Решение № 1744 от 10.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9371/2020 г.

Решение № 1744 от 10.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9371/2020 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) срещу Решение № 889/25.06.2020 г. на Административен съд (АС) – Благоевград постановено по адм. дело № 1224/2019 г. С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по реда на Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане за животни с изх. № 02-010-6500/1652 от 01.11.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ в частта му, с която е извършено прихващане на оторизирани суми за кампания 2014 г. в общ размер на 25 394, 93 лева; преписката е изпратена на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне и ДФЗ е осъден да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че уведомителното писмо, с което са наложени санкции за бъдещ период за кампания 2013 г., които се прихващат с процесния акт, е стабилен административен акт, преминал съдебен контрол. Оспорва изводите на съда, че неправилно е приложен материалния закон. Позовавайки се на чл. 5б от Регламент (ЕО) № 885/2006 на Комисията от 21 юни 2006 година относно реда и начина на прилагане на Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета по отношение на акредитирането на агенциите платци и други стопански субекти, както и по отношение на клиринга на счетоводните сметки на ЕФГЗ и ЕЗФРСР (Регламент № 885/2006) (отм., в сила от 01.01.2015 г.) възпроизведена в разпоредбата чл. 58 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (Регламент 1306/2013 г.) излага съображения, че са налице условията, съгласно националното законодателство, за извършване на прихващането. Счита, че противно на изложеното от съда, наложената санкция за бъдещ период е изискуема след влизане в сила на акта, с който е наложена и считано от този момент тече срокът за прихващане на сумата. Оспорва изводите на съда, че условие за изискуемост на задължението е наличието на влязъл в сила акт за установяване на публично държавно вземане, както и че същото може да бъде събрано само по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Моли обжалваното решение да се отмени и спора да се реши по същество, като се отхвърли жалбата срещу посоченото уведомително писмо. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и сторените разноски в настоящото производство. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Георгиев. Ответникът по касация – Й. Саев оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор и в писмено становище. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Представя Списък на разноските. Прави възражение за прекомерност на претендирания размер на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел от фактическа страна следното: На 29.05.2014 г. Й. Саев е подал до ДФЗ Заявление за подпомагане 2014 г. по образец и е регистриран с Уникален регистрационен номер /УРН/ 01.18.0614/17216 за кампания 2014 г. в Интегралната система за администриране и контрол /ИСАК/. С Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. изх. № 02-010-6500/15681 от 13.08.2014 г. на Й. Саев са наложени санкции за бъдещ период в общ размер на 25 394. 93 лева. С Решение № 210/17.02.2016 г. на АС-Благоевград постановено по адм. дело № 657/2014 г., потвърдено с Решение № 2460/27.02.2017 г. по адм. дело № 5467/2016 г. на ВАС е отхвърлена жалбата на Й. Саев срещу Уведомително писмо изх. № 02-010-6500/15681 от 13.08.2014 г. С Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по реда на Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане за животни с изх. № 02-010-6500/1652 от 31.07.2015 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ е прихваната сумата в общ размер на 25 394. 93 лева. С Решение № 334/21.02.2018 г. на АС – Благоевград постановено по адм. дело № 913/2017 г., влязло в законна сила на 02.04.2019 г., е отменено Уведомителното писмо изх. № 02-010-6500/1652 от 31.07.2015 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ в частта му, с която е извършено прихващане на оторизирани суми за кампания 2014 г. в общ размер на 25 394, 93 лв. С процесното уведомително писмо е извършено прихващане на оторизирани суми за кампания 2014 г. в общ размер 25 394, 93 лв. В мотивите на писмото е посочено, че горепосочените суми са прихванати /удържани/ на основание чл. 5б от Регламент № 885/2006 - за погасяване на наложени санкции за бъдещ период за кампания 2013 г. в размер на 25 394, 93 лв., за които наложени санкции бенефициентът е уведомен с Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. изх. № 02-010-6500/15681 от 13.08.2014 г., с което на оспорващия са наложени санкции за бъдещ период в общ размер на 25 394. 93 лева, обжалвано и влязло в сила след постановяването на Решение № 2460/27.02.2017 г., по адм. дело № 5467/2016 г. по описа на ВАС. Въз основа на така установените факти съдът от правна страна е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Посочил е, че констатацията въз основа на която е наложена санкцията, е обективирана във влязлото в сила Уведомително писмо изх. № 02-010-6500/15681 от 13.08.2014 г., в което публичното вземане е определено по основание и размер. След анализ на разпоредбите на чл. 27, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл. 166, ал. 1 ДОПК, института на прихващането, чл. 5б от Регламент № 885/2006 г. е посочил, че актът за налагане на санкцията за бъдещ период е влязъл в законна сила, но сумата е прихваната след изтичането на три календарни години след календарната година на констатацията. В конкретния казус, констатацията, въз основа на която е наложена санкцията, е обективирана във влязлото в сила Уведомително писмо изх. № 02-010-6500/15681 от 13.08.2014 г., в което публичното вземане е определено по основание и размер. Прихващането е извършено от дължимите плащания за кампания 2014 г., но едва през 2019 г., с оспореното Уведомително писмо изх. № 02-010-6500/1652 от 01.11.2019 г. Поради това е приел, че установеното по основание и размер публично вземане, е прихванато в нарушение на чл. 58, ал. 3 от Регламент № 1122/2009 г. - след изтичане на три календарни години (2015 г., 2016 г. и 2017 г.) след календарната година на констатацията. Решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Изводите на съда, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила са правилни. Правилно съдът е приел, че недължимо получените от земеделските производители суми по различните схеми и мерки от предвидените от Европейския съюз (ЕС) средства за подпомагане, са дължими към ДФЗ и представляват публични държавни вземания. Начинът за установяване и събиране на публичните вземания в българското законодателство е уреден в ДОПК. Правилно съдът е посочил, че публичните държавни вземания, ако са ликвидни и изискуеми, могат да бъдат предмет на прихващане при следващи оторизации. Правилни са и изводите, че в случая актът за налагане на санкцията за бъдещ период е влязъл в сила и публичното вземане е определено по основание и размер. Неправилно съдът е приел, че е изтекъл тригодишният срок визиран в чл. 58, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент, както и за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно кръстосано спазване по предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския сектор (Регламент 1122/2009 г.) (отм., в сила от 01.01.2015 г.). Съгласно този текст ако разликата е по-голяма от 50 %, земеделският производител бива изключен отново от получаване на помощ до сума, равна на сумата, отговаряща на разликата между декларираната площ и площта, определена в съответствие с член 57 от настоящия регламент. Съответната сума се прихваща в съответствие с член 5б от Регламент (ЕО) № 885/2006 на Комисията. Ако сумата не може да бъде изцяло прихваната в съответствие с посочения член в течение на три календарни години след календарната година на констатацията, оставащата неиздължена сума се анулира.