Решение № 10027 от 24.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15203/2008 г.

Решение № 10027 от 24.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15203/2008 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на Патентно ведомство (ПВ) на Република България против решение № 799/13.10.2008 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 3056/2008 г. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на оспореното решение, като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - "Астразенека фармасютикълс ЛП", чрез пълномощника си изразява становище, че решението е правилно и моли да се остави в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и недопустимост на оспореното решение, като постановено по недопустима жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение административният съд е прогласил нищожността на решение на ПВ за прекратяване на действието на патент BG 61365, публикувано в официален бюлетин бр. 4/27.04.2007 г. Приел е от фактическа страна, че с решение на ПВ на основание § 4 ПЗР на ЗП, считано от 24.01.1994 г. е издаден патент за изобретението "Тиазепанови съединения" със заявител "Zeneka Inc". Заявителят е подал молба вх. № 20657/25.11.2005 г., с която е поискано удължаване на срока на действие на българския патент до 23.03.2012 г. въз основа на продължение на срока на притежавания от него европейски патент ЕР № 0240288. Въз основа на молба вх. № 983/19.01.2006 г. на 29.05.2006 г. в Държавния регистър на изобретенията на РБългария е вписано прехвърляне на изключителното право, произтичащо от патента на "Zeneka Inc" на "Астразенека фармасютикълс ЛР". Платена е поддържаща годишна такса за 21 патентна година до 24.03.2008 г. При тези фактически обстоятелства, АССГ е обосновал мотиви, че решението за прекратяване действието на патента е нищожно, тъй като не отговаря на изискванията за форма и съдържание, регламентирани в чл. 59 от АПК. Като е изтъкнал, че прекратяване на действието на патента е извършено чрез публикуване на съобщение в официалния бюлетин на ПВ, съдът е извел извод, че неспазването на писмената форма за вземане на решение за прекратяване действието на патента представлява порок, водещ до нищожност на взетото решение. Липсата на мотиви и непосочване на правното основание също са пороци, обуславящи нищожност на административния акт. Така мотивиран съдът е постановил обжалвания резултат. Касационната жалба е неоснователна. Патент BG 61365 е издаден за "Тиазепанови съединения", на основание § 4 от ПЗР на ЗП (сега § 5 от ПЗР на ЗПРПМ) и издаден патент ЕР № 0240228, с притежател "Zeneka Inc". Установено е по делото, че притежателят на патента е направил искане за удължаване на срока на българския патент до 23.03.2012 г. и е платена поддържаща такса за 21 патентна година до 24.03.2008 г. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 1 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели (ЗПРПМ) патентът прекратява действието си с изтичане на срока, за който е издаден. Приложимите правни норми в случая за тези на § 5 от § 77 от ПЗР на ЗПРПМ. § 5 урежда режима на издадени патенти или подадени заявки преди влизане на този закон в сила, отнасящи си до продукти, получени по химически или микробиологически начин, както и за лечебни, козметични, хранителни или вкусови вещества, получени по химически или друг метод, включително продуктите на генното инженерство. По делото не е спорно, че процесния патент е издаден по този ред от ПВ на РБългария. Съгласно § 77, ал. 1 от ПЗР на ЗПРПМ, (която разпоредба е в сила от датата на присъединяване на РБългария към Европейския съюз) срокът на действие на патенти, издадени по реда на § 5 от ПЗР е 20 години от датата на подаване на заявката за патента в съответната страна по произход. В 6 - месечен срок от датата на присъединяването на РБългария към Европейския съюз, притежателят на патента, издаден по § 5 от ПЗР, чието действие е било продължено извън срока по ал. 1, може да подаде молба по реда и при условията на Регламент 1768/1992 (ЕЕС и Регламент 1610/96) ЕС за издаване на сертификат за допълнителна закрила на продукт, обект на патента, като срокът на издадения сертификат се определя съгласно чл. 22 от Регламент 1768/92 (ЕЕС). Патентите, издадени по реда на § 5 от ПЗР, чието действие не е било продължено извън срока по ал. 1, за които не е била подадена молба в срока по ал. 2 или за които е отказано издаването на сертификат за допълнителна закрила, прекратяват действието си с изтичането на текущата патентна година, за която е била платена годишна патентна такса - ал. 3 на § 77 от ПЗР на ЗПРПМ. Следователно административният орган е следвало да обсъди всички доказателства по преписката и да постанови мотивирано решение, в което да посочи коя от предвидените хипотези е налице, след което това решение може да бъде публикувано в официалния бюлетин на ПВ, предвид декларативното действие на публикацията и липсата на възможност на страната да се защити. Поради това правилно АС е приел, че неспазването на писмената форма е порок, който обуславя нищожност на акта. При верния извод, че съгласно действащите към този момент административнопроизводствените правила административният акт се издава в писмена форма и следва да съдържа изброените в чл. 159 от АПК реквизити, съдът правилно е счел, че липсата на форма обуславя нищожност на административния акт. Не намира опора в нормативната уредба становището на касатора в касационната жалба, че публикацията в официалния бюлетин е достатъчна, за да се счете, че е налице валиден административен акт, който е породил целените правни последици. Според чл. 51 от ЗПРПМ публикацията за издаване на патент се прави в официалния бюлетин на ПВ непосредствено след изтичането на три месеца от вземане на решението, т. е. задължително условие за публикацията е наличие на акт на компетентния орган за издаване на патент. Процедурата, предвидена в Регламент № 1768/92 на Съвета (ЕИО) от 18.06.2002 г. (който тогава не е имал действие на територията на Р България, тъй като страната не е била член на ЕС) относно създаването на допълнителен сертификат за закрила на лекарствените продукти също приключва с издаване на сертификат, когато заявката и продуктът удовлетворяват условията, визирани в регламента - чл. 10, т. 1. Следва да се отбележи и, че към настоящия момент процедурата за подаване на заявки и издаване на сертификати за допълнителна закрила на лекарствени продукти и продукти за растителна защита в съответствие с Регламент 1768/92 (ЕЕС на Съвета и Регламент 1610/96) ЕС на Европейския парламент и Съвета е уредена в Наредба за подаване на заявки и издаване на сертификати за допълнителна закрила на лекарствени продукти и продукти за растителна защита, приета с ПМС № 36 от 19.02.2007 г., обн., ДВ, бр. 19 от 2.03.2007 г., в сила от 1.01.2007 г., в т. ч. и относно патентите, издадени по реда § 4 от ПЗР на Закона за патентите (сега § 5 от ПЗР на ЗПРПМ), като и според разписаните в нея правила за издаването на сертификат ПВ взема решение, което се изпраща на заявителя и се вписва в Държавния регистър на сертификатите за допълнителна закрила и в Държавния регистър на патентите при съответния патент, към който се отнася. Ето защо, липсата на писмен акт, в който да са посочени фактическите и правни основания за издаването му сочи на нищожност на административния акт. Като следващ аргумент за недействителност на обективираното волеизявление на административния орган в публикуваното съобщение е и отсъствието на правно основание за прекратяване на патента. Съгласно § 5, ал. 5 от ПЗР на ЗПРПМ, действието на издадения при условията и по реда на предходните алинеи патент се прекратява при изтичане срока на действие на патента, издаден в съответната страна, или от датата на обявяването му за недействителен. Разпоредбата регламентира изрично меродавния момент, считано от който се прекратява действието на патентите, издадени в друга страна, които са угаснали или са обявени за недействителни, тъй като това обстоятелство само по себе си не би могло да породи правен ефект на територията на страната при отсъствие на такава законова хипотеза. Нормата на § 5, ал. 5 от ПЗР на ЗПРПМ, следва да бъде разгледана във връзка с чл. 63 от Конвенцията за издаване на европейски патенти. С чл. 63, ал. 1 от Конвенцията е предвидено, че срокът на действие на европейския патент е 20 години о т датата на подаване на заявката, а в ал. 2, б. б - че предходната алинея не ограничава правото на договаряща страна да продължи срока на действие на европейски патент или да предостави съответстваща закрила непосредствено след изтичане срока на действие на патента при условията, прилагани спрямо национални патенти. Следователно в противоречие със закона и извън пределите на предоставената му материална компетентност ПВ е обявил прекратяване действието на патента, без да се произнесе с изричен акт по релевантните факти. Предвид изложеното, обжалваното решение като валидно, обосновано, и постановено в съответствие с разпоредбите на материалния закон, следва да бъде оставено в сила. Ответникът не е претендирал разноски пред касационната инстанция и не е представил доказателства за направени такива, поради което не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,