Решение № 5763 от 19.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3836/2020 г.

Решение № 5763 от 19.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3836/2020 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез упълномощения представител юрисконсулт Д. Петрова. Жалбата е срещу решение № 5 от 03.02.2020 г., постановено по адм. дело № 662/2019 г. от Административен съд – Русе. С него по жалба на Община Сливо поле е отменено уведомително писмо № 313/м. 7. 2. от 20.09.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, в частта му по т. 1, т. 2, т. 4 - т. 8 на раздел II, с която са извършени корекции в проектобюджета по проектно предложение на Община Сливо поле с идентификационен №BG06 RDNP001-7. 008-0033 в ИСУН по процедура чрез подбор №BG06 RDNP001-7. 008 по подмярка 7. 2 "Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура" от мярка 7 "Основни услуги и обновяване на селата в селските райони" от ПРСР 2014 – 2020 г. Със същото решение преписката е върната на административния орган за ново разглеждане и произнасяне по проектно предложение с идентификационен №BG06 RDNP001-7. 008-0033 в ИСУН на Община Сливо поле при съблюдаване на дадените със съдебния акт указания по тълкуване и прилагане на закона. С касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е недопустимо, а алтернативно – неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Иска се обезсилване на съдебното решение и прекратяване на производството по делото на основание чл. 159, т. 4 от АПК, а в случай на неуважаване на доводите за недопустимост на съдебния акт – отмяната му и постановяването на друго решение, с което жалбата срещу оспореното уведомително писмо да бъде отхвърлена. Претендират се разноски. Ответникът – Община Сливо поле, чрез пълномощника си адвокат Н. Братованов, с отговор на касационната жалба и представено писмено становище, оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съда да я остави без уважение. Отправя и искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице основанията по чл. 209 от АПК и че решението като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно изискванията на чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – Русе е било образувано по жалба на Община Сливо поле срещу уведомително писмо № 313/м. 7. 2. от 20.09.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, в частта му по т. 1, т. 2, т. 4 - т. 8 на раздел II, с която са извършени корекции в проектобюджета по проектно предложение от Община Сливо поле с идентификационен № BG06 RDNP001-7. 008-0033 в ИСУН по процедура чрез подбор № BG06 RDNP001-7. 008 по подмярка 7. 2 "Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура" от мярка 7 "Основни услуги и обновяване на селата в селските райони" от ПРСР 2014 – 2020 г. С обжалваното решение № 5 от 03.02.2020 г. по адм. дело № 662/2019 г. Административен съд – Русе е отменил акта в оспорената му част и е върнал преписката на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне по проектно предложение с идентификационен № BG06 RDNP001-7. 008-0033 в ИСУН на Община Сливо поле при съблюдаване на дадените с решението указания по тълкуване и прилагане на закона. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният пред него акт притежава белезите на индивидуален административен акт. Издаден бил от компетентен орган, в надлежната форма и при наличие на мотиви. При издаването му не били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Същият обаче бил издаден в нарушение на материални закон. Като основен спорен въпрос съдът е очертал въпроса дали заложената в проектобюджета на проектното предложение дейност по монтаж и демонтаж на строително скеле представлява оперативен разход по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на Наредба № 12 от 25.07.2016 г. за прилагане на подмярка 7. 2. "Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура" от мярка 7 "Основни услуги и обновяване на селата в селските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредба № 12). При анализ и тълкуване на посочения текст съдът е приел, че оперативните разходи са тези, които следват по време завършването на строителството, като монтажът и демонтажът на скеле очевидно били необходими за изпълнение на основни строително–монтажни работи (СМР) от предмета на проектното предложение. Поради това заложените за тази дейност разходи не съставлявали оперативни разходи и съответно не били недопустими по см. на чл. 30, т. 5 от Наредба № 12, респ. раздел 14. 3 от Условията за кандидатстване с проектни предложения за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ПРСР за периода 2014 – 2020 г. (Условията за кандидатстване). След преценка на условията по чл. 29, ал. 1, т. 1 от Наредба № 12, респ. раздел 14. 1 от Условията за кандидатстване, съдът е приел, че спорният разход е пряко свързан с изпълнение на основните СМР, предвидени по проекта, поради което е допустим за подпомагане. Отмяната на акта в тази част е обусловила отмяната му в частта по т. 2 и т. 4–т. 8 от раздел II по силата на чл. 29, ал. 1, т. 1, б. "б" и чл. 29, ал. 1, т. 4 във вр. с ал. 2 от Наредба № 12, респ. раздел 14. 1 и раздел 14. 2 от Условията за кандидатстване. Обжалваното решение е правилно. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че разходите за монтаж и демонтаж на скеле не могат да бъдат причислени към оперативните разходи по смисъла § 1, т. 18 от ДР на Наредба № 12. Съгласно тази разпоредба оперативни разходи са административните разходи и разходите, свързани с поддръжка, наеми, застраховка, текущ ремонт с поддръжка и експлоатация на активите. При това правилна е и преценката, че спорният разход не може да се причисли към изброените, доколкото последните се отнасят до вече осъществени СМР. Процесният разход е пряко свързан с осъществяването на строителните дейности от предмета на проекта, което заключение намира своята законова опора в разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 1 от Наредба № 12. Според нея, разписано и в раздел 14. 1. т. 1 от Условията за кандидатстване, допустими за финансова помощ са разходите за строителство, реконструкция, рехабилитация, изграждане, обновяване, ремонт и/или реставрация на сгради и/или помещения и/или друга недвижима собственост съгласно допустимите за подпомагане дейности по чл. 4, които са разходи, свързани с прякото изпълнение на строително-монтажните работи. Неправилно касаторът след цитиране на ЗИД на ЗПЗП, обн. ДВ бр. 2 от 2018 г., с който е приет нов чл. 9б от ЗПЗП, както и на § 12 от ПЗР на ЗПЗП и по пътя на тълкуването, е стигнал до извод за неприложимост на Наредба № 12. По силата на чл. 9б, т. 2 от ЗПЗП производствата пред управляващия орган или ДФ "Земеделие" – Разплащателна агенция за мерките и подмерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. се провеждат посредством Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕСИФ (ИСУН) по реда и при условията на ЗУСЕСИФ. Между тези мерки е и подмярка 7. 2. За конкретното производство съответно приложение намират правилата за подбор на проектни предложения, уредена в глава трета, раздел II от ЗУСЕСИФ "Предоставяне на безвъзмездна финансова помощ чрез подбор", но също така и тези на Наредба № 12 от 25.07.2016 г., приета на основание чл. 9а, т. 3 от ЗПЗП, съгласно който текст министърът на земеделието, храните и горите след предварително съгласуване със заинтересованите ведомства издава наредба за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2. Също така приложение намират и Условията за кандидатстване с проектни предложения за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ПРСР за периода 2014 – 2020 г., издадени на основание чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. Поради това и първоинстанционният съд коректно е цитирал както текстовете от Наредба № 12, така и съответните текстове от Условията за кандидатстване. В случая в касационната жалба се цитират обяснителните бележки към Условията за кандидатстване, в които е отразено, че оперативни разходи са: оперативните разходи и разходите, свързани с поддръжка, наеми, застраховка, текущ ремонт с поддръжка и експлоатация на активите. Този текст от Условията е в пълно съответствие със съдържанието на § 1, т. 18 от ДР на Наредба № 12. Това означава, че след като смислово няма разлика в двата текста, изводът относно причисляването на спорния разход към оперативните разходи, нито по смисъла на наредбата, нито по смисъла на Условията може да бъде променен. В тази връзка неоснователно е и позоваването в касационната жалба на писмо с вх. № 01–0400/1550 от 14.11.2017 г. на ръководителя на Управляващия орган, с което на ДФЗ били дадени указания относно дефинирането на разходите за скеле като оперативни и съответно явяващи се недопустими за подпомагане по подмярка 7. 2. Подобно указание не следва да се взема предвид, тъй като същото не е част от разписаната уредба в Наредба № 12 и Условията за кандидатстване. Макар и акт на горестоящ административен орган за касатора, писмото не е задължително за съдилищата, тъй като не е част от законовата уредба. Неоснователни са и доводите на касатора за недопустимост на обжалваното решение, поради липса на правен интерес за жалбоподателя от оспорване на уведомителното писмо – предмет на разглеждане в настоящото производство, тъй като с последващ акт – решение № 03-РД/171 от 20.01.2020 г. – изпълнителният директор на ДФЗ изцяло отхвърлил проектното предложение на Община Сливо поле. По делото не са налице данни това решение да е влязло в сила. А напротив – ответникът изрично е заявил, че посоченото решение е било оспорено по съдебен ред. При това положение за оспорващия е налице правен интерес от обжалване на първоначалния акт, тъй като направената корекция с процесното решение го засяга. Ако последното влезе в сила и по-късно бъде отменено и решение № 03-РД/171 от 20.01.2020 г., то Община Сливо поле не би могла да претендира признаване на разходите, за които е направена финансова корекция с процесното решение. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, искането на касатора за присъждане на разноски като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на разноски. Същата е своевременно направена, а разноските са доказани по основание и размер. Направеното от касационния жалбоподател възражение за прекомерност настоящият съдебен състав, предвид фактическата и правна сложност на делото, счита за неоснователно. Във връзка с това съдът взема предвид и определения с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения долен праг на платимите възнаграждения по тези дела, поради което счита, че поисканите разноски в размер на 960 лв. не са прекомерни. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,