Решение № 5717 от 18.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14613/2019 г.

Решение № 5717 от 18.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14613/2019 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Рекрекс консултинг" ЕООД, гр. София, ЕИК 203566048, срещу Решение № 1364 от 11.11.2019 г. по адм. дело № 896/2019 г. на Административен съд – София област.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "Рекрекс консултинг" ЕООД срещу решение № 709-ЗА от 23.05.2019 г. на Комисията за финансов надзор.

Касационният жалбоподател – "Рекрекс консултинг" ЕООД, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Първоинстанционният съд е постановил необосновано съдебно решение, като не е обсъдил по същество наведените от дружеството доводи за незаконосъобразност на оспорения акт на Комисията за финансов надзор (КФН). Неправилно е приел, че изисканата допълнителна информация относно организационната система на застрахователния агент съдържа конкретни указания за отстраняване на недостатъци на подаденото заявление. Дадените от КФН указания не съдържат информация с какви средства се доказва достатъчност на организационна система и кои са критериите за определяне на една организационна система като достатъчна. В закона също липсват подобни предписания.

Неправилно съдът е приел, че забавянето от страна на ЗК "Лев Инс" АД, трето неучастващо в производството лице, да представи информация съгласно § 97, ал. 2 от Кодекса за застраховането (КЗ) обосновава отказа от страна на КФН. "Рекрекс Консултинг" ЕООД не следва да търпи неблагоприятни последици от бездействието на трети лица. Не е обсъдил възраженията, че КФН не е изискал от него решение на компетентния му орган за определяне на лицата, които да отговарят за и да управляват дейността на застрахователното посредничество, както и че застрахователят е уведомен относно намеренията му да разпространява застрахователни продукти в Република Румъния. Без обсъждане са оставени доводите, че към момента на деклариране пред застрахователя на лице, което отговаря за дейността по застрахователно посредничество, осъществява дейност единствено на територията на Република България.

В решението липсват мотиви, обосноваващи извода на съда, че Д. Бадалута не се ползва с добра репутация. В административното производство не са изисквани доказателства за добра репутация и не са установени данни Д. Бадалута да не отговаря на изискванията на чл. 10, § 3 от Директива (ЕС) 2016/97 от 20.01.2016 г. относно разпространението на застрахователни продукти (Директива 2016/97) и чл. 43 от Директива 2009/138/ЕО. Напротив, КФН е разполагала с информация, че като член на управителен орган на застрахователен посредник Д. Бадалута е преминала проверка за наличие на добра репутация, съобразно изискванията на чл. 316 във вр. с чл. 303, ал. 1 КЗ.

КФН е извела извод за липса на добра репутация от обстоятелството, че Д. Бадалута е в "тесни връзки" с В. Атанасов и С. Скачкова, които са участвали в управление и/или контрола на поднадзорно на КФН лице ("Булром-Глобъл Груп" ЕООД), което е заличено от регистъра на застрахователните посредници. В настоящия случай не са налице "тесни връзки" по смисъла на § 1, т. 21 КЗ, доколкото връзката между г-жа Д. Бадалута и посочените лица не е непосредствена, а опосредена чрез верига от три дружества.

Неправилно първоинстанционният съд е приел, че липсата на застраховка "Професионална отговорност" води до генерален извод за допускане на порочни практики в дружеството. Допускането на еднократно нарушение, което е отстранено незабавно, в никакъв случай не е признак за системно нарушаване и незачитане на правовия ред в общността. Въпреки, че се касае за формално нарушение, следва да се отчете и че допускането му не е довело до какъвто и да е вредоносен резултат.

Касаторът моли съдът да отмените обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени Решение № 709 - ЗА от 23.05.2019 г. и да даде задължителни указания на КФН за изпращане на информация по чл. 322, ал. 2 и 3 на съответния компетентен орган. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Касаторът се представлява от адв. Д. Сандулов, Адвокатска колегия, гр. София.

Ответникът – Комисия за финансов надзор, счита касационната жалба за неоснователна. Излага подробни възражения по всеки довод на касатора. Счита, че не са налице релевираните касационни основания.

Моли съдът да остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски по делото. Ответникът се представлява от юрк. М. Христова.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Правилно първоинстанционният съд е анализирал наличните доказателства и отчитайки установените правнорелевантни факти е формирал съответстващите на тях правни изводи.

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, следното:

На 27.03.2018 г. между "Рекрекс Консултинг" ЕООД и ЗК "Лев Инс" АД е сключен договор за застрахователно агентство.

На 16.04.2018 г. "Рекрекс Консултинг" ЕООД е вписано в регистъра за застрахователните агенти, воден от КФН.

На 14.03.2019 г. "Рекрекс Консултинг" ЕООД, на основание чл. 322 КЗ, уведомява КФН с уведомление, вх. № 38-00-385, за намерението си да извършва дейност по застрахователно посредничество при условията на правото на установяване на територията на Република Румъния.

На 16.04.2019 г. КФН взима решение по Протокол № 24, с което:

1. На основание чл. 322, ал. 8 да бъде изискана от "Рекрекс Консултинг" ЕООД допълнителна информация относно организационната му система, която следва да бъде подходяща и достатъчна с оглед на дейността по разпространение на застрахователни продукти в Република Румъния.

1. В съответствие с чл. 310, ал. 1 КЗ да бъдат представени надлежно датирани и подписани декларации от управителите на "Рекрекс Консултинг" ООД г-жа Д. Бадалута и г-жа М. Байкова, че същите не са били членове на управителен орган на лице по чл. 310, ал. 1, т. 3-5 КЗ.

На 16.04.2019 г. председателят на КФН информира "Рекрекс Консултинг" ООД за взетото решение по Протокол № 26.

На 18.04.2019 г. "Рекрекс Консултинг" ЕООД представя поисканите декларации, като сочи, че г-жа Д. Бадалута и г-жа М. Байкова не са били членове на управителен орган на лице по чл. 310, ал. 1, т. 3-5 КЗ.

На 3.05.2019 г. КФН изисква от застрахователните дружества, включително и от ЗД "Лев Инс" АД, информация по § 97, ал. 2 и ал. 3 ЗК.

На 17.05.2019 г. ЗД "Лев Инс" АД предоставя информация, че членове на управителния орган на застрахователния агент са г-жа Д. Бадалута и г-жа М. Байкова, а като служител на агента, непосредствено зает с разпространението на застрахователни продукти посочва г-жа М. Байкова.

На 23.05.2019 г., с Решение № 709-ЗА КФН, отказва изпращане на информация по чл. 322, ал. 2 и 3 на съответния компетентен орган относно намерението на "Рекрекс Консултинг" ЕООД да извършва дейност по разпространение на застрахователни продукти на територията на Република Румъния.

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон.

Съдът приема за законосъобразен извода на административния орган, че цялостната организационна система на застрахователния агент е недостатъчна и неподходяща за разпространение на застрахователни продукти в Република Румъния при условията на правото на установяване - не са представени доказателства по отношение на професионалния опит и квалификация на застрахователния посредник, не е налице надлежно удостоверяване на съответствието със законовите изисквания от страна на застрахователя, не е изпълнено изискването за добра репутация и са установени съществени нарушения в управлението на застрахователния агент.

Изводът на съда е правилен.

Касаторът твърди, че обжалваното решение страда и от трите, визирани в чл. 209, т. 3 АПК порока. Доводи в подкрепа на порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила не се сочат, поради което съдът не дължи произнасяне по това основание.

Доводите за необоснованост и противоречие с материалноправни разпоредби ще бъдат разгледани едновременно.

Релевираните пред настоящата инстанция твърдения преповтарят оплакванията на касатора за незаконосъобразност на оспорения административен акт, с които е сезиран първоинстанционният съд. Първоинстанционният съд подробно е разгледал всички възражения на дружеството и е достигнал до правилни и обосновани правни изводи.

На първо място следва да се разгледа приложимата за настоящия спор нормативна уредба.

Извършването на дейност от застрахователен брокер, застрахователен агент и посредник, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност, от Република България в друга държава членка, е регламентирано в чл. 322 КЗ. Съгласно ал. 1 посочените лица могат да извършват дейност на територията на друга приемаща държава членка при условията на правото на установяване и на свободата на предоставяне на услуги. За целта те трябва да представят на КФН информация за името/наименованието, адреса или когато е приложимо – ЕИК; държавата членка, в която възнамеряват да извършват дейност; категорията си като посредник и в случаите на застрахователен агент и посредник, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност – наименованието на застрахователя, който представлява или с когото има договор за разпространение на застрахователни услуги; съответните класове застраховки - ал. 2. Когато посредник по ал. 1 за първи път възнамерява да извършва тази дейност предоставя в комисията информация за адреса в приемащата държава членка, на който могат да се получават документи и имената на всички лица, които отговарят за управлението на клона или на трайното присъствие - ал. 3.

Регламентиран е редът за уведомяване на съответния компетентен орган на приемащата държава членка и започването на дейността на посредника по ал. 1 - ал. 5 и 6. Съгласно чл. 322, ал. 8 КЗ КФН може да откаже да предостави информацията на съответния компетентен орган на приемащата държава членка с мотивирано решение, ако организационната система на посредника или неговото финансово състояние са неподходящи или са недостатъчни с оглед на дейността по разпространение на застрахователни продукти, по които посредникът възнамерява да извършва дейност в държавата членка.

Съгласно чл. 10 "Професионални и организационни изисквания" на Глава IV на Директива 2016/97 разпространителите на застрахователни и презастрахователни продукти и служителите на застрахователните и презастрахователните предприятия, извършващи дейност по разпространение на застрахователни или презастрахователни продукти, трябва да притежават съответните знания и умения, за да изпълняват задачите и задълженията си адекватно. Те трябва да спазват изискванията за постоянно професионално обучение и развитие, за да продължат да изпълняват задълженията си на подходящо равнище, което съответства на изпълняваната от тях роля и на съответния пазар. Изискванията за знания и умения трябва да са в съответствие с конкретната дейност, като съответните лица в управленската структура на такива предприятия, които отговарят за разпространение на застрахователни и презастрахователни продукти, както и всички останали лица, пряко занимаващи се с разпространение на застрахователни и презастрахователни продукти, трябва да притежават необходимите знания и умения за изпълнението на своите задължения. Застрахователните и презастрахователните посредници доказват, че спазват съответните професионални изисквания за познания и компетентност.

В чл. 10 е установено и изискването физическите лица, които работят в дадено застрахователно или презастрахователно предприятие или за посредник, който разпространява застрахователни или презастрахователни продукти, да имат добра репутация. Регламентирано е и задължението на застрахователните и презастрахователните посредници, както и посредниците, предлагащи застрахователни продукти да притежават застраховка "Професионална отговорност".

Наред с това с чл. 316, ал. 1 КЗ е регламентирано изискване застрахователният агент, съответно всеки член на управителен орган на застрахователен агент – юридическо лице, и всяко друго лице, оправомощено да го управлява или представлява, да имат най-малко средно образование и да отговарят на изискванията на чл. 303, ал. 1 КЗ. Застрахователният агент – физическо лице или едноличен търговец, както и всяко лице, което с решение на компетентен орган на застрахователния агент – юридическо лице, съгласно закона и учредителния акт на агента е определено да отговаря за и да управлява дейността по разпространение на застрахователни продукти, както и всяко лице на ръководна длъжност в застрахователния агент, отговорно за извършване на дейностите по разпространение на застрахователни продукти, трябва да е преминало успешно обучение по чл. 317, ал. 1 или да отговаря на едно от изискванията по чл. 303, ал. 2, т. 1 или 2. Съответните знания и умения са тези, определени в приложение № 3. Член 303, ал. 3 се прилага съответно. Служителите на застрахователния агент, непосредствено заети с дейността по разпространение на застрахователни продукти, трябва да отговарят на изискванията на чл. 303, ал. 1, да са преминали обучение по чл. 317, ал. 1 и да са издържали изпит по чл. 317, ал. 2.

Съгласно § 97 КЗ, в срок до 23 февруари 2019 г. всеки застраховател представя в комисията актуален списък на застрахователните си агенти, както и на членовете на управителните органи на застрахователните агенти – юридически лица, определени с решение на орган, компетентен съгласно приложимия закон и учредителния акт на агента, да отговарят за и да управляват дейността по разпространение на застрахователни продукти, като се прилага и решение на управителния орган, на лицата на ръководна длъжност в застрахователния агент, отговорни за извършване на дейностите по разпространение на застрахователни продукти, и на служителите на застрахователните агенти – еднолични търговци и юридически лица, непосредствено заети с дейността по разпространение на застрахователни продукти. Представянето на списъка се смята за удостоверяване, че всички посочени лица отговарят на изискванията за подходящи знания и умения по смисъла на чл. 316, ал. 1, за да изпълняват точно задачите и задълженията си. Когато застрахователният агент – юридическо лице, не е определил едно или повече лица от управителния му орган да отговарят за и да управляват дейността по разпространение на застрахователни продукти, удостоверяването се отнася за всички членове на управителния му орган.

В контекста на посочената нормативна уредба, неоснователен е доводът на касатора, че нито закона, нито указанията на КФН съдържат информация с какви средства се доказва достатъчност на организационна система и кои са критериите за определяне на една организационна система като достатъчна. Всеки застрахователен агент би следвало да е запознат с изискванията, на които трябва да отговаря, за да извършва дейност по разпространение на застрахователни продукти на територията на държава членка на Европейския съюз. Касаторът е бил задължен да представи с уведомлението за намерение за извършване на дейност на територията на Република Румъния всички доказателства установяващи, че организационната му система е подходяща и достатъчна с оглед на дейността по разпространение на застрахователни продукти. С уведомлението от 16.04.2019 г. КФН го е информирала, че е необходимо да представи допълнителна информация във връзка с чл. 322, ал. 8 КЗ. В изпратения от дружеството отговор, не е представена допълнителна информация по отношение на организационната и управленска структура на дружеството. Едва в съдебното производство е представено удостоверение от ЗК "Лев Инс" АД за професионална квалификация на застрахователния агент "Рекрекс Консултинг" ЕООД, но същото е издадено след постановяване на оспорения административен акт и единствено доказва, че доказателства за професионална квалификация не са били представени в административното производство.

Неоснователно е и твърдението на касатора, че не следва да търпи неблагоприятни последици от бездействието на ЗК "Лев Инс".

"Рекрекс Консултинг" ЕООД е застрахователен агент, който осъществява дейност по застрахователно посредничество по силата на договор, сключен със ЗК "Лев Инс" АД. Именно застрахователят е този, който носи отговорността за съответствие на застрахователния агент с изискванията на КЗ по аргумент на чл. 318 КЗ.

Фактът, че застрахователят не е изпълнил задължението си по § 97, ал. 2 КЗ неминуемо носи последствия за застрахователния агент, тъй като именно представянето на списъка по § 97 удостоверява, че всички посочени в него лица отговарят на изискванията за подходящи знания и умения по смисъла на чл. 316, ал. 1, за да изпълняват точно задачите и задълженията си. Въпреки неизпълнението на посоченото задължение КФН е дала указания на застрахователя, който в отговор е представил списък на застрахователните си агенти и членовете на управителните органи на застрахователните агенти – юридически лица. От списъка е установено, че служителят на "Рекрекс Консултинг" ЕООД, непосредствено зает с разпространението на застрахователни продукти, е М. Байкова, което доказва, че към момента на подаване на тази информация към КФН – 17.05.2019 г., в ЗК "Лев Инс" АД не е извършено вписване на Д. Бадалута като лице, което ще ръководи дейността по разпространение на застрахователни продукти в Република Румъния. Това обстоятелство доказва, че застрахователят не е надлежно уведомен относно организационната система на застрахователния агент във връзка с планираната дейност и съответно не може да гарантира пред Комисията съответствието на организационната система на агента с изискванията на закона. Неоснователни са доводите в тази връзка, че КФН е следвало да уведоми дружеството да докаже този факт. Задължението произтича от КЗ и КФН няма задължение да дава допълнителни указания в този смисъл, още повече, че удостоверяването се извършва от застрахователя, а не от агента.

Неоснователни са и твърденията касаещи липсата на мотиви на съда по отношение на непредставянето на решение на компетентния орган на "Рекрекс Консултинг" ЕООД за определяне на лицата, които да отговарят за и да управляват дейността на застрахователното посредничество. Възраженията на дружеството, че такова решение не е изискано изрично, са неоснователни, тъй като с указанията за представяне на допълнителни доказателства по смисъла на чл. 322, ал. 8 КЗ административният орган е изискал всички относими доказателства за съответствие на организационната система на агента с изискванията на закона с оглед на дейността по разпространение на застрахователни продукти. Такова решение е представено едва в съдебното производство, но не е част от административната преписка и съответно не е взето предвид от административния орган. Съдът е обсъдил този факт в решението си обратно на твърденията на касатора.

Неоснователни са твърденията за липса на мотиви, обосноваващи извода, че г-жа Д. Бадалута не се ползва с добра репутация. Съдът е приел, че преценката за подходяща и достатъчна организационна система на застрахователния агент следва да обхваща критериите, посочени в чл. 10 от Директива 2016/97, между които и "добра репутация", който не е доказан в рамките на административното производство.

Касаторът твърди, че г-жа Бадалута отговаря на изискването за добра репутация по смисъла на чл. 10 от Директива 2016/97, както и че на надзорния орган му е известно, че отговаря на тези изисквания тъй като е член на управителен орган на застрахователен агент, вписан в списъка по § 97, ал. 2 КЗ.

На първо място, вписването в списъка на застрахователни агенти като член на управителен орган доказва единствено, че г-жа Бадалута отговаря на изискванията на чл. 303, ал. 1 КЗ.

В тази връзка следва да се изясни какво означава "добра репутация" по смисъла на относимите правни норми.

Както правилно сочи и касаторът с т. 3 на чл. 10 от Директива 2016/97 са регламентирани минималните изисквания, на които следва да отговарят физическите лица, които работят в дадено застрахователно или презастрахователно предприятие или за посредник, който разпространява застрахователни или презастрахователни продукти, за да се приеме, че имат добра репутация. Това са чисто свидетелство за съдимост или друг национален еквивалент във връзка с тежки престъпления срещу собствеността или други престъпления, свързани с финансови дейности, и да не са били обявявани в несъстоятелност, освен ако правата им са били възстановени в съответствие с националното законодателство. Това обаче не изчерпва критериите за добра репутация, а поставя минималните изисквания. В правомощията на националния компетентен орган е да прецени дали дадено физическо лице, покриващо минималните изисквания, притежава добра репутация.

В този смисъл едно от изискванията към лицата, които участват в управлението на застрахователя или презастрахователя, и лица, изпълняващи други ключови функции, регламентирано в чл. 79, ал. 1, т. 2 КЗ е изискването за надеждност – да имат добра репутация. С чл. 80, ал. 3 КЗ пък е регламентирано, че тези лица трябва да се ползват с добра репутация и да не застрашават управлението на лицето, интересите на ползвателите на застрахователни услуги и не възпрепятстват застрахователния надзор.

От тези разпоредби се установява по-широкият смисъл, който законодателят влага в изискването за добра репутация, и който не се свежда единствено до посочените в чл. 10 от Директива 2016/97 минимални изисквания.

В оспорения административен акт подробно са изложени съображенията, поради които Комисията приема, че г-жа Бадалута не изпълнява посоченото изискване. Съгласно т. 21, § 1 КЗ "тесни връзки" са налице, когато две или повече физически или юридически лица са свързани чрез контрол или участие, или когато две или повече физически или юридически лица са трайно свързани с едно и също лице чрез отношение на контрол.

В случая е установено, че Д. Бадалута е в тесни връзки с В. Атанасов и С. Скачкова, които са участвали в управлението и контрола на "Булпром – Глобъл Груп" ЕООД. Тесните връзки са обосновани с общото участие на трите лица в управлението на Сдружение "Национално бюро за борба със застрахователни измами".

Дружеството "Булпром – Глобъл Груп" ЕООД е застрахователен брокер, който е имал право да извършва дейност на територията на Република Румъния, което е заличено от регистъра на КФН поради извършени нарушения, свързани с дейността му в тази държава членка.

Следва да се посочи, че в административното преписка са налице данни, че г-жа Бадалута е упълномощила В. Атанасов (едноличен собственик на капитала на "Булпром – Глобъл Груп" ЕООД и към настоящия момент) като управител с неограничена представителна власт по отношение на "Рекрекс Консултинг" ЕООД и независимо от оттеглянето на пълномощното, след изрични указания затова от страна на КФН, това обстоятелство доказва още веднъж факта на свързаност между посочените лица.

Всички тези обстоятелства поставят под съмнение надеждността на г-жа Бадалута като лице, което ще се занимава с разпространение на застрахователни продукти на територията на Република Румъния и обосновано са приети от административния орган като обстоятелства, които не кореспондират с изискването за добра репутация.

Неоснователно е възражението на касатора срещу извода на съда, съответно административния орган, за наличие на множество нарушения в управлението на дружеството. Допускането на нарушения на основни изисквания на КЗ, сред които липсата на задължителна застраховка "Професионална отговорност" за период от почти година до установяването му от контролния орган; липсата на гаранции за дейността на застрахователния агент по смисъла на чл. 316, ал. 5 във вр. с чл. 306, ал. 1 КЗ; нарушения при разпространението на застрахователни продукти, водят до извод за наличието на порочни практики. Констатираните нередовности и установените нарушения са отстранени в резултат на дадени указания от КФН, а не в резултат на управленско решение, както правилно е посочено от първоинстанционния съд. Това е още едно доказателство за липсата на подходяща и достатъчна организационна система, както правилно е приел и административният орган.

С оглед на изложеното неоснователни са твърденията на касатора, че КФН е постановила оспореното решение, прилагайки незаконоустановени критерии.

КФН е постановила оспорения отказ на основание чл. 322, ал. 8 КЗ, приемайки, че установената организационна система на "Рекрекс Консултинг" ЕООД е неподходяща и недостатъчна с оглед на намерението на застрахователния агент да извършва трансгранична дейност по застрахователно посредничество чрез разпространение на застрахователна продукти в Република Румъния. Този извод е обоснован с установените множество факти и обстоятелства относно липсата на подходяща професионална компетентност и надеждност на лицето, което ще отговаря за и ще управлява дейността на застрахователния агент по разпространение на застрахователните продукти на ЗК "ЛЕВ ИНС" АД на територията на Република Румъния. Отказът кореспондира с разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от Директива 2016/97, която предвижда компетентният орган на държавата членка по произход да предаде информацията на компетентния орган на приемащата държава членка, само ако няма основания да се съмнява в пригодността на организационната структура или финансовото състояние на застрахователния или презастрахователния посредник или на посредника, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност, с оглед на планираните дейности по разпространение на застрахователни продукти.

По изложените съображения не са налице релевираните касационни основания. Обжалваното решение е обосновано и постановено в съответствие с материалния закон.

С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК и Тълкувателно решение № 5 от 13.05.2010 г. на Общото събрание на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 3/2009 г. съдът следва да осъди "Рекрекс Консултинг" ЕООД да заплати на Комисията за финансов надзор направените по делото разноски. Същите съдът определя на 200, 00 лв. съгласно чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 144 АПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,