Решение № 34 от 4.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6286/2022 г.

Решение № 34 от 4.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6286/2022 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор (ИД) на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), против Решение № 72 от 19.04.2022 г., постановено по адм. дело № 15/2022 г. на Административен съд (АС) - Кюстендил, с което е отменено Решение за изплащане на финансова помощ № 10/04/1/0.0.1865/3/01/03/01 с изх. № 01-6500/6099 от 22.12.2021 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, с която от оторизираната сума по договор № 10/04/1/0.0.1865 от 12.04.2019 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. е прихваната (приспадната) сума в размер на 17 594,74 лева. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение, поради необоснованост на изводите на съда, неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се изводът на съда, че в отменения административен акт липсва посочване на фактически и правни съображения за издаването му, като се сочи, че съгласно ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС мотивите на акта могат да се съдържат в друг документ, предхождащ издаването му. От вземането на жалбоподателя, възникнало по цитирания договор за безвъзмездна финансова помощ, са прихванати сумите по цитираните схеми за обвързано подпомагане, представляващи проценти за наддеклариране (недопустими площи) - санкции за бъдещи периоди, прихванати съгласно чл. 28 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 на Комисията, което е единствения способ за събиране на същите. Тези суми не представляват публични държавни вземания по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и за тях не се издават актове за публично държавно вземане, както неправилно е приел АС - Кюстендил. Прихващането следва да бъде извършено в тригодишен период след констатацията, в противен случай неиздължената сума се анулира. Иска се отмяна на оспореното решение и да бъде отхвърлена първоначалната жалба или алтернативно ако касационната инстанция прецени, че решението на първоинстанционния съд е правилно, да коригира мотивите на съда като посочи, че за наложените санкции за бъдещ период не следва да бъде издаден акт за установяване на публично държавно вземане. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение, прави се възражение за прекомерност на заплатения от ответната по касация страна адвокатски хонорар. Ответникът - А. Т., в писмен отговор, чрез пълномощника си адв. Стоилков, оспорва касационната жалба Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано писмено заключение, в което са развити доводи за неоснователност на касационната жалба и се предлага съдебното решение като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред АС - Кюстендил е Решение за изплащане на финансова помощ № 10/04/1/0.0.1865/3/01/03/01 с изх. № 01-6500/6099 от 22.12.2021 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, издадено по повод заявка за плащане на А. Т., понастоящем ответник по касация, по договор № 10/04/1/0.0.1865 от 12.04.2019 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4. 1. "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от ПРСР 2014-2020 г., в частта му, с която от оторизираната сума по договора е прихваната сума в размер на 17 594, 74 лева. Съдът е събрал относимите за спора доказателства и след като подробно ги е обсъдил е приел за установено от фактическа страна, че процесното решение е издадено на основание чл. 20а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 47, ал. 1, т. 3 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 4 "Инвестиции в материални активи", подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от ПРСР за периода 2014-2020 г. (Наредба № 9/2015 г.), като с него е одобрено изплащането на финансова помощ на А. Т. в размер на 234 769, 92 лева за описаните в договора дейности и активи, а с оспорената част от решението е извършено прихващане на сумата 17 594, 74 лева, представляваща санкции за бъдещи периоди на ДДП. Съдът е установил, а и не се спори, че Т. е регистриран земеделски производител с УРН 573755, като е предявил пред ДФЗ-РА цитираната заявка за плащане на 16.07.2021 г., във връзка с която органът е попълнил Форма за наблюдение и оценка на проекти, видно от която целта на проекта е внедряване на нови продукти, процеси и технологии и обновяване на наличните производствени материали и/или нематериални активи, а разходите, включени в проекта са за закупуване на машини, съоръжения, оборудване и специализиран транспорт, както и за материали за създаване на люцерна на обща стойност 392 467, 35 лева, без ДДС, съобразно представени фактури и платежни нареждания. Установено е също така, че земеделският производител е подал Общо заявление за подпомагане с вх. № 19036704/02.05.2019 г. и заявление за подпомагане от 13.05.2019 г., с които е заявил искане за подпомагане по СЕПП, СПП, ЗДП, схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (домати, краставици, корнишони и патладжан – СЗ-ДККП), схема за обвързано подпомагане за картофи, лук и чесън (СЗ-КЛЧ), схема за обвързано подпомагане за протеинови култури (СПК), ПНДП, Мярка 11, подмярка 13. 1/НР1 и подмярка 13. 2/НР2. Прихванатата сума е обоснована (в представено в рамките на съдебното производство становище) именно с наложени санкции за наддекларирани/недопустими площи по заявените за подпомагане схеми - схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (домати, краставици, корнишони и патладжан – СЗ-ДККП), схема за обвързано подпомагане за картофи, лук и чесън (СЗ-КЛЧ), схема за обвързано подпомагане за протеинови култури (СПК). За една от тях, от представения Акт за установяване на публично държавно вземане № 02-100-6500/3503 от 08.10.2021 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, се установява, че е определено наличие на публично държавно вземане по отношение жалбоподателя, в размер на 20 420, 09 лева, представляваща недължимо платена сума по схемата за обвързано подпомагане за картофи, лук и чесън (СЗ-КЛЧ) за кампания 2020 г., което е предмет на съдебно оспорване и не е влязло в сила. При така установените факти, от правна страна съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при надлежно делегирани права, в предвидената от закона писмена форма, но при липса за реквизити за оспорената част, както и при съществено нарушение на административно производствените правила - липса на фактически и правни основания за издаване на акта. В оспореното решение се сочи, че прихваната сума представлява санкция за бъдещи периоди на ДДП, но липсват данни и мотиви за източникът на задължението, начинът на формирането му и приложимото право във връзка със сочените санкции за бъдещи периоди, няма данни кой е актът, който ги установява и коя е приложената хипотеза за прихващането. Посоченото в акта правно основание - разпоредбата на чл. 47, ал. 1, т. 3 от Наредба № 9/2015 г. установява правомощието на РА да одобрява или мотивирано да отказва изплащането на част или цялата финансова помощ след извършен анализ за установяване на фактическо съответствие и съответствие по документи между одобрената и реално извършената инвестиция, съответно нормата не съдържа регламентация относима към прихващанията и приспаданията на суми, като въвежда ограничение на обхвата на дължимия анализ само за съответствие между одобрената и извършена инвестиция, което изключва правната възможност за редуциране на оторизираната при горните критерии сума, със задължения или санкции, произтичащи от друга мярка, схема за подпомагане или проект. Такава възможност липсва изобщо в цитираната от органа Наредба № 9/2015 г. Съдът е приел, че волята на административния орган не е изложена и в други документи в административната преписка, в която липсват и данни за наличие на изискуеми - подлежащи на изпълнение задължения на бенефициера, във връзка с други схеми и мерки за финансово подпомагане. Установяването и конкретизирането на основанията за извършеното прихващане едва в съдебното производство е процесуално недопустимо средство за отстраняване и саниране на допуснатото съществено нарушение на изискванията за форма и на административно производствените правила, поради което съдът не дължи проверка по същество на визираните допълнително твърдения. Независимо от изложеното, съдът е обсъдил и приложението на материалния закон, във връзка със защитната теза на ответника, като е посочил, че вземанията на ДФЗ, включително във връзка с наложени санкции за бъдещ период, са публични държавни вземания по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК и за изпълнението им се изисква издаване на акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ). Представения АУПДВ за недължимо платена сума по схема за обвързано подпомагане за картофи, лук и чесън (СЗ-КЛЧ) за кампания 2020 г., е оспорен и установеното с него вземане не е изискуемо и ликвидно, за да бъде годен предмет на прихващане, съответно не са налице и материално правни предпоставки за прихващане. Съдът е анализирал и нормата на чл. 28 от Регламент (ЕС) № 908/2014 на Комисията, като е приел, че и същата не съдържа основание за прихващане, тъй като разпоредбата сочи, че държавите-членки прихващат неизплатените задължения на бенефициера, установени в съответствие с националното законодателство, от бъдещите плащания към същия. Налице е препращане към националното законодателство - правилата на ДОПК относно реда за установяване и събиране на вземанията на ДФЗ, които в случая не са осъществени. По изложените съображения, съдът е постановил оспорения понастоящем резултат. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е възражението в касационната жалба за нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на съдебното решение. Възраженията са лишени от конкретика, като при проверката на решението не се установяват сочените пороци. Обратното на бланкетните твърдения, съдът е разпределил доказателствената тежест, събрал е релевантните за спора доказателства, подробно е обсъдил същите, не е допуснал процесуални нарушения, още по-малко съществени процесуални нарушения и изводите му са съответни на установените по делото факти, като решението е обосновано. Съобразен с доказателствата по делото е изводът на съда, че административният орган не е мотивирал правно и фактически оспореното решение. Видно от съдържанието на акта, в процесната му част, не са посочени никакви фактически обстоятелства, които да обосновават постановения резултат. От друга страна посочените правни основания също не могат да послужат за основание за прихващане на процесната сума от оторизираната сума по сключения договор от 12.04.2019 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4. 1 от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. Цитираните в акта норми на чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 47, ал. 1, т. 3 от Наредба № 9/2015 г. установяват правомощията на изпълнителния директор, съответно на РА да извършва проверка на представените документи, заявени данни и други обстоятелства, свързани със заявки за плащане, да извърши проверка на място за установяване на фактическото съответствие с представените документи и за установяване спазването на критериите за допустимост, както и на ангажименти или други задължения на ползвателя по наредбата, договора за предоставяне на финансова помощ и/или ПРСР 2014 – 2020 г., да одобрява или мотивирано отказва изплащането на част или цялата финансова помощ след извършен анализ за установяване на фактическо съответствие и съответствие по документи между одобрената и реално извършената инвестиция и да изплаща одобрената финансова помощ. Следователно препратката към общите правомощия на изпълнителния директор, без изпълване с конкретно съдържание, не може да послужи за фактическо и правно мотивиране на акта, както не може да послужи за такова и нормата от Наредба № 9/2015 г., тъй като правомощията по цитирания текст са само по отношение регулираните с наредбата условия и ред за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и не може да послужи за обосноваване на извършеното прихващане. Правилен е изводът на съда, че оспорения акт не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, съответно е постановен в нарушение на административно-производствените правила, тъй като препятства защитата на жалбоподателя, което съставлява отменително основание по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че в случая е приложимо разрешението, дадено с ТР № 16/31.05.1975 г. на ОСГК на ВС, че е възможно мотивите на акта да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт или да бъдат изложени допълнително, когато с това се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране - страните да се запознаят със съображенията, мотивирали издаването на акта. В случая в представената пред съда административна преписка липсва какъвто и да е документ, в които да са изложени фактически и правни основания за издаване на административния акт. В касационната жалба също не се сочи подобен документ. В касационната жалба не е изрично посочено, но ако касаторът има предвид излагането на мотиви в становището, представено в рамките на съдебното производство, то от една страна е недопустимо такъв опит за саниране на порока във формата на акта, а от друга в становището декларативно се сочи, че на жалбоподателя са наложени санкции за бъдещ период, във връзка с посочените схеми и мерки по директни плащания за кампания 2020 г., но тези санкции по смисъла на чл. 19 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 г. на Комисията също не е посочено с какъв акт са наложени и дали същият е стабилизиран. Напротив, в самото становище на настоящия касатор е посочено, че законосъобразността на наложените санкции за бъдещ период не може да бъде предмет на проверка при оспорване на уведомително писмо, което "предстои да бъде издадено по повод заявлението за кампания 2020". Нещо повече, в становището е посочено, че следва да се счете за недопустимо в съдебното производство да се коментират въпроси относими към друго административно производство - това по отношение налагането на санкциите за бъдещ период по заявлението за директни плащания за кампания 2020, което не е приключило, които обстоятелства се сочат от самия административен орган като такива, обосноваващи извършеното прихващане, което е юридически нон сенс. При тези данни, правилен е изводът на съда за неспазване и на материалния закон, тъй като правилно е прието, че липсват данни за наличие на влязъл в сила административен акт, установяващ задължение на жалбоподателя, т. е. да е налице изискуемо и ликвидно, подлежащо на изпълнение задължение, което да е годно основание за прихващане. По отношение искането в касационната жалба, настоящата инстанция да коригира мотивите на оспореното съдебно решение, като посочи, че прихванатите суми не представляват публични държавни вземания по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК и за тях не се издават актове за публично държавно вземане, следва да се посочи, че мотивите на съда не подлежат на самостоятелно оспорване, отделно от решението. Освен това тези мотиви не са решаващите мотиви на съда, съответно не обвързват административния орган. Съгласно нормата на чл. 19, § 2 и § 3 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 г. на Комисията, при наддеклариране в размер на повече от 50% на заявените за подпомагане площи спрямо размера на установените като допустими площи се отказва изплащане на цялата заявена финансова помощ, както и се налага допълнителна санкция, равна на размера на помощта или подпомагането отговарящо на разликата между декларираната площ и площта съответстваща на изискванията, като ако така изчислената сума на санкцията за бъдещ период не може да бъде изцяло прихваната в съответствие с правилата, установени от Комисията на основание чл. 57, § 2 от Регламент (ЕС)1306/2013 през следващите три календарни години след календарната година на констатацията, неиздължената сума се анулира. Правилата на Комисията по чл. 57, § 2 от Регламент (ЕС) 1306 са определени в Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 на Комисията, Съгласно чл. 28 от същия държавите-членки прихващат неизплатените задължения на бенефициера, установени в съответствие с националното законодателство, от бъдещите плащания към същия. Правилно, анализирайки нормата на чл. 28 от Регламент 908/2014, решаващият съд е приел, че е налице препращане към националното законодателство. Приложимият ред за прихващането следва да бъде определен от административния орган. Неправилна е единствено констатацията на съда, че жалбоподателят е представил АУДПВ за недължимо платена сума по схема за обвързано подпомагане за картофи, лук и чесън за кампания 2020 г., който се оспорва пред съда, т. е. установеното с него вземане не е изискуемо и ликвидно и не може да послужи за установяване на материално правните предпоставки за прихващане на наложените санкции за бъдещ период. Представения АУПДВ касае изплатената "основна" сума по схемата за обвързано подпомагане, която е прието, че е недължимо платена, а не касае сума за санкция за бъдещ период по същата схема, поради което същата няма пряка връзка с оспорения административен акт, съответно извършеното с него прихващане на суми, представляващи санкции за бъдещ период. Такива, отново следва да се подчертае, че не е установено да са наложени с влязъл в сила административен акт. Представеното в настоящото касационно производство с касационната жалба доказателство - УП за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерки за директни плащания на площ за кампания 2020, което не е влязло в сила, не може да бъде противопоставено на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, че оспорения в производството административен акт е издаден в нарушение на изискванията за форма и на материалния закон, тъй като не е налице влязъл в сила административен акт, установяващ изискуемо и ликвидно задължение, годно за извършване на прихващане. Постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото е основателна претенцията за разноски на ответника по касация, които са доказани в размер на 500 лева, видно от договор за правна защита и съдействие, установяващ действително заплатена сума за един адвокат. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е определено в минималния размер по чл. 8, ал. 2, т. 8 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображение и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение,