Решение № 4208 от 26.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11258/2012 г.

Решение № 4208 от 26.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11258/2012 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Михаил Димитров Щерионов, гр. Бургас, ж. к. "Изгрев", бл. 61, вх. 1, ет. 4, срещу решение № 3098 от 8.06.2012 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело № 7803/2011 г. Жалбоподателят моли решението (с което е отхвърлена жалбата му против отказ за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания и е осъден да заплати разноски по делото) да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и вместо него постановено друго решение, с което да се прогласи за нищожно Уведомително писмо изх. № 01-6500/30728 от 7.07.2011 г. на зам.-изп. директор на ДФ "Земеделие", евентуално да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно поради обстойно развити в жалбата съображения. Ответникът - зам.-изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" гр. София, не заявява становище по жалбата. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима, подадена в законния срок и е неоснователна. Не са налице нарушения на материално-правните норми и съдопроизводствените правила. Съдът е формирал обосновани правни изводи, като е изяснил релевантните за спора факти, обсъдил e доказателствата, възраженията и относимата правна уредба. Неоснователни са доводите в жалбата относно компетентността на органа, издал акта с оглед на представения протокол № 17 от заседанието на Управителния съвет на Държавен фонд "Земеделие" от 7.04.2011 г. Отказът на изпълнителния директор е издаден от компетентен административен орган, съгласно чл. 11а ЗПЗП. Съдът правилно с оглед представените по делото доказателства е достигнал до обоснования извод, че отказът за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания, обективиран в уведомително писмо № 01-6500/30728 е правилен, тъй като по силата на чл. 51 от Регламент № 796/2004 г., ако разликата между декларираната и заявената за подпомагане площ надвишава 50 %, финансова помощ не се отпуска и се налага санкция за бъдещ период. С оглед на установеното от фактическа страна, че процентът на наддекларирана площ надвишава 50 % правилно е приложен от административния орган материалния закон по отношение на заявените площи за подпомагане по СЕПП и по-точно нормата на чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП, във връзка с регламента. Съдът е направил проверка по чл. 168 АПК във връзка с изложените в жалбата доводи за немотивираност на административния акт и правилно е приел, че същият е мотивиран и обоснован, тъй като мотиви се съдържат в съпътстващите документи. Неоснователни са доводите на касатора за недопустимост на постановения отказ в хипотезата по чл. 99 АПК. Размерът на сумите, посочени като недължимо платени по АУПДВ № 01-6500-23207 съвпада със сумите, посочени като недължимо платено в Уведомителното писмо и плащането на тези суми преди издаване на оспорения отказ не означава възобновяване на административното производство чрез изпращане на уведомително писмо, а е предварително изпълнение, поради което правилно е приложен материалният закон и не са налице касационни основания. С оглед датата на пощенското клеймо - 9.07.12., входираната в Административен съд София - град (АССГ) на 11.07.2012 г. касационна жалба се явява депозирана в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от съобщаването и като подписана от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 3098 от 8.06.2012 г. по административно дело № 7803/2011 г., в производство по чл. 145 и сл. от АПК, Административен съд София - град, Второ отделение, 33-ти състав, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ОТХВЪРЛЯ жалбата на Михаил Димитров Щерионов против отказ за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2008 г., обективиран в Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания изх. № 01-6500/30728 от 7.07.2011 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция. С втори диспозитив като логическа и законна последица от този изход на спора съдът ОСЪЖДА жалбоподателя Михаил Димитров Щерионов да заплати на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция разноски по делото в размер на 350 лева. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал, че оспореният отказ е издаден от компетентен административен орган в рамките на предоставените му от закона правомощия, като при издаването на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е посочил, че независимо от схемите и мерките, по които кандидатстват земеделските производители, производството по разглеждане на подадените заявления условно може да бъде разделено на етапи (четири на брой). Първият етап е "подаване на заявление за подпомагане от кандидата", като в случая жалбоподателят Михаил Димитров Щерионов е подал Общо заявление за плащания на площ 2009, с което е заявил и декларирал площи за подпомагане по схемите и мерките, както следва: по СЕПП - 8 парцела с обща площ от 17.32 ха; по СНД - 3 парцела с обща площ от 6.087.32 ха; по НР2 - 8 парцела с обща площ от 17.32 ха. Вторият посочен от съда етап е "разглеждане на заявлението и извършване на проверка от Разплащателната агенция, като проверките могат да бъдат административни и на място". На това място съдът се е позовал на чл. 43, ал. 2 от ЗПЗП, чл. 2, ал. 1, т. 2 от Наредба № 105/2006 г., както и на чл. 6 от Регламент № 796/2004 г. на Комисията за създаване на специализиран слой "Допустими за подпомагане площи", който представлява геореферирана графична база от данни за площите, допустими за подпомагане за съответната кампания, изградена на база актуални ортофото и сателитни карти на територията, като тази електронна база данни е част от СИЗП (Система за идентификация на земеделските парцели) и въз основа на нея се извършват административните проверки за допустимост на площите. В тази връзка съдът е посочил, че в случая размерът на допустимата площ е определен въз основа на извършена административна проверка, а не на извършена проверка на място, която съгласно чл. 30 от Регламент 1122/2009 г. Разплащателната агенция е задължена да извърши само на 5 % от всички земеделски производители, кандидатстващи за подпомагане, а липсата на данни заявлението на жалбоподателя да е попаднало в тези 5 % изключва наличието на допуснати нарушения при извършването на такава проверка на място - неуведомяване за извършването й и връчване на Контролния лист от тази проверка. На трето място е етапа на "определяне на допустимите площи и изчисляване на полагаемата се субсидия въз основа на размера на допустимите площи за подпомагане". Съдът е приел, че отказът за изплащане на субсидия за цялата заявена площ е мотивиран от фактическа страна с това, че кандидатът е заявил площи, които не стопанисва и тези мотиви определят обхвата на съдебния контрол за материалната законосъобразност на акта. Позовал се е на таблицата в Уведомителното писмо, в която са обективирани фактическите основания и изключително подробно ги е посочил, като е възприел и заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза, която установява недопустимите за подпомагане парцели и площи от тях. В случая процентът наддекларирана площ надвишава 50 % и правилно административният орган е приложил материалния закон по отношение на СЕПП - чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП във връзка с чл. 51 от Регламент 796/2004 г., като не е оторизирал никаква площ и сума за подпомагане и е наложил санкция за бъдещ период, а за НР 2 - чл. 16 от Регламент /ЕО/ № 1975/2006 г. По отношение на четвъртия етап - "произнасяне по заявлението за подпомагане и уведомяване на кандидата", съдът е посочил, че при извършената служебна проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК и с оглед изложените в жалбата доводи за немотивираност на административния акт е установил, че в Уведомителното писмо изрично са посочени правните и фактически основания, като отказът е издаден след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за преценката на основанията за допустимост на подпомагането. За неоснователни са приети доводите на жалбоподателя за недопустимост на постановения отказ в хипотезата на чл. 99 от АПК, какъвто характер според него (жалбоподателя) притежава оспореното уведомително писмо, при наличието на вече изплатена оторизираната субсидия и издаден Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500-23207 от 12.04.2011 г. При този изход на делото съдът е счел, че на основание чл. 143, ал. 4 от АПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати направените от ответника разноски, изразяващи се в заплатен депозит за възнаграждение на вещото лице и юрисконсултско възнаграждение в размер, определен съобразно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Така постановеното съдебно решение като краен резултат е правилно. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София - град (АССГ) е законосъобразността на Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания с изх. № 01-6500/30728 от 7.07.2011 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, касаещо кампания 2009 г. С това писмо адресатът Михаил Димитров Щерионов от гр. Бургас, к-с Изгрев, бл. 61, вх. 1, ет. 4, УРН: 186857 се уведомява за оторизирана обща субсидия съгласно подадено общо заявление за плащания на площ с УИН: 02/180709/38880, за финансово подпомагане по схемите и мерките за директните плащания за кампания 2009 г. в размер на 2491.72 лева и по-конкретно: По Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) е изчислена искана финансова помощ в размер на 2810.9 лв., като ДФЗ - РА отказва изцяло финансовото подпомагане по подаденото заявление и оторизираната сума е в размер на 0 лв.; По Схемите за национални доплащания на площ (НДДП) е изчислена искана финансова помощ в размер на 459 лв., като ДФЗ - РА намалява финансовото подпомагане по подаденото заявление в размер на 99.65 лв. и оторизираната сума е в размер на 359.35 лв.; По Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони (НР2) е изчислена искана финансова помощ в размер на 1693.72 лв., като ДФЗ - РА отказва изцяло финансовото подпомагане и оторизираната сума е в размер на 0 лв.; По Мярка 214 Агроекологични плащания (АЕП) за декларираните от кандидата площи/животни и/ или пчелни семейства е изчислен общ размер на исканата финансова помощ за АР13 - 2132.37 лв., като ДФЗ - РА е оторизирала пълната сума по заявлението. Наложени са санкции за бъдещ период в размер общо на 1997.43 лв. в съответствие с: чл. 51 от Регламент 796/2004 г. за СЕПП - 1246.4 лв. и чл. 16 от Регламент 1975/2006 г. за НР2 - 751.03 лв. Изобщо вече няма никакъв спор в съдебната практика по въпроса, че писмото, макар и да е наречено "уведомително", не само уведомява, но и засяга пряко и непосредствено правата и законните интереси на земеделския производител - кандидат за подпомагане, поради което носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по критериите на чл. 146 от АПК. Това уведомително писмо е обжалвано само в частта му за две от четирите схеми и мерки за подпомагане, посочени в подаденото от Михаил Димитров Щерионов ОБЩО ЗАЯВЛЕНИЕ за плащания на площ 2009 - форма за физически лица с № 02 180709 38880, а именно за СЕПП и за НР2, като не е обжалвано в частта му касаеща НДП и АЕП, поради което в тази си част писмото е влязло в сила. В уведомителното писмо са посочени правните основания за неговото издаване поотделно за всички мерки и в частност за процесните СЕПП и за НР2, както и словесно са описани причините, поради което не е одобрена цялата претендирана сума по подаденото от физическото лице Михаил Димитров Щерионов ОБЩО ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ПЛАЩАНИЯ НА ПЛОЩ 2009. Като неразделна част от уведомителното писмо е приложена Таблица с допълнение, в което подробно е описано съдържанието на съответните колони - 14 на брой. От изложеното следва, че в административния акт се съдържат и правни и фактически основания, поради което същият е мотивиран и не страда от наведения от жалбоподателя порок по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Не е налице и нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 2 от АПК. На това място следва да се отбележи, че за изпълнение на функциите на Разплащателната агенция за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз, се създава Интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК), което е изискване по Глава 4 на Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета и дял III от Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията от 21 април 2004 г. На основание чл. 30, ал. 6 от ЗПЗП (Закона за подпомагане на земеделските производители) е издадена и специална НАРЕДБА № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол. Според чл. 1 от тази Наредба системите са: 1. система за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане; 2. система за идентификация на земеделските парцели; 3. система за идентификация и регистрация на животните; 4. интегрирана система за контрол и 5. интегрирана информационна система. Всички посочени системи с изключение на т. 4 се изграждат и поддържат въз основа на регистри и графична информация като компютъризирани база данни. Интегрираната система за контрол (т. 4) служи за извършване на проверки на подадените заявления за подпомагане. Правното основание е чл. 37 от ЗПЗП и чл. 24 от Наредбата. Проверките са два вида: административни и проверки на място. Административните проверки на подадените заявления се извършват като се съпоставят включените в тях данни с данните от системата за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане, системата за идентификация на земеделските парцели и системата за идентификация и регистрация на животните и от своя страна включват: 1. проверки за допустимост на кандидата; 2. проверки за допустимост на земеделските площи; 3. кръстосани проверки между данните в заявлението и отделните регистри; 4. кръстосани проверки между данните в отделните заявления за наличие на едни и същи площи, декларирани от повече от един земеделски стопанин. Проверките на място се извършват не на всички заявления, а въз основа на анализ на риска само на най-малко 5 на сто от подадените заявления за подпомагане, като се извършват чрез: инспекция на земеделското стопанство и методи за дистанционно наблюдение. В конкретния случай на заявителя и жалбоподател Михаил Димитров Щерионов е извършена административна проверка по данните в ИСАК и СИЗП, а не проверка на място, която се прави на случаен принцип (метод на риск-анализ) само на 5 % от подадените заявления за подпомагане и жалбоподателят не е попаднал сред тази извадка. Резултатите от тази проверка са потвърдени и от независим експерт и няма основание да не бъдат възприети от съда. Заключението на вещото лице не е било оспорено по надлежния предвиден в ГПК ред - не е поискано допълнително или повторно заключение или разширяване на едноличната експертиза в тройна. Следва да се посочи, че в конкретния случай се касае за финансово подпомагане за кампания 2009 г., а не за кампания 2008 г. и затова приложените доказателства за извършени проверки по Заповед № РД 09-53 от 21.01.2009 г. на министъра на земеделието и храните, които се отнасят за кампания 2008 г., са ирелевантни за спора. Допуснатата от съда очевидна фактическа грешка, изразяваща се в това, че в диспозитива си е посочил кампания 2008 г. вместо вярната 2009 г., не рефлектира върху законосъобразността на решението, а може да бъде поправена по реда на чл. 175 от АПК. Не води до незаконосъобразност на съдебното решение и неточността на съда, който е посочил, че оспореният отказ е издаден от компетентен административен орган в рамките на предоставените му от закона правомощия, вместо вярното, че актът е издаден при условията на делегиране на правомощия на зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". При изброяване на мерките и парцелите с площи по хектари от подаденото от жалбоподателя Михаил Димитров Щерионов Общо заявление за плащания на площ 2009 г., съдът е пропуснал да цитира последната заявена на четвърто място мярка АЕП, но доколкото тя не е обжалвана, този пропуск не се отразява на законосъобразността на съдебното решение. Не може да се приеме за грешка посочването по различен начин на втората мярка за национални доплащания, която се изписва с различна абревиатура: НДП в общото заявление за плащания на площ, НДДП в уведомителното писмо, СНД от съда, още повече, че и тази мярка не е процесната, защото не е обжалвана. Допуснатата грешка в името на жалбоподателя, като на стр. 4 в решението си съдът е посочил като жалбоподател Цецка Георгиева Велкова, а не действителния жалбоподател Михаил Димитров Щерионов също може да бъде поправена по реда на чл. 175 от АПК. Правилно съдът е приел, че плащането на дължимите суми преди издаване на оспорения отказ не означава възобновяване на административното производство посредством изпращане на уведомителното писмо в хипотезата на чл. 99 от АПК. В случая изобщо не е налице хипотезата на чл. 99 от АПК, която е разписана в Глава седма от АПК със съответните предпоставки, активна легитимация и срокове за възобновяване на производството по издаване на административния акт. Не може да се възприеме обаче и становището на съда, че това означава предварително изпълнение под формата на извършено плащане и външно изразяване на формирана воля. В тази връзка следва да се посочи, че издаденият Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/23207 от 12.04.2011 г. е друг административен акт, различен от административния акт, наречен Уведомителното писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания. Всеки от тях подлежи на самостоятелно обжалване и по всяко конкретно дело се преценяват основанията за неговото издаване и проверката за законосъобразност се прави с оглед събраните по всяко отделно дело доказателства. По принцип за да се издаде АКТ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ПУБЛИЧНО ДЪРЖАВНО ВЗЕМАНЕ, с което се установява недължимо изплатена финансова помощ, би следвало да има предходно одобряване на сума за изплащане, за което няма доказателства в конкретния случай. Законосъобразността, респ. незаконосъобразността на Акта за установяване на публично държавно вземане не е предпоставка за законосъобразността, респ. незаконосъобразността на уведомителното писмо за извършена оторизация. Затова са неотносими за казуса представените в касационното производство от жалбоподателя съдебни решения. С оглед всичко изложено, обжалваното пред ВАС съдебно решение на АССГ следва да бъде оставено в сила изцяло, включително и в частта му за присъдените разноски, като съдът е следвало в мотивите си да направи разбивка на разноските като посочи конкретния размер поотделно за възнаграждението на вещото лице - 200 лева и за юрисконсултско възнаграждение - 150 лева или общо разноски предвид този изход на спора - 350 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,