Решение № 12456 от 4.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9801/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на В. Б. Н., [ЕГН], гр. Варна, [адрес] чрез адв. Панчева, срещу Решение 7394 от 02.07.2025 г., постановено по адм. д. 883/2025 г. по описа на Административен съд Варна в частта, с която е отхвърлено оспорването срещу Ревизионен акт (РА) Р-03000324002896-091-001/12.12.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна в потвърденaта с Решение 23/28.03.2025 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) Варна при ЦУ на НАП част, с която в тежест на касатора са установени задължения за данък върху дохода по ЗДДФЛ за данъчни периоди 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г. в общ размер на 1336,85 лв. главница и 343,51 лв. лихва; вноски за ДОО за 2022 г. и 2023 г. в размер на 2153.10 лв. главница и 472.80 лв. лихва; вноски за ЗО за 2019 г., 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г. главница 2027 лв. и 705,35 лв. лихви; вноски за ДЗПО за 2022 г. и 2023 г. в размер на 727.50 лв. главница и 159.73 лв. лихва. Наведени са трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, чието осъществяване се аргументира с пропуск на първостепенния съд да анализира доказателствата по делото в тяхната съвкупност. Поддържа се, че получените от Н. суми чрез Спиди АД и Еконт Експрес ЕООД са разходвани за стопанисване и ремонт на имота, ползван от касатора при условията на наемно правоотношение, както и за купуване на мебели, заплащане на електричество и водоснабдяване за този имот. С аргумент за липса на пътна книжка се отрича получаването на доходи от дейност таксиметров превоз през спорните периоди. Отправя се искане за отмяна на решението и за отмяна на РА в оспорената му част с присъждане на деловодните разноски. Възразява се за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба, директорът на дирекция ОДОП Варна, чрез гл. юрк. Колева, оспорва основателността й в писмено становище и иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение от 1079,35 лв. Прокурорът от ВКП дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в нея доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в обхвата на проверката по чл. 218 АПК намира следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу неблагоприятна за нея част от решението и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна, поради следните съображения: Пред АС Варна е оспорен РА Р-03000324002896-091-001 от 12.12.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна в потвърденaта с Решение 23/28.03.2025 г. на директора на дирекция ОДОП Варна част, с който в тежест на В. Б. Н. са установени посочените задължения за данък върху доходите на физическите лица, осигурителни вноски и лихви за просрочие. Според фактическите установявания на инстанцията по същество ревизираният е получавал суми от С. Д., предназначени за извършване на ремонт и за обзавеждане в собствения на нейната дъщеря недвижим имот, намиращ се в гр. Варна, [заличен текст], срещу възможността касаторът да живее в имота заедно със семейството си. Не са представени доказателства за изразходване на всички получени от Д. суми за ремонт и поддръжка на имота. Ревизиращите констатирали, че от м. май 2022 г. до края на 2023 г. Н. е извършвал таксиметров превоз, за което е бил длъжен, но не е подал декларации обр. 1 и обр. 6 за самоосигуряващо се лице. Първостепенният съд е приел, че оспорването на РА е допустимо като своевременно заявено от надлежна страна след изчерпване на възможността за обжалване на РА по административен ред и срещу потвърдената от решаващия орган негова част. Обосновал е извод за валидност на акта като издаден от компетентни органи по приходите в ревизионно производство, възложено също от овластен за това орган. Съдът е възприел извода на ревизиращите за доказаност на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК (до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация; данни за укрити приходи или доходи; превишение на направените от ревизираното лице за ревизираните данъчни периоди разходи над доказаните приходи/доходи), обуславящи възможността за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК при съблюдаване на чл. 123 от същия кодекс. От инстанцията по същество са съобразени писмените доказателства, подкрепящи тезата на Н., че получените чрез Спиди АД и Еконт Експрес ЕООД парични преводи с изпращач С. Д. са предназначени за извършване на ремонтни дейности, купуване на материали, мебели, заплащане на майстори и др. -стокови разписки, описи на извършени дейности и строителни материали и тяхното отразяване от ревизиращите в разходната част на баланса на паричния поток. Разликата, за която липсват доказателства, е възприета като доход по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. АС Варна е ценил материалната доказателствена сила на постъпилата в табличен вид от пощенските оператори информация в съвкупност с подписаните от ревизирания РКО. За да отмени РА в частта на установените задължения за данък върху дохода по ЗДДФЛ за данъчен период 2022 г. за разликата над 441.85 лв. до 743 лв., съотв. за разликата над 96.58 лв. до 162 лв. лихва, решаващият състав е ценил представените по делото гаранционна карта и уведомление за извършена поръчка за закупени мебели, климатик и хладилник на обща стойност 3013 лв. като кореспондиращи с писмените обяснения на Н. и показанията на св. К.. Акцентирал е върху включването на разходите за заплащане на електроенергия и вода от приходните органи при определяне на основата за облагане въз основа на съставените от Н. описи и е заключил, че те касаят личните нужди на домакинството на ревизирания и следва да останат в негова тежест. За да приеме за доказано извършването на таксиметров превоз от касатора през периода м. май 2022 г. до м. декември 2023 г., първостепенният съд е съобразил договора, сключен между него и Ласиа М-5 ЕООД, удостоверението за водач на лек таксиметров автомобил 1018789/11.04.2023 г., издадено въз основа на успешно положен изпит през 2020 г., в съвкупност с писмените обяснения на касатора пред ревизиращите. Според АС Варна системно извършваната от Н. трудова дейност за своя сметка обуславя задължително осигуряване по реда на КСО и ЗЗО като самоосигуряващо се лице. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно в частта, отхвърляща жалбата срещу РА относно определената данъчна основа по ЗДДФЛ за ревизираните данъчни периоди. Основателен е касационният довод, че АС - Варна е извършил непълен анализ на доказателствата по делото. Твърдението на Н., че получаваните чрез Спиди АД и Еконт Експрес ЕООД суми, изпращани от Д., са разходвани освен за стопанисване и ремонт на имота, закупуване на мебели, но и за заплащане на електричество и вода, се подкрепя от отчетите за извършени ремонтни дейности и от свидетелските показания на доведената му дъщеря (Г. К.), според които с въпросните суми са заплащани и разходите за комунални услуги, че касаторът е поддържал двора, в който има малък басейн, включително е напоявал насажденията. Свидетелката сочи, че С. Д. също е обитавала вилата през зимния и летния сезон за по няколко дни. При тези данни и при съобразяване, че възприети от инстанцията по същество за доказани ремонтни дейности и тези по поддържане на дворното място обуславят ползване на вода и електричество в количество, надхвърлящо обичайното потребление на домакинство, поддържането на градина и басейн, придобитата от касатора печка, функционираща с твърдо гориво, данъчната основа за ревизираните периоди следва да бъде редуцирана съобразно доказаните разходи за вода и електричество. Доводът на ответника по касация, че сумите, платени от ревизирания за електричество и вода, са включени в общата сума на разходите по описите на Н., се опровергава от съдържанието на таблиците на РД, на ред 15 от които са посочени единствено такси за услуги на мобилни оператори. Изложеното обуславя извод, че за данъчен период 2020 г. от годишната данъчна основа в размер на 1200 лв. следва да се приспадне сумата в размер на 75,56 лв. (разход за вода), намалена с дължимите задължителни осигурителни вноски в размер на 292,80 лв., като се определи дължимия данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в размер на 83,00 лв. със съответната лихва в размер 35,34 лв. За данъчен период 2021 г. от годишната данъчна основа в размер на 6165,74 лв. следва да се приспаднат сумите в размер на 284,12 лв. (разход за вода), 676 лв. (ръчен опис за ремонтни дейности), 89,52 лв. (фактура за закупуване на щора), намалена с дължимите задължителни осигурителни вноски в размер на 312,00 лв., като се определи дължимия данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в размер на 480,41 лв. със съответната лихва в размер 153,42 лв. За данъчен период 2022 г. от годишната данъчна основа в размер на 4418.53 лв., след приспадане на дължимите ЗОВ следва допълнително да се намали същата със сумата в размер на 130,07 лв. (разход за вода) и 74,48 лв. (фактура от 23.08.2022 г. за покупка на предпазители, л. 75), като се определи дължимия данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в размер на 421,39 лв. със съответната лихва в размер 87,40 лв. За данъчен период 2023 г. от годишната данъчна основа в размер на 4550 лв., след приспадане на дължимите ЗОВ следва да се намали същата със сумата в размер на 118,90 лв. (разход за вода) и 74,40 лв. (касова бележка от 15.03.2023 г. за покупка на пясък, цимент и др., л. 14), като се определи дължимия данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в размер на 189,24 лв. със съответната лихва в размер 14,15 лв. Неоснователен е касационният довод, че липса на доходи от търговска дейност не е налице и осигурителен доход. Осигурителни вноски се дължат при осъществяване на трудова дейност, която може и да не е търговска. С РА осигурителни вноски са начислени единствено във връзка с установената дейност като таксиметров шофьор. За доходите от тази дейност не са установявани задължения за данък по чл. 122 от ДОПК поради облагането им с патентен данък по ЗМДТ. Реализирането на незначителни доходи не може да аргументира неизвършване на такава. Неподаването на декларации обр. 1 и обр. 6, обуславя приложимост на чл. 122, ал. 1, т. 1 от ДОПК, поради което на основание чл. 124а вр. чл. 122 от ДОПК са установени осигурителен доход и вноски за ДОО, за ДЗПО УПФ и за здравни осигуровки в качеството му на самоосигуряващо се лице. Липсва спор относно начина на определяне на размера на месечния осигурителен доход, върху който се дължат авансово осигурителни вноски и приложението на нормативно установените ставки, респ. формирането на дължимите вноски за довнасяне при съобразяване размера на установените при ревизията нереализирани доходи. Решението е правилно в частта, отхвърляща жалбата срещу РА относно определените осигурителни вноски по КСО и ЗЗО. Като е отхвърлил жалбата срещу РА в частта за установените задължения по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за данъчни периоди 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г. за разликата над 1464,36 лв. до 1680,36 лв. (главница и лихви), АС Варна е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, включително в частта за разноските (Определение 8436/25.07.2025 г.) относно присъдената на администрацията сума над 1071,14 лв. и вместо това да се постанови друго, с което РА в описаната част да се отмени. В останалата обжалвана част решението е правилно постановено. При този изход на спора и своевременно заявеното искане съразмерно на уважената част от жалбата на ревизирания следва да бъдат присъдени допълнително 359,05 лв. разноски за първоинстанционното производство, както и 1,65 лв. за настоящата инстанция. Основателно е възражението на прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция. При съобразяване на липсата на фактическа и правна усложненост на спора, обема и качеството на осъществената от юрк. Колева процесуална защита същото следва да се редуцира на 500 лв. Така мотивиран, и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и предл. второ във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Първо отделение