Решение № 11761 от 3.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8435/2015 г.

Решение № 11761 от 3.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8435/2015 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник - кмет "Култура и образование" на община Б. против решение № 979 от 4.06.2015 г. по адм. дело № 1538/2014 г. на Административен съд - Б. Ж. поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства. Моли да бъде отменено, като се постанови нов акт по същество, с който жалбата против решението на административния орган да бъде отхвърлена. Ответникът по касационната жалба не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото Върховният административен съд, състав на пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в нормативно установения 14-дневен срок за оспорване и от страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд - Б. е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Аргументирано, при правилно тълкуване на нормативната уредба и след съобразяване с изложеното в определение № 2269/4.03.2015 г. по адм. дело № 2391/2015 г. на ВАС, първоинстанционният съд приема, че исканата от В. Д. Д. със заявление вх. № 93-№ П-83/34/4.06.2014 г. информация е обществена и следва да бъде предоставена в поисканата от заявителя форма, а именно: преглед на информацията - оригинал или копие и копия на хартиен носител съгласно чл. 26, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). В съответствие със закона и събраните доказателства е и заключението на административния съд, че решението на административния орган следва да бъде отменено, а преписката - върната на същия за ново произнасяне, тъй като не са налице основания за предоставяне на информацията чрез писмена справка, т.е. във форма, различна от посочената от заявителя. Правилно е преценено, че в случая не са установени технически пречки за удовлетворяване на искането относно начина на получавана на информация и не са изпълнени останалите условия на чл. 27, ал. 1 от ЗДОИ, които предвиждат възможност за отклонение от формата, посочена от заявителя. Несъгласието на третото лице да се предостави информацията не е сред условията на чл. 27, ал. 1 от закона, поради което не обосновава осигуряване на исканите сведения във форма, различна от предпочитаната, а съображенията на съда в този смисъл следва да бъдат споделени изцяло. Ето защо като достига до заключение за незаконосъобразност на взетото от органа решение, неговата отмяна и връщане на преписката за ново произнасяне, Административен съд - Б. постановява съдебен акт в съответствие със закона и представените доказателства. Възражението на касационния жалбоподател относно неточности в заявлението за достъп до информация, засягащи личността на заявителя, не обосновава неправилност на съдебния акт. В случай, че заявлението не съдържа трите имена и наименованието и седалището на заявителя, органът е следвало да остави заявлението без разглеждане съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДОИ. Това обаче не е направено и органът се е произнесъл по същество, но в противоречие с нормата на чл. 27, ал. 1 от закона не се е съобразил с предпочитана форма, като по този начин искането на заявителя е останало неудовлетворено. Доводите, свързани с несъгласието на трето лице да се предостави информация, също не обосновават различен извод. Съображенията на касатора в този смисъл имат отношение към обема, в който се предоставя информацията (чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ) и следва да бъдат изложени в решението. В случая това не е направено и мотиви, че част от сведенията попадат в хипотезата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ, поради което не следва да се представят, не са отразени в акта на административния орган. Ето защо не са налице основания за постановяване на решение при условията на чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ. Поради всичко изложено съставът на Върховния административен съд приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение на Административен съд - Б. С. акт е постановен в съответствие с материалния закон и представените доказателства, поради което следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,