Решение № 7891 от 15.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6116/2025 г.

Производството е по реда на чл. 216 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/, във връзка с чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "ИТА Инженеринг" ООД, с ЕИК 121104512, със седалище и адрес на управление в гр. София, с управител Е. Ботушаров, подадена чрез упълномощен адв. Я. Стоянов, против решение 475 от 15.05.2025 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка КЗК-259/2025 г. С касационната жалба и в съдебно заседание чрез адв. Стоянов се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на оспорения акт на КЗК. Според касационния жалбоподател обжалваното решение е незаконосъобразно постановено и възразява срещу изводите на Комисията за липса на нарушения при откриване на процесната възлагателна процедура. Касаторът счита, че възложителят без основание е включил в обявлението и документацията на обществената поръчка дискриминационни технически или квалификационни изисквания. Намира за ограничително изискването на възложителя за представяне, ведно с офертата на сертификати за въведени системи за управление сигурността на информацията, съгласно ISО/IEC 27001 или еквивалентен, както и система за управление на ИТ услугите съгласно ISО/IEC 20000-1 или еквивалентен. Освен това заявява, че откритата процедура не съответства на целта на ЗОП, понеже сега съществуват напълно функциониращи АУЗПТ и АУСМУ, които изцяло покриват изложените в процедурата характеристики и изисквания за създаване на нова система. Претендира отмяна на обжалваното решение на КЗК и решаване спора по същество с отмяна атакувания акт на възложителя за откриване на процедурата за възлагане на обществената поръчка. Прави искане за присъждане на сторените разноски в двете инстанции по обжалването, за които представя списък по реда на чл. 80 ГПК. Ответникът - председателят на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" /АПИ/, с административен адрес в гр. София, оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт М. Иванова, която в съдебно заседание пледира за отхвърляне на жалбата, като неоснователна и недоказана, като моли съдът да потвърди постановеното решение на КЗК, което е правилно и законосъобразно. Заявява искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от касатора. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба, тъй като поставеното от възложителя условие за наличие на двата сертификата към момента на подаване на офертите, счита за ограничително. Участващият по делото прокурор предлага да се уважи касационната жалба и съдът да отмени решението на Комисията, в какъвто смисъл представя по-подробно писмено заключение. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на "ИТА Инженеринг" ООД за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в нормата на чл. 216, ал. 1 ЗОП. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение 475 от 15.05.2025 г. e оставена без уважение жалбата на "ИТА Инженеринг" ООД срещу решение F627108/14.02.2025 г. на председателя на УС на Агенция "Пътна инфраструктура" за откриване на "открита" по вид процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "ИЗГРАЖДАНЕ, ВНЕДРЯВАНЕ И ПОДДРЪЖКА НА ЕДИННА СИСТЕМА ЗА ПРОСЛЕДЯВАНЕ И АНАЛИЗ НА ТРАНСПОРТНИТЕ ПОТОЦИ ПО РЕПУБЛИКАНСКАТА ПЪТНА МРЕЖА - АВТОМАГИСТРАЛИ, I-ВИ, II-РИ И III-ТИ КЛАС ПЪТИЩА", с УНП 00044-2025-0013 в ЦАИС ЕОП; оставено е без уважение искането на "ИТА Инженеринг" ООД за възлагане на направените в производството пред КЗК разноски; на "ИТА Инженеринг" ООД е възложено да заплати на Агенция "Пътна инфраструктура", направените разноски в производството пред КЗК в размер на 240. 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. За да достигне до този резултат КЗК се е позовала на нормите на чл. 215, ал. 2, т. 1 и чл. 217, ал. 1 ЗОП и е приела, че при откриване на оспорената възлагателна процедура и при издаване на процесния административен акт не са допуснати противоречия с императивни правни норми от приложимите нормативни актове - ЗОП и ППЗОП. Комисията е разгледала подробно инвокираните в първоинстанционната жалба оплаквания на оспорващото дружество и е счела, че всички те са неоснователни. По отношение твърдението на жалбоподателя за съдържащи се в обявлението и в документацията ограничителни и дискриминационни изисквания на възложителя, органът по преразглеждането е преценил, че такива в случая не са налице. В мотивите на обжалваното решение е анализирано възражението на жалбоподателя срещу условието на възложителя за представяне заедно с офертата на сертификати за въведени системи за управление сигурността на информацията, съгласно ISО/IEC 27001 или еквивалентен, и система за управление на ИТ услугите съгласно ISО/IEC 20000-1 или еквивалентен и така формулираното оплакване е преценено като неоснователно. По отношение изявлението на жалбоподателя, че е налице несъответствие с целта на ЗОП, изразяващо се в излишно откриване на възлагателна процедура с гореописания предмет, понеже към настоящия момент съществували функциониращи системи АУЗПТ и АУСМУ, Комисията е счела, че също е без правно основание, доколкото възложителят подробно е аргументирал необходимостта от изграждане, внедряване и поддръжка на ЕДИННА СИСТЕМА за проследяване и анализ на транспортните потоци по републиканската пътна мрежа, включваща автомагистрали и пътища I-ви, II- ри и III- ти клас. По това твърдение КЗК е преценила, че не се установява противоречие с целта на закона, тъй като оспорващото дружество не е опровергало становището на възложителя, с което е обосновано откриването на процесната процедура за възлагате на обществена поръчка с конкретния оспорен предмет. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, органът по преразглеждането е произнесъл законосъобразен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото Комисията точно е констатирала, че с решение F627108/14.02.2025 г. председателят на УС на АПИ e открил "открита" по вид процедура за възлагане на обществена поръчка с гореописания предмет, с което решение са одобрени документацията за участие и обявлението за поръчката, публикувано в Регистъра на обществените поръчки на 17.02.2025 г. Не е спорно обстоятелството, че в т. 3.3.2. от документацията като критерий за доказване на технически и професионално способности, възложителят е заложил участниците в процедурата да прилагат система за управление на качеството, сертифицирана съгласно стандарт ISO 9001: 2015 (или еквивалентен сертификат) с обхват, включващ дейност/и по поддръжка на система/и и/или решение/я за мониторинг/видео наблюдение и поддръжка на оборудване, а в т. 3. 4. са предвидени указания към съдържанието на техническото предложение - да е представено заверено копие на валиден сертификат за внедрена система за управление на сигурността на информацията, сертифицирана съгласно стандарт ISO 27001: 2013 (или еквивалентен сертификат), с обхват включващ разработване, внедряване, обучение и поддържане на информационни и комуникационни системи. Към документацията за участие е приложена техническа спецификация (Приложение А), в която в т. 5. 7. е регламентирано, че за изпълнение предмета на поръчката участникът трябва да има внедрена система за управление сигурността на информацията, съгласно ISO/IEC 27001 или еквивалентен и система за управление на ИТ услугите съгласно ISO/IEC 20000 -1 или еквивалентен. Способността си съответният участник да приложи по време на изпълнение на поръчката системата за управление сигурността на информацията, съгласно ISO/IEC 27001 или еквивалентен и системата за управление на ИТ услугите съгласно ISO/IEC 20000 -1 или еквивалентен, следва да докаже с прилагане към техническото си предложение заверени копия на валидни към датата на подаване на офертата сертификати, издадени на името на участника за система за управление сигурността на информацията, съгласно ISO/IEC 27001 или еквивалентен и система за управление на ИТ услугите, съгласно ISO/IEC 20000 - 1 или еквивалентен. В случая минималното императивно условие на възложителя е относимо към изпълнението предмета на обществената поръчка, поради което спрямо това изискване са приложими нормите на чл. 52, ал. 1 и ал. 2 ЗОП, регламентиращи правото и възможността на възложителите да изискват от участниците и кандидатите да представят протокол от изпитване от орган за оценяване на съответствието или сертификат, издаден от такъв орган, като доказателство за съответствие с изискванията или критериите, свързани с изпълнението на поръчката, като в е предвидено, че когато възложителите изискват представянето на сертификати, изготвени от конкретен орган за оценяване на съответствието, те следва да приемат и сертификати от други еквивалентни органи. Както в първоинстанционната, така и в касационната жалба основното възражение на жалбоподателя е срещу гореописаното условие, досежно което оспорващият счита, че е ограничаващо и дискриминационно. Съдът не възприема това становище и намира, че в конкретната хипотеза оспореното от жалбоподателя изискване е обосновано със специфичния предмет на обществената поръчка и с подробно аргументираните нужди на възложителя от своевременно и качествено изграждане, внедряване и поддръжка на ЕДИННА СИСТЕМА за проследяване и анализ на транспортните потоци по републиканската пътна мрежа, като съвкупността на визираните действия не би могла да се осъществи ефективно без притежаването от съответния участник на изискуемите сертификати или техни еквиваленти. Именно затова, възложителят е заложил така формулираното изискване към подготовката и представянето на техническото предложение, като неразделна част от офертата на всеки участник във възлагателната процедура. КЗК правилно е уточнила, че изискуемият стандарт ISO/IEC 27001 поставя изисквания към Системите за управление на сигурността на информацията. Системата за управление на сигурността на информацията е подход, който цели управление на поверителността, целостта и наличността на информацията в дадена компания, както и цели да осигури и гарантира непрекъсваемост на бизнес процесите в дадена организация, които имат отношение към управлението на сигурността. Сертификатът ISО/IEC 20000-1 е международният стандарт за управление на ИТ услуги и определя изискванията за доставчика на услуги да планира, да създаде, внедри, оперира, а след това да наблюдава, преразглежда, поддържа и подобрява тази система. Следователно Системата за управление на сигурността на информацията и Системата за управление на ИТ услугите са различен вид "система за управление", като същността и целите към които значително се различават от тези на системите за управление на качеството. Следва да се има предвид, че включването от възложителя на изискване за прилагане на системите за управление на сигурността на информацията и управление на ИТ услуги не е сред изброените в чл. 63 ЗОП критерии за доказване на технически и професионални способности на кандидатите, в който смисъл е и цитираната от Комисията постоянна съдебна практика по този вид казуси - решения на Четвърто отделение на ВАС по адм. д. 1398/2019 г., адм. дело 7605/2017 г., адм. дело 7598/2017 г. и др. Върховният административен съд многократно е обсъждал пряката относимост на сертификатите към изпълнението на предмета на обществената поръчка и изрично е акцентирал на възможността да се изисква сертификат и то именно като част от техническото предложение, което е нормативно предвидено право на възложителя в раздел ІІ от ЗОП "Технически спецификации, маркировки, протоколи от изпитвания". Горепосочената относима разпоредба на чл. 52, ал. 1 ЗОП предоставя правната възможност в полза на възложителя да изисква сертификат, издаден от орган за оценка за съответствие с изискванията, свързани точно с изпълнението на поръчката. В това се състои разликата между сертификатите по чл. 64, ал. 1, т. 10 ЗОП, уредени от законодателя, като доказателство за преценка на техническите и професионални способности - чл. 63, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗОП, касаещи критериите за подбор и сертификатите по чл. 52, ал. 1 ЗОП, приложими към начина на изпълнение предмета на поръчката. Притежанието на първите само се декларира в ЕЕДОП, а представянето на вторите е елемент от техническото предложение, чието съдържание е детайлизирано в чл. 39, ал. 3, т. 1, б. "ж" ППЗОП и е доказателство за възможността на съответния участник да успее да изпълни предмета на поръчката. Ето защо касационният съдебен състав намира, че относимата нормативна уредба позволява на възложителя да изиска друга информация и/или документи, когато това се налага от специфичния предмет на поръчката, поради което в настоящия случай с оспореното задължително условие законосъобразно е изискано представянето на визираните сертификати да се извърши още на етап подаване на оферта, защото с изпълнението на условието ще се докаже, че участникът притежава нужните възможности за качествено изпълнение предмета на поръчката. Това становище на КЗК е правилно и съответства на формираната практика от Съда на Европейския съюз - Решение на Съда (първи състав) от 24 януари 2008 г. по дело С - 532/06 и Решение на СЕС (oсми състав) от 31 март 2022 г. по дело С-195/21, в което е указано, че чл. 58, параграфи 1 и 4 от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО, изменена с Делегиран регламент (ЕС) 2017/2365 на Комисията от 18 декември 2017 г., трябва да се тълкува в смисъл, че допуска възможността в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка възлагащият орган да наложи изисквания към икономическите оператори, които са по-стриктни от минималните изисквания, поставени от националната правна уредба, стига такива изисквания да са необходими, за да се гарантира, че кандидатът или оферентът има способностите да изпълни възлаганата поръчка, да са свързани с предмета на поръчката и да са пропорционални на този предмет. По отношение касационното оплакване срещу изводите на КЗК относно откриване на процесната обществена поръчка с гореописания предмет, съдът констатира, че същото възпроизвежда възражението на жалбоподателя, изложено в жалбата му, с която е сезирана Комисията. Досежно това оплакване касационният съдебен състав счита, че също е без правно основание и споделя изцяло мотивите на органа по преразглеждането. КЗК вярно е преценила, че откриването на обществената поръчка с предмет: изграждане, внедряване и поддръжка на ЕДИННА СИСТЕМА за проследяване и анализ на транспортните потоци по републиканската пътна мрежа, включваща автомагистрали и пътища I-ви, II- ри и III- ти клас, не противоречи на целта на ЗОП. Тезата на касатора е, че възложителят вече притежавал изградени и функциониращи в две разновидности системи - автоматични устройства записващи пътния трафик /АУЗПТ/ и автоматични устройства за следене на метеорологичната обстановка /АУСМУ/, както и национална ТОЛ система, поради което откриването на нова обществена поръчка е в несъответствие с основната цел на ЗОП - осигуряване на ефективност при разходването на публичните средства. Комисията правилно и обосновано е счела, че твърдяното нарушение не е налице, защото Системата за автоматизирано събиране на данни за трафика и ТОЛ системата не комуникират, не са свързани, обслужват се от различни софтуери, обработват различни бази данни, както и представляват различна компютърна и сървърна техника. Възприето е становището на възложителя, действащ в рамките на своята оперативна самостоятелност, според който целта на откриването на оспорената от "ИТА Инженеринг" ООД възлагателна процедура се отнася до цялостна подмяна на системата за преброяване на пътния трафик, изградена в периода 2013 г. - 2015 г. и няма нищо общо с камерите и компонентите на ТОЛ системата, от което е изведено обосновано заключение, че текущата сървърна инфраструктура и дисково пространство за системата вече е неефективна, тъй като е амортизирана, което обстоятелство изисква цялостна подмяна на техниката, което не може да се осъществи в рамките на текущия договор за поддръжка. Комисията детайлно е обсъдила данните, изложени в т. 2. 4. от фактическата обстановка, изложена в обжалваното решение, от които е формирала верен и правилен извод, че наличните компоненти на изградените преброителни пунктове вече са с изтекъл жизнен ресурс, понеже е обявен край на поддръжката от производителя и невъзможност за отремонтиране на компонентите, което значително затруднява работата на системата за автоматизирано събиране и анализ на данни за пътния трафик и липсата на адекватна поддръжка от производителите води до ненужно увеличаване на оперативните разходи. Отчетено е и обстоятелството, че възможностите на съществуващите системи са силно ограничени и не позволяват извършването на адекватен анализ на реалната натовареност на пътната мрежа, поддържана от АПИ. При това положение за възложителя е нецелесъобразно разходването на финансови средства за бъдеща поддръжка на изградената преди повече от 10 г. система, което от една страна е обвързано с поддръжка на морално остарели компоненти, а от друга страна - с липсата на технологично развитие на системата. Тези законосъобразни изводи на КЗК не са оборени от жалбоподателя в хода на първоинстанционното и на касационното производство. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение на Комисията не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на сторените разноски в двете инстанции по обжалването, се оставя без уважение. На основание чл. 143, ал. 3 АПК касаторът следва да заплати на ответника претендираното от него юрисконсуттско възнаграждение, възлизащо на 200 лв. На основание горното и чл. 216 ЗОП, във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,