната администрация относно данъчните задължения на отчуждителя, поради което солидарната отговорност не е изключена. Също така съдът е приел, че представените по делото изпълнителни листа, установяващи вземания на жалбоподателя не могат да бъдат възприети като доказателства, че задълженията му по въпросните ДРА са изпълнени, тъй като суброгацията в правата на длъжника се извършва чрез формален акт - издаване на Постановление, арг. чл. 232, ал. 6 от ДОПК, а такива доказателства за изпълнена суброгация не са представени, както и, че третите лица са внесли дължимите суми по сметка на публичния изпълнител. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като основателна, поради следното: Между страните не е налице спор относно следните факти и обстоятелства: с влязъл в сила ДРА № 670/7.12.01 г. на ЕТ "Гранд комерс - Божидар Борисов" е установено данъчно задължение за ДДС в размер - 3046, 02 лв. за м. 10.2000 г. и лихви върху него., както и с ДРА № 623/12.11.2004 г. в размер общо на 9397,06 лв. С решение № 94 от 26.01.05 г. на ТОС е вписано прехвърлянето на ЕТ "Гранд Комерс - Божидар Борисов" от едноличния търговец Божидар Иванов Борисов като съвкупност от права, задължения и фактически отношения на "Тил - Ресурс" ЕООД - Варна, представлявано от Веселин Проданов, като се заличава ЕТ "Гранд Комерс - Божидар Борисов" поради прекратяване дейността вследствие прехвърлянето. Не се спори, че лицето Божидар Иванов Борисов е собственик и управител на "Гранд Комерс Еко" ЕООД. Спорните въпроси са - кой е длъжникът ( физическото лице Божидар Иванов Борисов или "Тил - Ресурс" ЕООД) на публичните задължения по установените с ДРА и СД на ЕТ "Гранд комерс - Божидар Борисов"; погасени ли са тези задължения чрез плащането им или по давност. Основателно и в съответствие с законовите разпоредби - чл. 15 от ТЗ и чл. 14 от ДОПК съдът е приел, че въпреки настъпилото прехвърляне на предприятието на ЕТ "Гранд Комерс - Божидар Борисов" солидарно задължен за задълженията на търговеца преди прехвърлянето е и физическото лице - собственик на предприятието на едноличния търговец. Правилен е изводът на административния съд, че образуваното изпълнително дело на "Тил Ресурс" ЕООД не отменя изискуемите задължения на Божидар Борисов, натрупани по времето, когато е действал като ЕТ "Гранд Комерс - Божидар Борисов". Основателно и обосновано е прието, че по делото не са представени доказателства за погасяване на установените публични задължения. По делото е представено известие от Божидар Борисов до НАП - Търговище за събиране на задължението по ДРА № 623/12.11.2004 г. чрез субругация във вземането на "Гранд комерс" ЕООД - Варна по изпълнителен лист от 11.03.2005 г. по ч. гр. д. № 287/05 г. Основателно, административният съд е приел, че тази суброгация не е доказана, тъй като по делото не е представено Постановление чрез което се извършва тя по аргумент от чл. 232, ал. 6 от ДОПК. По дотук изложените съображения решението на АС - Варна се явява обосновано и правилно. Едва в касационното производство обаче жалбоподателят прави възражение, че установените публични задължения са погасени по давност. Противно на твърденията му, направени в писмените бележки, представени пред настоящата инстанция, подобно възражение не се установи да е правено от жалбоподателя при обжалването на отказа по административен ред и пред първата съдебна инстанция. Това възражения обаче не може и не следва да се коментира за първи път в касационното производство. По делото липсват данни, срещу Божидар Борисов да е образувано изпълнително производство за публичните му задължения, поради наличието на които се отказва регистрация по ЗДДС на "Гранд Комерс Еко" ЕООД, в което производство евентуално да може да се изслуша и обсъди това възражение. За законосъобразното и правилно разрешаване на спора, жалбоподателят има интерес да иска да бъде обсъдено възражението за изтекла погасителна давност на установените публични задължения, на ЕТ "Гранд Комерс - Божидар Борисов" именно в съдебното производство, образувано по жалбата срещу отказа за регистрация по ЗДДС на "Гранд Комерс Еко" ЕООД. С оглед именно на направеното възражение за изтекла погасителна давност обжалваното решение следва да се отмени, а делото се върне на първоинстанционния съд, който е съдът по съществото на спора за обсъждането му след като разбира даде възможност на ответника за становище по това възражение и ангажиране на доказателства във връзка с изразеното становище. По тези съображения, Върховният административен съд в настоящия състав,