Решение № 7788 от 11.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 168/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от К. Г. Т. против решение 827/15.11.2024 г. по адм. д. 162/2024 г. по описа на Административен съд Разград. Твърди, че решението е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли да бъде отменено решението на съда и претендира заплащане на разноски по делото. Ответникът - Областна дирекция "Земеделие" - Велико Търново - редовно призована, не изпраща процесуален представител. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и при постановяването му не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила или на материалния закон. Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството е образувано по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, предявен от К. Г. Т. от гр. Елена срещу Областна дирекция Земеделие Велико Търново, с която се претендира заплащане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в размер на 600 лв., причинени му от незаконосъобразно бездействие от страна на администрацията на Общинска служба Земеделие гр. Елена, обективирано в Писмо РД 12-05-54-1 от 29.08.2023 г. на Началника на ОСЗ гр. Елена, заедно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на завеждане на претенцията до окончателното ѝ изплащане. Съдът е отхвърлил предявения иск. Изложил е мотиви, че първоначално ищецът е поискал устно да бъде извършена исканата от него административна услуга. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 51, ал. 6 от Наредба 49 от 05.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост /ДВ, бр. 102/2004 г./, съгласно която справки в досието на партидата, включително и издаване на копия от съдържащите се в него документи, се извършват след подаване на писмено заявление. Приел е, че в случая служителите на ОС Земеделие Елена не са били нормативно задължени да предоставят на ищеца устно поисканата на 24.08.2023 г. справка от процесната административна преписка. По отношение на поисканата със заявление вх. РД-12-05-54 от 24.08.2023 г. административна услуга, съдът е приел, че не е налице отказ да бъде извършена тази услуга обективиран в писмо РД12-05-54-1 от 29.08.2023 г. на началника на ОСЗ - Елена. Според съда това писмо има характера на уведомление на административния орган по чл. 30, ал. 2 от АПК до ищеца да отстрани недостатъците в заявлението, тъй като към него не са приложени доказателства, че е заинтересовано лице по смисъла на чл. 15, ал. 1 от АПК, както и доказателство, че ищецът е адвокат карта на адвокат, издадена от ВАС, съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗА. Съдът е съобразил, че в писмото се съдържат указания до ищеца, че поисканата административна услуга ще му бъде предоставена, ако представи посочените в писмото доказателства. Доколкото липсват доказателства, че ищецът е изпълнил указанията на административния орган до 11.01.2024 г., то не е налице мълчалив отказ за предоставяне на исканата административна услуга, който да има характера на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 4 от АПК. С оглед на горното съдът е приел, че липсват предпоставките за фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Решението е правилно. От фактическа страна е установено, че на 24.08.2023 г. ищецът е посетил офисите на Общинска служба Земеделие гр. Елена, където поискал да се запознае с Преписка 5385 от 27.02.1992 г. на службата /бивша Поземлена комисия гр. Елена/, образувана по заявление на И. П. У. бивш жител на [населено място], община Елена. Служителите поискали от ищеца да уточни в какво качество иска да се запознае с преписката като адвокат или като пълномощник на наследниците, при което ищецът напуснал службата. Впоследствие същият ден 24.08.2023 г. в 11:35 часа ищецът е депозирал заявление до ОС Земеделие гр. Елена по електронен път, с което е поискал на основание чл. 31 от Закона за адвокатурата достъп до Преписка 5385 от 27.02.1992 г. на службата /бивша Поземлена комисия гр. Елена/ и незаверен препис от заявлението, подадено от И. П. У., по което е образувана преписката. Като адрес за кореспонденция в заявлението ищецът е посочил и електронен адрес. Заявлението е заведено в ОСЗ гр. Елена с вх. РД-12-05-54 от 24.08.2023 г. С писмо изх. РД-12-05-54-1 от 29.08.2024 г. Началникът на ОС Земеделие гр. Елена уведомил ищеца във връзка с подаденото заявление , че: 1. Ще получи копие на препис от заявлението на У., с което той иска да бъдe възстановена собствеността върху земите на П. С. У. , бивш жител на [населено място], община Елена, след като представи удостоверение от Районен съд Елена, което му дава право да се снабди с необходимото заявление или удостоверение за наследници на П. С. У., от което да е видно че е негов наследник, а ако не е такъв да представи пълномощно от лице фигуриращо в удостоверението за наследници и 2. След легитимирането на ищеца с карта, издадена от Висшия адвокатски съвет, съгласно чл. 31, ал. 1 от Закона за адвокатурата може да се запознае на място в сградата на ОС Земеделие гр. Елена с преписка 5385. Писмото е изпратено на електронната поща на ищеца и е получено на 29.08.2023 г. в 13:49 часа. На 20.09.2023 г. ищецът е депозирал исковата си молба срещу Областна дирекция Земеделие Велико Търново в Административен съд Велико Търново, по която е било образувано адм. д. 544/2023 г. Междувременно с писмо изх. РД-12-05-54-2 от 11.01.2024 г. на началника на ОСЗ гр. Елена /л. 41/ на ищеца е било предоставен незаверен препис от исканото заявление, след като службата е получила документи по адм.д. 255/2023 г. на АС - Габрово сред които и удостоверение, че ищецът е адвокат. Този факт е признат от ищеца в молба от 19.02.2024 г. по адм. д. 255/2023 г. на АС - Габрово. Изложените изводи от административния съд са обосновани и законосъобразни. Правилно съдът е приел, че след като Наредба 49 от 05.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост предвижда комисията да е сезирана само с писмено заявление, устната молба на ищеца да му бъде извършена справка, не може да предизвика извършването на административна услуга, респ. да се оспорва мълчалив отказ на компетентния орган. При липсата на индивидуален административен акт, липсва предмет на оспорването. Поради това не е налице първата предпоставка за присъждане на обезщетение по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, както е приел и административния съд. Установено е, че когато ищецът е подал надлежно писмено заявление и се е легитимирал като адвокат на наследниците на титуляря на преписката на Общинската служба по земеделие, справката, която той е поискал, е била извършена, и му е бил издаден искания документ. Правилни са изводите на съда, че липсва първата предпоставка за възникване на отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице от състава на Областна дирекция Земеделие Велико Търново, постановени или извършени при или по повод изпълнение на административна дейност. Всички действия на администрацията са били основани на закона и изложените в исковата молба твърдения за незаконосъобразни актове или действия, са неоснователни. С оглед на това решението на административния съд следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение