Решение № 776 от 18.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8288/2018 г.

Решение № 776 от 18.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8288/2018 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по чл. 208 и следващите (АПК) във връзка с чл. 13, ал. 3 от Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране (ЗКАИИП) във връзка с чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК и във връзка с § 149, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на АПК (ДВ бр. 77 от 2018 г.). Образувано е по касационна жалба на П. Донев от [населено място] срещу решение № 821 от 26.04.2018 г. по адм. д. № 2338/2017 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение от протокол № 137 от 28.04.2017 г. на Управителния съвет на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране в България (УС на КИИП), с което е приет отказ за вписване в регистрите на проектанти с пълна проектантска правоспособност съгласно чл. 7, ал. 5, т. 1 и 2 от ЗКАИИП, потвърдено с решение на Контролния съвет на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено при неправилното приложение на закона – отменително основания по чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място твърди неправилност на извода за липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, като напротив твърди липса на мотиви в оспореното решение на УС на КИИП, като посочва, че такива допълнително са изложени в писмо до него от юрисконсулт на камарата, което пък посочва, че води и до нищожност на решение на УС на КИИП. Твърди и неправилно приложение на материалния закон, тъй като посочва, че по отношение на него са налице предпоставките за вписване в регистъра на проектантите с пълна проектантска правоспособност както по отношение на стажа, така и по отношение на образование. Иска оспореното решение да бъде отменено и да бъде отменено оспореното решение на УС на КИИП. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът Управителният съвет на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране в България с представена писмена молба чрез процесуалните си представител, изразява становище за недопустимост на касационната жалба, поради отпаднал правен интерес, тъй като към момента на провеждане на касационното заседание с решение по протокол № 148/01 от 02.04.2018 г. на УС на КИИП на инж. П. Донев е призната пълна проектантска правоспособност. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Неоснователно е възражението на ответника по касация, че към настоящия момент е отпаднал правния интерес на жалбоподателя от оспорване, тъй като по подадено след постановяване на отказа от него заявление същият е вписан в регистъра на лицата с пълна проектантска правоспособност. Това е така, тъй като от евентуална незаконосъобразност на акта, за лицето би възникнало право да претендира вреди, поради и което за него е налице правен интерес от оспорване на акта. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС – гр. Бургас е приел, че оспореното решение на УС на КИИП е законосъобразно, издадено от компетентен орган и при спазени изисквания на чл. 19, ал. 2 от ЗКАИИП кворум и мнозинство, при спазване на установената форма, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и при правилното приложение на материалния закон. Приел е, че макар и протокола от заседанието на УС на КИИП действително да не се съдържат подробни основания – фактически и правни за постановения отказ, то такива се съдържат в отправеното до жалбоподателя писмо КИИП – 169 от 29.06.2017 г., като по този начин жалбоподателят е запознат с мотивите за постановения отказ, налице са мотиви и съответно дори да се приеме за нарушение, то не е от категорията на съществените. Позовал се е в тази връзка и на ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, а именно, че мотивите могат да бъдат изложени и допълнително. По отношение на материалната законосъобразност на акта е приел, че към датата на издаване на обжалваното решение на УС на КИИП не са били налице законоустановените предпоставки за вписване на жалбоподателя в регистъра на лицата с пълна проектантска правоспособност. Посочил е, че в противоречие с приетото от УС от доказателствата може да се приеме, че жалбоподателят реално е осъществявал дейности по проучване, проектиране и реализиране на електросъоръжения и контрол на проекти за времето от 23.10.2014 г., когато с допълнително споразумение от тази дата към трудовия му договор с "ЕВН България Електроразпределение" АД е преназначен на длъжност "електромонтьор – поддържане, ремонт на електронни линии и мрежи - проектант", до подаване на заявлението си за вписване от 25.10.2016 г., поради и което този стаж на жалбоподателя е следвало да бъде зачетен. Въпреки това е приел, че към датата на решението на УС на КИИП жалбоподателят не е отговарял на нито едно от двете алтернативно предвидени хипотези по чл. 7, ал. 5, т. 1 и 2 от ЗКАИИП. П отношение на хипотезата на чл. 7, ал. 5, т. 1 е приел, че същата изисква две години стаж като служител по трудов договор с проектант с пълна проектантска правоспособност съобразно легалното понятие за проектант по § 1, т. 1 от ДР на ЗКИИП, каквато жалбоподателят не притежава, тъй като не е бил на трудов договор с лице проектант по смисъла на § 1, т. 1, а именно физическо лице със съответното образование и вписано в регистъра на КИИП. Приел е, че жалбоподателят има ограничена проектантска правоспособност, едно от изискванията, осъществявал е функции по проектиране като електромонтьор – проектант в "ЕВН България Електроразпределение" АД под ръководството на проектанти с пълна проектантска правоспособност, считано от 23.10.2014 г., но в този период не е бил в трудово правоотношение с проектант с пълна проектантска правоспособност. Приел е, че разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 2 за проектантската правоспособност на инженерите регистрирани в КИИП, допускаща стаж по трудов договор на длъжност проектант в организационна структура, проектантско бюро, в състава, на която има проектанти с пълна проектантска правоспособност, е неприложима, тъй като противоречи на акт от по – висока степен, поради и което са приложими критериите на чл. 7, ал. 5, т. 1 от ЗКАИИП. Приел е и че не са налице условията по чл. 7, ал. 5, т. 2 от закона, тъй като към датата на подаване на заявлението не са били изтекли четири години от вписването на жалбоподателя в регистъра на лицата с ограничена проектантска правоспособност. Решението е правилно. Неоснователен е касационният довод за неправилност на оспореното решение, поради това, че съдът неправилно е приел липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Правилен е изводът на съда относно липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила досежно твърдението на касатора за липса на мотиви на оспорения акт. Правилно АС – гр. Бургас в тази връзка се е позовал на Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г., ОСГК на ВС, според което мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, но най - късно до изпращането на жалбата срещу акта на по - горния административен орган. В настоящия случай макар и отделно от акта, мотивите са подробно изложени, доведени до знанието на жалбоподателя, като по този начин той е бил в състояние да организира защитата си. Макар и нарушение посоченото не е такова от категорията на съществените, а именно което е или би могло да доведе до нарушаване на правото на защита или да промени крайния резултат на постановения отказ. Неоснователно е и възражението за неправилност на съдебното решение досежно приетата материална незаконосъобразност на отказа за вписване на жалбоподателя в регистъра на лицата с пълна проектантска правоспособност. В тази връзка е правилен извода на съда, че от доказателствата по делото не се установява наличието на предпоставките по чл. 7, ал. 5, т. 1 и 2 от ЗКАИИП за вписването на жалбоподателя като лице с пълна проектантска правоспособност. Правилно съдът е приел, че от 23.10.2014 г., когато с допълнително споразумение към трудовия договор с "ЕVN България Електроразпределение" АД жалбоподателят е преназначен на длъжност "електромонтьор – поддържане, ремонт на електронни линии и мрежи - проектант", до подаване на заявлението си за вписване от 25.10.2016 г., е извършвал проектантска дейност под надзор на проектанти с пълна проектантска правоспособност, поради и което този стаж на жалбоподателя е следвало да бъде зачетен. Правилен е обаче изводът на съда, че този стаж, макар и проектантски стаж, не е основание за вписване по чл. 7, ал. 5, т. 1 от Закона, която разпоредба изисква не общо проектантски стаж, а при определени условия, а именно по трудов договор с проектант с пълна проектантска правоспособност, а не в рамките на организация, в случая търговско дружество, и под надзора на проектанти с пълна проектантска правоспособност. Поради това и по другите изложени в първоинстанционното решение мотиви, които настоящата инстанция споделя, е правилен извода на съда за липса на предпоставките по чл. 7, ал. 5, т. 1 и 2 от ЗКАИИП за вписване към момента на постановяване на отказа на жалбоподателя в регистъра на лицата с пълна проектантска правоспособност. Поради и това правилно съдът е отхвърли оспорването. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото искането на касатора за присъждане на разноски е неоснователно и не следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,