Решение № 111 от 19.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 497/2015 г.

Решение № 111 от 19.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 497/2015 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Бранислава Павлова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Ю. Л. Н. е подал молба вх. № 1050566 от 13.12.2014 г. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение на Софийския градски съд, гражданско отделение, IV-Г въззивен състав № 6823 от 15.10.2013 г. по гр. д. № 8101/2013 г. С това решение е отменено решението на Софийския районен съд, 70 състав от 09.04.2013 г. по гр. д. № 36888/2012 г. и са отхвърлени исковете на Ю. Л. Н. срещу [фирма] [населено място] с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ. Върховният касационен съд, трето гражданско отделение не е допуснал касационно обжалване на решението на Софийския градски съд и от датата на постановяване на това определение, въззивното решение е влязло в сила на основание чл. 296, т. 3 ГПК. Молителят представя решение на Комисията за защита от дискриминация № 312 от 10.09.2014 г. по преписка № 141/2013 г., с което е установено извършено нарушение на чл. 80 от ЗЗДискр като твърди, че с това решение са установени обстоятелства, имащи значение за основателността на предявените по настоящото дело искове. Ответникът [фирма] [населено място] изразява становище, че молбата за отмяна е неоснователна като се позовава на невлязло в сила решение на Административния съд С. - град по адм. дело № 7320/2014 г., с което е отменено по жалба на [фирма] решение № 312 от 10.09.2014 г. по преписка № 141/2013 г. на Комисията за защита от дискриминация. Молбата са отмяна е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество с определение по чл. 307 ГПК № 100 от 01.04.2015 г. Върховният касационен съд, първо гражданско отделение обсъди доводите на страните във връзка с осъществяване на фактическия състав на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и намира следното: С въззивното решение № 6823 от 15.10.2013 г. по гр. д. № 8101/2013 г., Софийският градски съд, гражданско отделение, IV-Г въззивен състав е приел, че не са налице основания за отмяна на уволнението на ищеца по делото Ю. Л. Н., извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ във връзка с чл. 326, ал. 2 КТ. Мотивите на въззивния съд са, че в предприятието са били съкратени трите щатни бройки за длъжността "Ръководител направление/мениджър медицински дейности", едната от които, заемана от ищеца и не са създадени нови длъжности. Извършено е реално съкращение в щата, при което работодателят не е бил длъжен са извършва подбор по чл. 329 КТ след като не е съществувала друга длъжност с еднакви на съкратената длъжност функции. При тези мотиви на въззивния съд, представеното от молителя решение на Комисията за защита от дискриминация, с което е установено, че с неосигуряване на равно възнаграждение за една и съща длъжност и трудови задължения по отношение на Ю. Л. Н. в сравнение с останалите му колеги, заемащи същата длъжност - "ръководител направление /мениджър медицински дейности", работодателят [фирма] не е изпълнил задължението си, произтичащо от чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр, не представлява новооткрито доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Отмяна на влязло в сила решение на това основание може да бъде допусната само при условие, че молителят представи нови доказателства, които са съществували при разглеждането на делото, но по обективни причини не са му били известни или той не е могъл да се снабди с тях и да ги представи по делото, за да бъдат съобразени при решаването му. В случая новото доказателство, не е от значение за делото, защото няма връзка с предпоставките на чл. 328, ал. 1, т. 2 ГПК за прекратяване на трудовото правоотношение на Ю. Л. Н. поради съкращение в щата и не обуславя задължение на работодателя за извършване на подбор. Отделно от това, решението на Комисията за защита от дискриминация не е влязло в сила към момента на подаване на молбата за отмяна и към момента на разглеждането й. По изложените съображения поради отсъствие на предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 във връзка с ал. 8 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 500 лв., представляващи минималното адвокатско възнаграждение по чл. 9, ал. 4 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения обн. Д. В. бр. 64/2004 г. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение