Решение № 15851 от 21.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 360/2019 г.

Решение № 15851 от 21.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 360/2019 г., II о., докладчик председателят Георги Колев Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" - СО против решение № 6708/16.11.2018 г. по адм. д. № 3317/2018 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отменена негова заповед № РА-30-40 от 6.02.2018 г. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като се иска отмяната му. Ответните страни – Е. Младенов и Б. Младенова писмено оспорват жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил по жалба на Е. Младенов и Б. Младенова заповед № РА-30-40 от 6.02.2018 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" - СО, с която на основание чл. 225а, ал. 2, т. 2 ЗУТ във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено да се премахне незаконен строеж: "Дървена конструкция към открита тераса" в имот с идентификатор 44063.6221.3114, съставляващ УПИ X-3113, 3114, 3186, 3187, 2956, кв. 172, с. Лозен, район "Панчарево" – СО. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в условията на делегиране на правомощия, в предвидената форма, но при допуснато нарушение на материалния закон. Изложил е съображения, че монтираната сглобяема дървена конструкция е нетрайно прикрепена към терасата на апартамента, поради което същата не представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и следователно за изграждането й не се изисква разрешение за строеж и одобряване на инвестиционни проекти. Съдът се е позовал на заключението на вещото лице, според което не е изградена монолитна конструкция от колони, греди, стени бетонов фундамент и др. и с поставянето, съответно с премахването й няма да се измени начина на използване на подовата настилка на откритата тераса, върху която е поставена. Предвид това съдът е направил извод, че процесният обект има характеристиките на преместваем обект, съгласно определението на § 5, т. 80 от ЗУТ и не е строеж, поради което премахването му не би могло да се разпореди при условията на чл. 225а ЗУТ. Решението е правилно. Основният спорен въпрос в производството е относно квалифицирането на процесната сграда като строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Обосновано в съответствие с приетата по делото съдебно-техническата експертиза административният съд е определил обекта като преместваем по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ във връзка с § 5, т. 80 ДР ЗУТ, с оглед неговите характеристики. Установено е, че се касае за монтирано леко слънцезащитно съображение, не е налице приобщаване на общи части от сградата към апартамент № А10, няма извършено надстрояване, пристрояване, премахване на стени, промяна на фасадата на сградата. Констатациите на вещото лице относно вида, местоположението, монтажа и предназначението на обекта съответстват на тези по констативния акт и оспорената заповед, но обратно на приетото от административния орган сочат на преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 ДР ЗУТ. При наличие на някоя от предвидените в закона предпоставки, преместваемият обект подлежи на премахване по реда на чл. 56 във връзка с чл. 57а ЗУТ, а не в процедура по чл. 225а ЗУТ. Безспорно установената възможност за демонтаж на съоръжението, без нарушение на целостта и ползването му по предназначение на друго място, което няма да доведе до трайно изменение на субстанцията на терена, го определят като преместваем обект. След като от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че предметът на заповедта не е строеж, то не са налице основанията за премахването му като незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Изводът на съда за материална незаконосъобразност на административния акт е в съответствие с приложимите правни норми. Предвид изложеното и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. При този изход на делото разноските са в тежест на касатора и следва да се присъдят в полза на ответниците по направеното своевременно искане и до доказания размер на платено адвокатско възнаграждение. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение