Решение № 14481 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 407/2012 г.

Решение № 14481 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 407/2012 г., VIII о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на ЕТ "Стефан Сунков" със седалище и адрес на управление, гр. Смолян, ул. "Оборище" № 22, заместен от правоприемниците му Петрина Василева Сункова, Костадин Стефанов Сунков и Василка Стефанова Генчева, против решение № 1596/19.10.2011 г., постановено по адм. д. 2848/2010 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на ЕТ срещу Ревизионен акт № 261002441/11.10.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден с Решение № 883/06.12.2010 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който му е отказано право на данъчен кредит в общ размер 17020 лв. за данъчни периоди м. октомври, м. ноември и м. декември 2009 г. по фактури, издадени от "Вас строй ресурс " ЕООД и начислените лихви от 1301,46 лв. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, поради допуснато нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В обстоятелствената част на касационната жалба са изложени доводи за допуснати нарушения при обсъждане на доказателствата по делото и обосноваване на правните изводи, съставляващи останалите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде отменен РА бъде отхвърлена изцяло жалбата против РА като излага много подробни съображения в касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОДОП"), редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител, но е представил писмено възражение, в която изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 1596/19.10.2011 г., постановено по адм. д. 2848/2010 г. по описа на АС - Пловдив е отхвърлена жалбата на ЕТ "Стефан Сунков" срещу РА № 261002441/11.10.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 883/06.12.2010 г. на ДД "Обжалване и управление на изпълнението" относно определени на ЕТ "Стефан Сунков" данъчни задължения по ЗДДС в резултат на начислен данък за данъчен период м. октомври, м. ноември и м. декември 2009 г. в общ размер 17020 лв. по 8 бр. фактури, издадени от "Вас строй ресурс" ЕООД, с предмет "транспорт", "услуги" и "гуми". Административният съд е приел, че оспореният ревизионен акт е валиден административен акт, издаден в съответствие със закона, а жалбата срещу него е неоснователна и следва да се отхвърли изцяло. При установената фактическа обстановка административният съд е обосновал правен извод, че констатацията за отказан данъчен кредит по фактурите от "Вас строй ресурс" ЕООД е законосъобразна и подлежи на потвърждаване, тъй като по нито един от аспектите на действителност на процесните доставки не се установява тяхната реалност. Така постановеното съдебно решение е правилно. Съдът е приел, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, актовете са издадени от материално, времево и териториално компетентни органи. Тези изводи на съда не с предмет на касационно оплакване и се подкрепят от събраните по делото доказателства. Касационната инстанция намира, че постановеното съдебно решение е обосновано с фактически констатации, направени въз основа на подробен и задълбочен анализ на всички доказателства, които са събрани по време на данъчната ревизия и съдебната фаза на производството. АС - Пловдив приема, че не е доказана реалността на процесните доставки. Съгласно чл. 202 ГПК съдът е обсъдил заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза заедно с другите доказателства по делото и се е мотивирал, защо не споделя изводите му - тъй като не е отчетен родово определеният характер на превозваните стоки и поради факта, че заключението е изградено въз основа на оспорени в съдебното производство писмени доказателства. относно фактурата с предмет "стоки" съдът е приел, че не се установява по безспорен начин предаването им, доколкото няма документи, които да индивидуализират стоката. Съдът не е приел за доказано разплащането по процесните фактури, тъй като доставчикът е издал фискални касови бележки от нерегистрирано фискално устройство. Касационната инстанция намира, че при преценка на доказателствата по делото и разпределението на доказателствената тежест в съдебното производство, административният съд не е допуснал процесуални нарушения. Неоснователни са възраженията, че съдът не е обсъдил в мотивите си някои от "най-важните писмени доказателства". Представените ЧМР са обсъдени в мотивите, освен това те не могат да обосноват различен извод относно реалността на доставките, още повече, след като е било открито производство по оспорване на фактурите и договорите, и съдът е указал доказателствената тежест на жалбоподателя, той не е ангажирал каквито и да било доказателства, в резултат на което съдът ги е прел за неистински. Според обясненията на ревизираното лице в страни от Европейския съюз неговите ремаркета са били прикачвани към влекачи на "Вас строй ресурс" ЕООД, а в България са били прикачвани към влекачи на жалбоподателя (собствени, лизинговани и наети) и със същите извършва превози за Армения, Грузия и други страни, съгласно представените ЧМР и фактури. Закупените от доставчика гуми са заведени по сметка 302 и са изписани като монтирани на хладилно полуремарке рег. № СМ 2696ЕЕ - 6 бр., и на ремарке СМ 0704ЕЕ - 4 бр. В хода на ревизията обаче собствениците на влекачите ("Болдитранс" ЕООД и ЕТ "Иван Михайлов") са заявили, че не са извършвани превози на жалбоподателя или на "Вас строй ресурс" ЕООД за цялата 2009 г., както и че за същата година въпросният автомобил не е отдаван под наем на тези фирми. "Болдитранс" ЕООД и ЕТ "Иван Михайлов" са заявили, че и с двете фирми на ЕТ Стефан Сунков" и "Вас строй ресурс" ЕООД нямат никакви взаимоотношения за периода октомври-декември 2009 г. Допълнително е установено по категоричен начин, че доставчикът не притежава собствени транспортни средства. Има два договора от 01.10.2009 г. между "Ф-тур" ООД и "Вас строй ресурс" ЕООД за отдаване под наем на МАН ТДА 460, рег. № СО 7847 АВ и на СКАНИЯ R 164, рег. № СО 8586 АМ. Доставчикът "Вас строй ресурс" ЕООД има назначени двама шофьори. Няма издадени и осчетоводени документи за разход на гориво във връзка с извършения транспорт на стоките. Документи за осъществения транспорт са процесните 8 фактури и ЧМР към тях. Доставчикът "Вас строй ресурс" ЕООД не е ползвал услугите на други превозвачи. Относно фактура № 13/30.10.2009 г. с предмет на доставката "гуми" не са представени доказателства, удостоверяващи предаването на родово определените вещи, които да доказват и прехвърлянето на собствеността върху тях съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, недоказан е останал о прехвърлянето на собстевността на стоката. При тази фактическа обстановка законосъобразно решаващият съд е приел, че процесните 8 бр. данъчните фактури, издадени от "Вас строй ресурс" ЕООД с предмет на доставката транспорт и "гуми" не отразяват реално осъществени облагаеми доставки и настъпило данъчно събитие, поради което не е и възникнало право на приспадане на данъчен кредит. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че основен мотив на съда, обосноваващ извода за липса на облагаеми доставки е недоказаност на извършените плащания по оспорените фактури. В мотивите си съдът изрично е посочил, че това е "един аспект" на реалността на доставките и "един от показателите", който "разколебава" вярата в твърденията на жалбоподателя. Съдът не е формирал изводите си за нереалност на доставките на недоказаността на плащането по процесните фактури. Неоснователни са и доводите в касационната жалба във връзка с отразяването на спорния ДДС в дневниците за продажби и СД на доставчика. Според решение от 31 януари 2013 г. по дело C-642/11 ("Стройтранс" ЕООД) и решение от 31 януари 2013 г. по дело С-643/11 ("LVK - 56 EOOД) Член 203 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че: данък върху добавената стойност се дължи от начислилото го във фактура лице независимо от действителното наличие на облагаема сделка и само от факта, че в съставен на издателя на фактурата ревизионен акт данъчната администрация не е извършила корекция на декларирания от него данък върху добавената стойност, не може да се направи изводът, че посочената администрация е признала, че фактурата съответства на действително извършена облагаема сделка. Следователно според СЕС принципът на данъчен неутралитет допуска на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение че липсва облагаема сделка, независимо че в съставен на издателя на същата фактура ревизионен акт не е извършена корекция на декларирания от последния ДДС. Настоящата инстанция не споделя и доводите на касатора, изложени в отделно писмено становище за неправилност и необоснованост на изводите на съда по повод тълкуването на приложимите норми, съдържащо се в решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 (Mahageben Kft и David ) на Съда на Европейския съюз, защото в случая административният съд не потвърждава данъчна практика, с която се задължава ревизираното лице да представя доказателства относно обстоятелства, свързани с поведението на неговия доставчик. ВАС вече многократно се е произнасял, че фактите по главните производства по цитираните дела съдържат безспорно установяване на извършването на доставка на стоки в единия и на доставка на услуги в другия случай. Именно това различава настоящият случай от въпросните спорове по главните производства. В конкретния случай не се установи извършването на доставките, т. е. не се доказа жалбоподателят реално да е получил стоки от издателите на спорните фактури. Следователно, след като е упражнил правото си на данъчен кредит във връзка с тях, въпреки че реално престации не са разменени, жалбоподателят не е възможно да не е знаел за това, че упражнява право, което не притежава. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и определеното в атакуваното съдебно решение юрисконсултско възнаграждение, за настоящата инстанция не следва да бъде присъждани разноски в полза на ответника, независимо от направените претенции. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение,