Решение № 14335 от 24.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5071/2017 г.
ВАСVI отделение24.11.2017 г.докладчик т Наталия Марчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1192 от 27.02.2017 г., постановено по адм. д. № 11426/2016 г. по описа на Административен съд - С.-град, II отделение, 59 състав, в обжалваната му част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 14335 от 24.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5071/2017 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на "Станилов" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. С. срещу решение № 1192 от 27.02.2017 г., постановено по адм. д. № 11426/2016 г. по описа на Административен съд - С.-град, II отделение, 59 състав, в частта му с която е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу решение № 1768 от заседание № 77 от 30.04.2015 г. на ТЕЛК при УМБАЛ "Д-р Г. С." ЕАД, II състав, в частта с която се иска обявяване на нищожността на посоченото решение, както и в частта с която се потвърждава решение № 0606 от 30.09.2016 г. на НЕЛК по ортопедични болести в останалата му част. Релевирани са оплаквания нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението и прогласяване на нищожността на цитирания акт на ТЕЛК. Ответниците - Национална експертна лекарска комисия и С. А. Т. от с. Г., О. П., молят решението да бъде оставено в сила. Ответникът - Агенция за хора с увреждания не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в посочения от съда и регламентиран в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Решението е валидно и допустимо. Изводите на съда относно фактическата обстановка са обосновани и почиват на събраните доказателства, разгледани в тяхната съвкупност, с оглед правната им релевантност към спорните правоотношения. Правилно в мотивите към решението е съобразено, че в случая не става дума за две експертни решения № 1768 от заседание № 77 от 30.04.2015 г. на ТЕЛК при УМБАЛ "Д-р Г. С." ЕАД. Изпратеният на работодателя екземпляр съдържа всички реквизити на оригиналното решение, но с непълен статус (обективно състояние) и анамнеза. Няма различия в останалите реквизити на екземплярите. Приложенията, които съставляват медицинска документация, не се връчват. В тази връзка следва да се има предвид, че предоставеният на "Станилов" ЕООД екземпляр от ЕР на ТЕЛК му дава необходимата информация за целите на трудовото и осигурителното правоотношение, в качеството му на работодател и осигурител, включително за причинната връзка между трайно намалената работоспособност и трудова злополука. Правилно съдът е преценил изложените от НЕЛК съображения като законосъобразни и в тази му част е оставил експертното решение в сила. Оплакванията на касационния жалбоподател, които са свързани с експертното решение на ТЕЛК не следва да бъдат коментирани, тъй като съгласно чл. 112, ал. 1, т. 4 АПК на съдебен контрол подлежат решенията на НЕЛК, а не на ТЕЛК. Правилно и въз основа на медицинското експертно досие на С. А. Т. първоинстанционният съд е приел, че експертно решение № 1768 от заседание № 77 от 30.04.2015 г. на ТЕЛК при УМБАЛ "Д-р Г. С." ЕАД, макар и в съкратен вид, е било връчено на "Станилов" ЕООД на 01.06.2015 г., видно от обратната разписка. Следователно визираният в чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето 14-дневен срок е изтекъл на 15.06.2015 г., понеделник, присъствен ден. Жалбата на дружеството до НЕЛК е подадена чрез Регионалната картотека на медицинската експертиза при РЗИ - П. на 17.06.2016 г., видно от поставения върху нея щемпел. Визираният в разпоредбата на чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето срок е преклузивен и с изтичането му се погасява правото на оспорване по административен ред пред НЕЛК. Не може да се приеме, че съдържанието на решението е било пречка за по-ранно оспорване, след като такова е било проведено. Съгласно чл. 43, т. 8 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, специализираните състави на НЕЛК отказват откриване на процедура при недопустимост на жалбата. Това означава, че при просрочена жалба висшестоящият административен орган не може да се произнесе, включително и по релевирано оплакване за нищожност на решението на ТЕЛК. В тази връзка е разпоредбата на чл. 88, ал. 1, т. 1 АПК, приложима субсидиарно по силата на чл. 2, ал. 1 АПК за неуредените случаи в производствата по медицинската експертиза на работоспособността. При това положение съдът е следвало да приеме, че експертното решение на НЕЛК, в частта с която е разгледал и се е произнесъл по просрочената жалба на "Станилов" ЕООД, в частта й относно оплакването за нищожност на решение № 1768 от заседание № 77 от 30.04.2015 г. на ТЕЛК при УМБАЛ "Д-р Г. С." ЕАД, е процесуално недопустимо и да го обезсили, а не да го отмени. Но съдебното решение, в тази му част, не е предмет на касационно оспорване. Правилно съдът е оставил без разглеждане жалбата на дружеството в тази й част. Съдебното решение, в цитираната му част, има процесуален характер. По повод на допустимостта на посочения диспозитив се преценява, че съдът не се е произнесъл по въпроси относно работоспособността на освидетелстваното лице, които са изцяло от компетентността на НЕЛК и при неправилно експертно решение преписката трябва да бъде върната на НЕЛК за ново произнасяне. В настоящия случай е приложима хипотезата на чл. 173, ал. 1 АПК, тъй като връщането на преписката на административния орган, за да постанови в тази част на експертното решение оставяне на жалбата без разглеждане по отношение и на оплакването за нищожност, е безсмислено с оглед на процесуална икономия. Така изложените съображения налагат извод за липса на касационни основания при постановяване на оспореното решение, което обуславя оставянето му в сила. При този изход на спора разноски в полза на касационния жалбоподател не са дължими. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,
Цитирани разпоредби
2- чл. 112, ал. 1, т. 3
- чл. 112, ал. 1, т. 4