Решение № 6733 от 16.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2771/2011 г.

Решение № 6733 от 16.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2771/2011 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по чл. 209, АПК. Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието, подадена от надлежно упълномощен процесуален представител, юрисконсулт срещу решение № 247/21.12.2010 г. на Административен съд - Добрич, постановено по адм. д. № 568/2010 г., в частта, с която ГД "ИН" при МП е осъдена да заплати на Ивелин Божидаров Иванов, у затвора гр. Белене обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 лева, ведно със законна лихва. Изложени са твърдения за незаконосъобразност на решението - нарушение на материалния закон и необоснованост и се иска отменяването му и отхвърляне на исковата претенция на Ивелин Божидаров Иванов, затвора гр. Белене. Претендират се разноски. Ответникът - Ивелин Божидаров Иванов, затвора гр. Белене. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение намира касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. Първоинстанционното производство е образувано по предявени десет обективно съединени искове за заплащане на суми от по 800 лева по всеки един от исковете, представляващи обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в изпитани чувства на неудобство, депресия, дискомфорт, унижаване на човешкото достойнство, психическо натоварване и др., в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на служителите от ареста в гр. Балчик, при и по повод изпълнение на административна дейност, по време на престоя му там за периода от 01.11.2009 г. до 22.12.2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковете - 06.08.2010 г. до окончателното изплащане. Ивелин Божидаров Иванов, затвора гр. Белене е твърдял в исковата молба, че условията в килиите, в които бил настанен в Следствения арест в гр. Балчик били в пряко нарушение на законоустановените норми. По време на престоя там бил подлаган на нечовешко отнасяне от страна на служителите в ареста, изразяващо се в малтретиране и унизяване на човешкото му достойнство. Твърдял, че описаните по-горе изживявания са в резултат на това, че помещенията били мръсни, неремонтирани и миришели лошо, одеялата и възглавниците същи били мръсни, скъсани и миришели, като по време на престоя нито веднъж не били тупани или прани. В помещенията нямало маси за хранене и бил принуден да яде върху дюшеците и одеялата, на които спял, или на пода в килията. В помещенията нямало санитарен възел и имал достъп до течаща вода само три пъти дневно, като през цялото време бил принуден да уринира в шишета и да консумира застояла вода. Принуден бил да се храни с мръсни ръце, тъй като преди хранене не бил допускан до санитарния възел за измиване на ръцете. Храната била повече от недостатъчна и през цялото време изпитвал глад и болки в корема. Имало електрическа крушка, която светела денонощно и това му създавало допълнителен дискомфорт. Нямало достатъчен приток на свеж въздух и дневна светлина. Липсвало обособено място за престой на открито от което мускулите на крайниците му атрофирали. Нямало прозорец на килията, за да влиза пряка дневна светлина. Ищецът е твърдял, че тези факти и обстоятелства представляват съвкупност от незаконни действия и бездействия на администрацията на ареста, в резултат на което бил принуден да живее нездравословен начин на живот, бил подложен на психическо натоварване и значителни неудобства, изразяващи се в депресия, дискомфорт, често влизане в пререкания с другите задържани, както и със служителите на ареста, липса на здрав сън, лоши спомени, унизяване и малтретиране на човешкото му достойнство. Претендирал е репариране на причинените му изживявания и вреди с заплащане на обезщетение в претендираните размери за всяка една от претенциите. С решението, в обжалваната му част, Административен съд - Добрич е преценил исковата претенция за частично основателна досежно причинените му неудобства и притеснения от това, че не е бил извеждан на открито поради липса на осигурено място за престой на открито. Съдът приел, че ищецът е претърпял неимуществени вреди от липса на осигурено място за престой на открито, които се изразяват във физически дискомфорт и неудобства, унизяване, накърняване на личното му достойнство, психическо натоварване, което е в следствие на извършени незаконни бездействия на служители от ареста в гр. Балчик при осъществяване на възложената им административна дейност за времето на престоя на ищеца от 01.11.2009 г. до 22.12.2009 г. Мотивирал решението си със съображения, че лишенията, които е преживял за това време на задържането в ареста, надхвърлят неизбежното ниво на страдание и следва да бъдат репарирани със заплащане на 200 лева обезщетение. Исковата претенция за това това увреждане е отхвърлена за разликата до пълния предявен размер от 800 лева като неоснователна и недоказана, както и останалите девет обективно съединени искови претенция всяка една от тях за по 800 лева като неоснователни и недоказани. Спорният по делото въпрос е причинени ли неимуществени вреди на ответника Иванов в резултат от неосигуряването на място за престой на открито и неизвеждането на задържания за разходка в каре. За да уважи частично тази претенция съдът е приел, че тя е доказана, тъй като твърдението на задържания не било оборено от доказателствата по делото, конкретно от показанията на св. Михайлов, на които не дал вяра тъй като били общи и неубедителни. Този правен извод на съда не може да бъде споделен, тъй като не се подкрепя от доказателствата по делото, а се опровергава от тях. Това е така защото е налице заповед на Главния директор на ГД "Изпълнение на наказанията", № Л-8195/28.11.2003 г., съгласно която, в арестите, където няма възможност за изграждане на места за престой на открито, разходката на открито може да се извършва в изградени за целта закрити помещения в следствените арести или коридорите, с осигурен постоянен достъп на свеж въздух. За такива помещения и разходка на задържания свидетелства разпитания по делото св. Михайлов-командир на отделение арест в гр. Балчик. Последният е заявил, че ищецът е извеждан на разходка в коридора и всеки път когато е искал да излезе е бил пускан и не е ограничаван. Показанията, макар и дадени от служител на ареста в гр. Балчик, следва да бъдат кредитирани като обективно дадени, тъй като не се опровергават от останалите доказателства, вкл. и от показанията на св. Росен Стоянов Костадинов, настанен в една килия със ищеца. Свидетелят Росен Ст. Костадинов е твърдял, че в ареста гр. Балчик нямало каре, но по отношение извеждането на Иванов на открито, респ. извеждането му на разходка в осигуреното за това място, съгласно заповедта на главния директор, не е твърдял, че ищецът не е бил извеждан. От показанията му се установява само, че той не е бил извеждан, но не и ищеца Ивелин Божидаров Иванов, който е излизал на разходка в коридора на ареста, винаги когато е пожелавал, видно от показанията на св. Михайлов. Освен това не е доказано, че служителите от надзорно-охранителния състав са нарушавали нормативно определените им задължения по организиране и осигуряване на престои на арестанта-ищец на открито, респ. в определеното за разходка място-коридора на ареста, за който не се твърди, че е лишен от директен, пряк приток на свеж въздух, ух. Нещо повече, не е доказано, че служителите от надзорно-охранителния състав на ареста гр. Балчик са унижавали ищеца или са се отнасяли нечовешки спрямо него. Не доказано и нарушаване или недобросъвестно изпълнение на служебните им задължения, което да е довело до претърпени неудобства или унижения. В този ред на мисли приетото от съда увреждане и претърпени вреди е необосновано. Изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза не установява промяна в психологичното и физиологично състояние на ищеца за времето на престоя му в ареста гр. Балчик. както и в последствие, което да е резултат от незаконосъобразно действие или бездействие на администрацията на ареста. Претенцията за реално претърпени вреди, по изложените съображения, е неоснователна и подлежи на отхвърляне. В този смисъл следва да бъде споделено становището на процесуалния представител на касатора, че моралните категории като "дискомфорт, депресия, липса на здрав сън, лоши спомени" не са конкретна вреда, подлежаща на обезвреда по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действия или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В настоящият случай такава връзка не е налице. Отделно от това в хода на производството не са релевирани доказателства за претендираните от ищеца неимуществени вреди и липсва разяснение в какво се изразяват те. Не са посочени от негова страна и конкретни разпоредби, които според него са нарушени от служителите на ГД "ИН". Противно на твърдяното в исковата молба условията в следствения арест в гр. Балчик и действията на служителите там са съобразени със ЗИНЗС, ППЗИНЗС, заповед № Л - 8195/28.11.2003 г. на Директора на ГДИН и съществуващите реалности към момента. Въпреки ограничените в битово отношение възможности за арестантите са полагани максимални грижи относно физическото и психическото им здраве и човешкото им достойнство. При установената липса на вреда, причинно следствена връзка на твърдяната такава с незаконосъобразни действия или бездействия на служители на административния орган, претенцията подлежи на отхвърляне. Водим от изложеното Върховният административен съд, трето отделение,