Решение № 10000 от 20.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6627/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 2020 г. (ОПРЧР) срещу Решение 390 от 28.03.2025 г. на Административен съд - Габрово по адм. дело 334/2024 г. С решението, в обжалваната му част, съдът е отменил негово Решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане BG05M9OP001-2.062-0003/41 от 12.08.2024 г. в частта по т. 1, 3 и 4. Касационният жалбоподател ръководителят на УО на ОПРЧР, счита решението за частично недопустимо, а освен това и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Твърди, че решението е недопустимо в частта, с която е отменен административният акт по т. 1 и 3, тъй като по отношение на т. 1 липсва правен интерес от оспорването, а по т. 3 липсва властническо волеизявление. Излага подробни съображения за незаконосъобразността на решението в останалата обжалвана част. Счита за неправилни мотивите на съда, че за едно и също нарушение, се определя една и съща финансова корекция. Първоинстанционният съд смесва две различни производства. Разходите, засегнати от финансовата корекция са винаги допустими, съответно не може да се откаже верификация за тях, а в хипотезата на определена финансова корекция, тя се извършва по правилата на чл. 75 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (изм. загл. - ДВ, бр. 51 от 2022 г., ЗУСЕФСУ). Предвид изложеното прави искане решението да бъде обезсилено в частта, с която е отменен административният акт по т. 1 и 3 и да бъде отменено в частта, с която е отменен административният акт по т. 2. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение предвид липсата на правна и фактическа сложност и явната прекомерност спрямо материалния интерес по делото. Касаторът се представлява от юрисконсулт Д. Динев. Ответникът Община Дряново, счита жалбата за неоснователна. Излага подробен анализ и оспорва релевираните от касатора доводи. Прави искане решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на сторените разноски пред двете инстанции. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна следното: На 19.08.2020 г. между УО на ОПРЧР и Община Дряново е сключен Административен договор, рег. BG05М90Р001-2.062-003 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП) в размер на 831 892,25 лв., за изпълнение на проект: Център за социална рехалибитация на лица с психични разстройства и умствена изостаналост. На 11.10.2021 г. Община Дряново предявява Искане за плащане 2. На 29.12.2021 г., е издадено Решение за верификация на постъпило искане за междинно плащане, рег. BG05M9OP001-2.062-0003/7 на ръководителя на УО на ОПРЧР. По делото не се спори, че това решение не е обжалвано и е влязло в сила. На 22.03.2022 г. е издадено Решение BG05M9OP001-2.062-0003/9 на ръководителя на УО на ОПРЧР, с което на Община Дряново е определена финансова колекция в размер на 5 % от допустимите разходи по Договор 164 от 10.05.2021 г. със Строй контрол инвест ЕООД и 25 % от допустимите разходи по Договор 218 от 15.07.2021 г. и Договор 219 от 15.07.2021 г. с Даниели Каза ЕООД. Това решение е отменено с Решение 61 от 26.07.2022 г. по адм.д. 60/2021 г. на Административен съд Габрово, в частта, с която е определена финансова колекция в размер на 5 % от допустимите разходи по Договор 164 от 10.05.2021 г. със Строй контрол инвест ЕООД и с Решение 6423 от 27.05.2024 г. по адм.д. 9680/2022 г. на ВАС, VII, в частта с която е определена финансова корекция в размер на 25 % от допустимите разходи по Договор 218 от 15.07.2021 г. и Договор 219 от 15.07.2021 г. с Даниели Каза ЕООД. На 13.06.2024 г. Община Дряново предявява Искане за плащане 6 На 26.07.2024 г. е издадено Решение BG05M9OP001-2.062-0003/39 на ръководителя на УО на ОПРЧР, с което на Община Дряново е определена финансова корекция в размер на 25 % от допустимите разходи по Договор 164 от 10.05.2021 г. със Строй контрол инвест ЕООД. Това решение е обжалвано от Общината и не е влязло в сила към датата на издаване на оспорвания административен акт. С оспорвания в настоящото производство административен акт по т. 1 е определен общ размер на верифицираните средства по постъпилото искане за плащане: 30 047,10 лева; по т. 3 на основание чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ и във връзка с Решение BG05M9OP001-2.062-0003/39 от 26.07.2024 г. на ръководителя на УО на ОПРЧР, е извършена финансова корекция в размер на 76 355,81 лева по Договор 164 от 10.05.2021 г. със Строй контрол инвест ЕООД и по т. 4 е определен общ размер на сумата за възстановяване към УО. За установяване компетентността на органа, издал оспорвания административен акт, по делото е представена Заповед РД-03-2 от 01.12.2020 г. на министъра на труда и социалната политика. В първоинстанционното производство е приета съдебно счетоводна експертиза. Въз основа на така установените по делото факти, в оспорената част на съдебното решение, първоинстанционният съд е приема от правна страна, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, без допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон, в частта по т. 1, 3 и 4 от акта. Съдът намира, че с т. 3 от процесното решение от 12.08.2024 г се "извършва финансова корекция в размер на 76 355,81 лв. по сключения Договор 164/10.05.2021 г. със "Строй Контрол Инвест" ЕООД, отчетени по Фактура 118/03.09.2021 г., а такава финансова корекция е вече определена като 25% от отчетените засегнати допустими разходи по същия договор с решение за определяне на финансова корекция от 26.07.2024 г. Според първоинстанционния съд, с настоящия административен акт сумата може би по-скоро е следвало да не се верифицира, т. к. по отношение наложената финансова корекция все още е бил налице правен спор по повод незавършената към този момент процедура по администриране на нередност, за която корекцията е наложена. Вместо това с процесния акт е наложена финансова корекция при липса на описание на конкретно нарушение и нередност. На практика за едно и също нарушение, един и същ разход и на едно и също основание с двата административни акта от 2024 г. се налага една и съща финансова корекция, което е недопустимо, съгласно нормата на чл. 71, ал. 4 ЗУСЕФСУ. С оглед необходимостта от отмяна на административния акт по отношение т. 3 от същия, първоинстанционният съд счита, че следва да се отменят и т. 1 и т. 4 от него, т. к. с тях се предвижда общ размер на сума за възстановяване към УО от 31 037,55 лв. и съответно сума, която следва да се верифицира, а те зависят от размера на неверифицираните суми. Въз основа на изложеното, първоинстанционният съд обосновава извод за незаконосъобразност на оспорвания административен акт в частта му по т. 1, 3 и 4 и го отменя, като присъжда разноски с оглед изхода на спора в тази част. Решението е недопустимо в частта, с която е отменено Решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане BG05M9OP001-2.062-0003/41 от 12.08.2024 г. на ръководителя на УО на ОПРЧР в частта по т. 1 и 4 и неправилно в останалата обжалвана част, по следните съображения: С т. 1 от обжалвания административен акт е определен общ размер на верифицираните средства по постъпилото искане за плащане. Основателни са оплакванията на касатора за липса на правен интерес от оспорване на акта в тази му част, тъй като актът е положителен за бенефициера. С т. 4 от обжалвания административен акт е определен общ размер на сумата за възстановяване 31 037,55 лв., като е посочено, че в съответствие с чл. 43, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-3/2018 г., бенефициерът се задължава да възстанови на УО платените в повече средства по проекта, в 14 дневен срок по посочена банкова сметка. В тази част акта има характер на покана за доброволно изпълнение, която пряко не засяга права и законни интереси на адресата. Нейната роля е да уведоми и предупреди длъжника за съществуващото задължение като му даде последна възможност да го изпълни доброволно. Поканата не определя нито дължимостта и размера на задълженията, нито е основание за предприемане на принудително изпълнение, поради което не подлежи на оспорване. Произнасяйки се с обжалваното съдебно решение и по точки 1 и 4 от разпоредителната част на оспорения акт, първоинстанционният съд се е произнесъл при липса на абсолютни процесуални предпоставки за допустимост на оспорването наличието на акт, който да подлежи на оспорване и правен интерес от оспорването му. Произнасянето на съда при липса на абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на оспорването прави обжалваното съдебно решение в частта, с която отменят точки 1 и 4 от оспорения акт, недопустимо. Съдът следва да го обезсили и да прекрати в тази част съдебното производство. В останалата обжалвана част, решението е допустимо, но неправилно. Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наведените доводи фактически имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. С оглед на горното доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни. По съответствието на съдебния акт с материалния закон съдът намира следното: В съответствие с чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ, финансовата корекция се извършва от плащания по проекта, в които са включени засегнатите от нарушението разходи. Когато решението за определяне на финансовата корекция е издадено след съответното плащане, финансовата корекция се извършва чрез доброволно изпълнение от страна на бенефициера в 14-дневен срок, а за програмите за Трансгранично сътрудничество по външните граници на Европейския съюз в 30-дневен срок. След изтичане на срока за доброволно плащане финансовата корекция се извършва от следващо плащане по проекта заедно с дължимите лихви за просрочие, а когато това е неприложимо чрез упражняване на права по дадените от бенефициера обезпечения по чл. 61, ал. 2, по ред и начин, определени в нормативния акт по чл. 7, ал. 4, т. 4. С административния акт, в частта му по т. 3, административният орган е извършил финансова корекция по посочения в чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ ред, а не е определил финансова корекция по реда на чл. 72 ЗУСЕФСУ. Ето защо е неправилен изводът на първоинстанционния съд, че с обжалвания в настоящото производство административен акт е определена финансова корекция. Този извод се опровергава от съдържанието на обжалвания акт разпоредителната му част и посочените в него фактически и правни основания. Извършването на финансова корекция от съответното плащане е задължително да се предхожда от издадения административен акт за нейното определяне. Като фактическо основание за издаване на акта, в оспорваната му част, се сочи Решение BG05M9OP001-2.062-0003/39 от 26.07.2024 г. на ръководителя на УО на ОПРЧР за определяне на финансова корекция на Община Дряново. Действително е подадена жалбата срещу него, но тя няма суспензивен ефект и към датата на издаване на оспорвания в настоящото производство административен акт, посоченото решение за определяне на финансова корекция не е отменено с окончателен съдебен акт - т. е. е налице фактическото основание, посочено в акта, за извършване на финансова корекция по реда на чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ. Обстоятелството, че с Решение 2724 от 18.03.2025 г. по адм.д. 12061/2024 г. на ВАС, Седмо отделение е отменено Решение BG05M9OP001-2.062-0003/39 от 26.07.2024 г. на ръководителя на УО на ОПРЧР за определяне на финансова корекция не променя факта, че към датата на издаване на оспорвания в настоящото производство административен акт е издаден акт за определяне на финансова корекция, който подлежи на предварително изпълнение. Разпределението на разходите по предявените искания за плащане е въпрос на математически изчисления, като правилността на последните е потвърдена от приетата по делото съдебно счетоводна експертиза. Както правилно сочи касаторът, в хипотезата на определена финансова корекция, разходите засегнати от нарушението са винаги допустими и тя се извършва по правилата на чл. 75 ЗУСЕФСУ. За пълнота, следва да се обърне внимание, че в съответствие с чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ, финансовата корекция се определя, а не се налага, както неправилно приема първоинстанционният съд. В практиката на Върховния административен съд многократно изрично е отбелязвано, че финансовата корекция няма санкционен характер. Изрично в чл. 71, ал. 1 ЗУСЕФСУ е посочено, че целта на финансовата корекция е да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, подадени пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. По изложените по-горе съображения доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение, в неговата допустима част, са основателни. Съдебното решение следва да бъде отменено в частта, с която е отменено Решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане BG05M9OP001-2.062-0003/41 от 12.08.2024 г. в частта по т. 3 и вместо него да бъде постановено ново решение, с което да се отхвърли жалбата срещу тази част от административния акт. С оглед изложеното, съдебното решение следва да бъде отменено и в частта, с която Министерството на труда и социалната политика е осъдено да заплати разноски на Община Дряново в размер на 7 924,50 лева и изменено в частта, с която е осъдена Община Дряново да заплати разноски на МТСП, като се увеличи размерът им от 10 лева на 400 лева, от които 300 лева платено възнаграждение на вещото лице и 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определено в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143 АПК, съдът следва да осъди Община Дряново да заплати на Министерството на труда и социалната политика юридическото лице, в чиято структура е органът касатор, съдебни разноски за настоящата инстанция в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, ал. 3 АПК, Върховният административен съд