Решение № 4477 от 7.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13130/2009 г.

Решение № 4477 от 7.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13130/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл., във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Спринк" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, Промишлена зона "Дълга лъка", представлявано от управителя Младен Колев Милков, чрез процесуалния представител адв. Васил Върбанов, против решението от 09.06.2009 г., постановено по адм. дело № 114/2009 г. по описа на Административен съд - Монтана, с което е отхвърлена, като неоснователна жалбата на дружеството против заповед № 1536 от 16.12.2008 г. на кмета на община Вълчедръм за изземване на основание чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ на земеделски имот пл. № 186015 с площ от 12.957 декара в землището на с. Горни Цибър, в полза на Иванка Николова Станколова. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и съдът да постанови решение по същество, като отмени оспорената заповед на кмета. Ответникът - кметът на община Вълчедръм, в писмено възражение, допълнено с допълнителни писмени бележки, чрез пълномощника си адв. Генински, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Подробни доводи са развити и в писмена защита. Заинтересованата страна - не изразява становище по касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Сочи, че са налице безспорни доказателства по делото, че спорният имот е възстановен на заинтересованата страна, която не упражнява правото на ползване върху него, защото то се осъществява от жалбоподателя без правно основание. Между собственика с възстановена собственост и жалбоподателя не е сключван какъвто и да е договор за предоставяне на ползване. Решението е материално законосъобразно. Правните изводи се подкрепят от събраните по делото доказателства. Не са допуснати съществени нарушения на съдебнопроизводствените правила. Липсват касационни основания за отмяна на решението. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото, доводите на страните, сочените отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административния съд - Монтана се е развило по реда на чл. 34, ал. 2 от ЗСПЗЗ, във вр. с чл. 145 и сл. от АПК, като е образувано по жалба, подадена от настоящия касатор против заповед № 1536 от 16.12.2008 г. на кмета на община Вълчедръм. С нея е наредено изземване от търговското дружество на земеделски имот пл. № 186015 с площ от 12.957 декара на основание чл. 34 от ЗСПЗЗ и предаването му на собственика. В жалбата са развити оплаквания за допуснати съществени нарушения в административното производство - неизясняване на релевантните факти, неспазване на сроковете за произнасяне, както и неправилно приложение на закона - липса на основанието по чл. 34 от ЗСПЗЗ, тъй като са ползвали имота на правно основание - устна уговорка с арендатора "Дунав 2000", а по-късно са освободили същия. От писмените доказателства, приложени в административната преписка, съдът е установил, че административното производство е започнало по молба вх. № М-400-И от 01.09.2008 г., подадена от Иванка Николова Станколова (Станкова), за изземване на имот № 186015, собственост на наследниците на Петруна Тодорова Стойкова от владението на касатора. Молителката се легитимира като собственик по силата на решение на ПК гр. Вълчедръм - № 7976 от 04.11.1994 г., с което е възстановена собствеността върху имота на наследниците на Петруна Стойкова, сред които видно от представеното удостоверение за наследници е и молителката. Молбата, с която е сезиран административния орган, ведно с редица други молби, е разгледана от нарочна комисия, назначена от кмета на общината, на 29.10.2008 г., за което е съставен протокол № 42. Комисията е констатирала, че още на 08.09.2008 г., търговското дружество е уведомено да изпрати представител в общината за изясняване на случая и да представи договори за наем или аренда за имотите. Не са постъпили конкретни доказателства. При тези данни комисията с решение по протокол № 43 от 12.12.2008 г. е предложила да се изготви заповед за изземване на имотите. Решението е възприето от кмета на общината и обективирано в оспорената заповед. Приложен е и надлежно вписан договор за аренда на имота, с кооперация "Дунав", като арендатора не го ползва, тъй като имотът е бил във владение на настоящия касатор. При така установеното, съдът е изследвал наличието, респективно липсата на материално-правните предпоставки, посочени в разпоредбата за изземване на имота, изискуеми в кумулация. В тази връзка е приел, че заявителят е установил възстановено право на собственост върху имота по реда на земеделската реституция. В същото време търговското дружество не е установило правно основание, на което да ползва имота. Съдът е приел, че не е налице нарушение на производствените правила, поради това, че лицето от което се изземва имота не се е запознало с преписката, тъй като до него е изпратено съобщение и само поради субективното му поведение не се е запознал с преписката. Неспазването на срока за издаване на акта не е съществено нарушение, тъй като същият е инструктивен. Въз основа на това е извел извод за законосъобразност на заповедта за изземване и е отхвърлил подадената срещу нея жалба, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. Несъстоятелно е възражението в касационната жалба, че искането е подадено от лице, "което не си знае имената". Смисълът на това възражение, извлечен чрез тълкуване, вероятно сочи, че сезирането на административния орган е нередовно. Макар в искането до административния орган да е допусната техническа грешка в името на молителката, налице е пълно тъждество в останалите лични данни на лицето - адрес, ЕГН, номер на имота, чието изземване се иска. В течение на съдебното производство молителката е конституирана и участвала с точното си име, като за същото са събрани данни от служба ГРАО, като по този начин е потвърдила искането си. Неоснователно е и възражението, че поради наличието на аренден договор, легитимиран да подаде искането за изземване е арендатора, а не молителката. Собственикът с възстановено право на собственост винаги е активно легитимиран да подаде искането за изземване. С изменението на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ от ДВ, бр. 13 от 2007 г., се въведе възможност искането да бъде заявено и от ползвателите на имотите, ползващи ги на правно основание, но видно от редакцията на текста, съгласно който искането може да се подаде от собственика или ползвателя на правно основание, дори и в случаите на ползване на правно основание, какъвто е настоящият случай - наличие на аренден договор, отново собственикът може да заяви искане за изземване. В касационната жалба се прави възражение, че не е установен фактът на ползване на имота, което води до липса на една от трите предпоставки за изземването му. Твърди се, че дори да е имало ползване, то към момента на издаване на заповедта имотът не е владян. Приемайки обратното, без да са налице доказателства, съдът е допуснал процесуално нарушение. Възражението е неоснователно. Същото възражение е правено и пред първоинстанционният съд, които е обсъдил всички доказателства по делото, при което правилно е преценил, че жалбоподателят не е представил каквито и да са доказателства, които да са в подкрепа на защитната му теза, съответна да опровергават констатациите на административния орган от фактическа страна. Ползването е установено от помощния орган, като въпреки дадената на страната възможност същата не е представила доказателства за наличие на правно основание за същото или че е освободила имота. Твърденията, че имотът към момента на издаване на оспорената заповед е освободен, считано от 01.10.2008 г., не са подкрепени с доказателства. В тежест на жалбоподателя е било доказването на факта на освобождаването. Не се касае за отрицателен факт, поради което страната неоснователно твърди допуснато от съда нарушение на съдопроизводствените правила, във връзка с разпределение на тежестта на доказване. В конкретния случай административният орган с протокола на комисията е доказал наличие на предпоставките по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ за изземване на имота, към момента на постановяване на заповедта, именно който момент е релевантен за преценката на законосъобразността й. По този начин е изпълнено процесуалното задължение по чл. 170, ал. 1 от АПК. А ако адресатът на административния акт е твърдял, че е освободил имота, то върху него лежи тежестта за доказването му с допустимите по АПК и ГПК доказателства, което не е направено. Ето защо съдът не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Обосновано съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ и оспорената заповед е законосъобразна, поради което правилно е отхвърлил жалбата. Решението следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение