Решение № 850 от 10.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1466/2010 г.

Решение № 850 от 10.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1466/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молбата на Б. Н. Л. от[населено място], обл. Русе, за отмяна на влязлото в сила решение № 522 от 24 юни 2010 г., постановено по гр. д. № 653 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2010 г., с което е отменено решение № 75 от 17 февруари 2010 г., постановено по гр. д. № 59 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2010 г. и предявените от молителката искове против Основно училище "П. Р. С. "[населено място], обл. Русе с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, са отхвърлени. В молбата се сочи, че след постановяване на решението се открили нови обстоятелства от съществено значение за делото, с които молителката не могла да се снабди своевременно поради практически, финансови и други причини; молителката не предполагала, че те съществуват, не са отменени и че съставът на ВКС не се е съобразил с тях - налице са основанията по чл. 303, ал. 1, т. 1, 2 и 4 ГПК; ВКС, III ГО с решение е установил неистинност/нищожност на документа, на който е основано атакуваното решение - отраслов КТД в системата на народната просвета, като текстът на чл. 7, ал. 1, т. 4 е призната за нищожна разпоредба; възприетото в атакуваното решение разбиране за разликата между "становище" и "съгласие", е в противоречие с разрешенията в решение № 876 от 8 юни 2006 г. на III ГО и в решение № 534 от 10 април 2006 г. на III ГО; атакуваното решение е и незаконосъобразно. Представят се посочените решения на III ГО и постановление на апелативната прокуратура в [населено място]. С писмени бележки и в съдебното заседание чрез процесуалния й представител адв. Г. Г., молителката поддържа доводите в жалбата. Ответникът Основно училище "П. Р. С. "[населено място], обл. Русе, чрез процесуалния си представител адв. К. Д., в отговор по смисъла на чл. 306, ал. 2 ГПК сочи доводи за неоснователността на молбата, тъй като не са налице сочените от молителката предпоставки за отмяна. Доводите се поддържат и в съдебното заседание. Съдебният състав, като взе предвид стореното искане, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК от лице, имащо интерес от исканата отмяна. За да постанови решението си касационният съд приел, че е въпрос на тълкуване на всеки конкретен колективен трудов договор дали клаузата в него за даване на становище от синдикалната организация при уволнение е равносилно на изискване за съгласие по чл. 333, ал. 4 КТ; терминът "становище" в Отрасловия колективен трудов договор за системата на народната просвета, подписан на 31 май 2006 г., не е равнозначен на термина "съгласие" по чл. 333, ал. 4 КТ, поради което ищцата не се ползва със закрила по посочения текст; извършен е и необходимият подбор по смисъла на чл. 329 КТ; личните отношения между работодателя и уволнения нямат отношение към законосъобразността на уволнението. Молбата за отмяна е неоснователна. Представените съдебни решения не са по естеството си ново обстоятелство от съществено значение за делото, което не е могло да бъде известно при решаването му, или с което страната не е могла да се снабди своевременно. Молителката сочи, че е налице втората хипотеза на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като поради практически, финансови и други причини не могла да се снабди с представените съдебни решения, както и с постановлението на апелативната прокуратура в [населено място]. Обстоятелства по смисъла на посоченото основание за отмяна са факти на действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти. По естеството си твърдението е за непълнота на фактическия или доказателствен материал, която касае решаващите изводи на съда и се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните й права. В случая такава непълнота на фактическия материал не е налице, защото от една страна представените съдебни решения и акт на прокуратурата не касаят решаващите изводи на съда по същината на уговорката в конкретния КТД /в представените съдебни решения е разгледан КТД за отрасъл "Средно образование", подписан на 22 май 2002 г./, а от друга - страната не сочи обстоятелства, които обективно да са й попречили да представи посочените документи в рамките на съдебното производство, ако те бяха относими по спора. Не е налице и второто основание за отмяна на решението. По делото не са представени доказателства за това, че Отрасловия колективен трудов договор за системата на народната просвета, подписан на 31 май 2006 г., е бил признат по съответния съдебен ред за неистински по отношение на включеното в него изискване от страна на синдикатите да бъде дадено становище при уволнението на учител. Постановлението на прокуратурата не представлява и установяване по надлежен съдебен ред на престъпно действие на представител на работодателя, тъй като молителката не се позовава на влязла в сила присъда в това отношение. На последно място, не е ясно по каква причина молителката приема, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди атакуваното друго влязло в сила решение, което му противоречи. Данни за разгледан спор по реда на чл. 344, ал. 1 КТ за уволнение, сторено на 26 октомври 2006 г. със заповед № 47 на ответника по иска, по който да е налице влязло в сила съдебно решение, не се намират в кориците на делото. Съображенията на молителката относно правилността на решението не могат да се вземат предвид в рамките на настоящото производство. Ответникът по молбата не прави искане за разноски по смисъла на чл. 78, ал. 3 ГПК, макар доказателства за сторени такива в производството по отмяна да са представени, поради което съдът не присъжда разноски. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС