Решение № 403 от 16.1.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационни жалби, насочени срещу Решение 390 от 24.01.2022 г., постановено по адм. дело 3557/2021 г. от Административен съд София-град. Касаторът Н. Младенов обжалва изцяло съдебния акт, като мотивира отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че решаващият съд не е разгледал жалбата му на всички основания, посочени в нея, което обосновава и правният му интерес от обжалването. Моли решението да бъде отменено, а спорът решен по същество. Алтернативно моли след отмяната делото да бъде върнато на друг състав от същия съд за ново разглеждане. Касаторът Комисия за защита на личните данни, чрез пълномощник, обжалва решението в частта, с която оспорваният административен акт е изменен и санкцията намалена, като твърди неправилност в тази част поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Моли в тази част съдебният акт да бъде отменен, оспорваният административен акт потвърден и претендира присъждане на понесените пред настоящата инстанция разноски. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е изменил Решение ППН-01-1531/2019/15.03.2021 г. на КЗЛД в частта му относно размера на наложената глоба, като го е намалил от 5 000 лева на 650 лева. След като е констатирал липса на мотиви в заповедта относно определяне на размера на глобата и липса на данни за имущественото състояние на жалбоподателя и семейството му, съдът не е разполагал с правомощие да определи нов, макар и по-нисък, размер на санкцията. Съгласно чл. 83, ал. 2 АПК, чл. 129, ал. 2 и чл. 145, ал. 1 АПК, административният съд няма правомощия да извършва контрол върху целесъобразността на акта и върху размера на санкцията. Намира още, че обжалваното решение следва да бъде отменено, тъй като не съществува законова възможност размерът на санкцията да бъде изменян от съда. Липсата на мотиви в административния акт относно размера на санкцията, без излагане на конкретни обстоятелства за имущественото състояние на жалбоподателя и семейството му, препятства преценка от страна на първоинстанционния съд спазени ли са изискванията на принципа на съразмерност и съответства ли санкцията на целта на закона. След като съдът е установил, че КЗЛД не е спазила изискванията за законосъобразност на акта, като без мотиви и без доказателства за имущественото състояние на г-н Младенов и семейството му е определила размер на санкцията, е следвало да отмени оспорваното решение изцяло. При тези мотиви предлага на съда да отмени обжалвания съдебен акт. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК намери за установено следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими. По същество е основателна касационната жалба на Н. Младенов при следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред решаващия съд е Решение ППН-01-1531/2019 от 15.03.2021 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), с което на Н. Младенов е наложена санкция глоба в размер на 5 000 лева за нарушение на чл. 58, § 1, б. е от Регламент (ЕС) 2016/679 относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните), изразяващо се в неосигуряване на достъп до всички помещения на администратора и обработващия лични данни, включително до всяко оборудване и средство за обработване на данни. С обжалваното решение съдът от първата инстанция е изменил оспорвания административен акт в частта за наложената санкция, като е намалил размера й от 5 000 на 650 лева. За да постанови този правен резултат е приел, че жалбата е процесуално допустима подадена в законоустановения срок, срещу акт, който подлежи на оспорване, от адресат, за който този акт е неблагоприятен. По същество е направил извод за основателност на жалбата само в частта досежно размера на глобата. За да мотивира изводите си е посочил, че административният орган не е обосновал размера на санкцията с имущественото състояние на нарушителя. За да се определи наказание, което да отговаря на изискванията за пропорционалност и ефективност едновременно, за всеки конкретен случай трябва да бъдат взети предвид тежестта на нарушението и имущественото състояние на нарушителя, както и общият стандарт на живот в страната, което в конкретния случай не било сторено, тъй като не са събрани данни за имущественото състояние на жалбоподателя и на неговото семейство. Позовавайки се на размера на минималната работна заплата за 2021 г., определен с Постановление на Министерския съвет 331 от 26 ноември 2020 г. (650 лева) съдът е счел, че наложената глоба надвишава почти осем пъти минималната работна заплата и е непропорционална. Възпиращият ефект в случая може да бъде постигнат и с по-нисък размер на глобата и е постановил своя акт. Решението е неправилно, постановено е при допуснати особено съществени нарушения на процесуалните правила, поради което следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд по следните съображения. Решение не отговаря на изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК. В него съдът не е изложил никакви фактически установявания, свързани с исковата претенция, поради което не става ясно кои факти е приел за установени, въз основа на кои доказателства, кои от възраженията на страните са основателни и кои не. Съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК, в решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Недопустимо е касационната инстанция да прави анализ на доказателствата и да установява фактите по делото, да анализира възраженията на страните и въз основа на това да обосновава правни изводи. Решението на съда е последният акт в производството, с който то завършва. В него е формирана волята на съда по отношение на компетентността на съда; допустимостта на производството; извършените процесуални действия; събраните в хода на производството доказателства и приетите за установени с тях факти; възраженията на страните; приложимия материален закон. За да е редовно, решението на съда трябва да е мотивирано. Мотивите трябва да бъдат ясни и пълни, като в тях съдът излага съображенията си защо дава вяра на едни факти и доказателства и отхвърля други, като обсъжда всяко едно от тях. За да може да защити правото, накърнено от правния спор, съдът трябва да разреши спора, като издири действителното правно положение, да прогласи на чия страна е правото и да разпореди съответното на това право поведение, т.е. да уважи или да отхвърли жалбата. След като стигне до окончателните фактически констатации, съдът пристъпва към обсъждане на възраженията на страните във връзка с установените факти и събраните доказателства. В обжалваното решение съдът не е изложил фактическата обстановка по делото, която е приел за установена; не е обсъдил доказателствата, посочени от страните в защита на твърдените от тях факти и обстоятелства; не е посочил кои факти приема за установени с тях и кои не, т.е. не е разрешил спорното право. С оглед на изложеното съдът намира, че правните изводи на съда са необосновани. Обжалваното решение е порочно поради липсата на мотиви, което прави невъзможен касационният съдебен контрол. Решението, като неправилно, следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение