Решение № 1227 от 5.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6786/2015 г.

Решение № 1227 от 5.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6786/2015 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Мирослав Антонов Начев от гр. Хасково, подадена чрез пълномощника Антон Начев Славчев - баща, против решение № 88 от 08.05.2015 г., постановено по адм. дело № 842/2014 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му против Уведомително писмо с изх. № 02-260-6500/17435 от 24.09.2014 г. издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФ "Земеделие"), в частта му, в която от оторизираната сума по заявление за подпомагане уникален идентификационен номер /УИН/ 26/050413/07964, с приложение за кандидатстване по мярка 214 АЕП за кампания 2013 г., е удържана сумата в размер 4629,67 лева. Предвид изхода на делото Мирослав Начев е осъден да заплати на ДФ "Земеделие" сумата от 650 лв., в т. ч разноски за държавна такса за вещо лице в размер на 350 лева и 300 лева юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209 от АПК. Твърди се, че съдът неправилно е стигнал до извода, че административния акт в оспорената част е мотивиран. Иска да се отмени обжалваното решение. Моли по преценка на съда да се направи искане за преюдициално запитване да СЕС по следните въпроси: 1. Нарушен ли са правилата визирани в /31/; чл. 6, т. 1; чл. 20, т. 1; чл. 34, т. 1; чл. 73, т. 1 на Регламент 1122 от 30.11.2009 г. на Комисията в и чл. 11, т. 3 на Регламент 65/21.01.2011 г. на Комисията. Претендират се и направените по делото разноски. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", редовно призован, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд Хасково е образувано по жалба на настоящия касационен жалбоподател против уведомително писмо изх. № 02-260-6500/17435 от 24.09.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2013 г., единствено в частта му, в която от оторизираната сума по заявление за подпомагане с УИН 26/050413/07964, с приложение за кандидатстване по мярка 214 АЕП за кампания 2013 г., е удържана сумата в размер 4629.67 лв. С обжалваното решение № 88 от 08.05.2015 г., постановено по адм. дело № 842/2014 г. по описа на Административен съд Хасково е отхвърлена като неоснователна жалбата на Мирослав Начев против процесното УП. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, обективирано е в писмена форма, като при издаването му са спазени изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Съдът е счел за неоснователно оплакването на жалбоподателя, че оспореният акт е немотивиран. Приел е, че вписаните в уведомителното писмо и таблиците към него основания, посочените площи, които са приети за недопустими за подпомагане по мярка 214 "АЕП", както и данните от административната преписка, обективират ясно волята на административния орган, позволяват да бъде упражнено правото на защита на жалбоподателя, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт в оспорената му част, в която от оторизираната сума е удържана сумата в размер на 4629.67 лв. Първоинстанционният съд е приел, че действително в уведомителното писмо няма индивидуализирано конкретно фактическо и правно основание за това удържане, но тази немотивираност на акта е преодоляна с представянето на административната преписка по издаване на оспорения акт, част от която е и Уведомително писмо изх. № 02-260-6500/7913 от 30.06.2012 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Със същото жалбоподателят е уведомен за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г., вкл. и за наложената му санкция за бъдещ период в размер 4629.67 лв. В това писмо изрично е указано, че посочената сума се прихваща в съответствие с чл. 5б от Регламент /ЕО/ № 885/2006 г. на Комисията. По тези съображения административният съд е стигнал до извод за законосъобразно удържана сума от оторизираната такава, поради което е отхвърлил като неоснователна подадената жалба. В производството пред първоинстанционния съд е допусната съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, с чието заключение е отговорено на поставени от процесуалния представител на ДФ "Земеделие" въпроси, които в по-голямата си част са неотносимо към настоящия спор, предвид съдържанието на депозираната пред АС Хасково жалба. С нея жалбоподателят е оспорили процесното уведомително писмо единствено в частта, в която е извършено намаление в размер на 4629,67 лева, като е конкретизирал и местоположението на удържаната сума в процесното УП - "Таблица 2, колона 4, ред 2: Удържана сума, стр. 7-7". Относимо към спора обаче е потвърденото от вещото лице, че удържаните 4629,67 лева са въз основа на наложени през 2011 г. санкции за бъдещ период. Тези санкции се налагат за периода от три години и тъй като за 2012 г. жалбоподателят е нямал оторизирани суми, същите са удържани от дължимите плащания по АЕП за 2013 г. Така постановеното решение е правилно. Безспорно по делото е установено, че Мирослав Начев е регистриран като земеделски стопанин с Уникален регистрационен номер /УРН/ 533902. Не е спорно и това, че през 2011 г. същият е подал общо Заявление за подпомагане, ведно с приложение за кандидатстване по мярка 214 "АЕП" 2011, направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" /ВПС1/. Съгласно чл. 24, ал. 1 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013, в приложимата редакция, агроекологичните дейности или направления по чл. 2, ал. 1, т. 1, буква "а", т. 2, 3, 4 се извършват върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на агроекологичното задължение, а съгласно ал. 2 на същата норма, одобрената площ за извършване на агроекологични дейности или направления по чл. 2, ал. 1, т. 1, буква "а", т. 2, 3, 4 може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент. По делото обаче няма данни, а и не се твърди подаденото от земеделския производител Заявление за кампания 2011 г. да е одобрено за подпомагане по мярка 214 "АЕП" за кампания 2011 г. След като няма данни за одобрение за подпомагане за кампания 2011 г., то заявителят не е имал към онзи момент качеството на подпомаган земеделски стопанин и за него не се е породила правната възможност за стартиране на агроекологичния петгодишен период. Ето защо Уведомителното писмо с изх. № 02-260-6500/10834 от 09.08.2013 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 за кампания 2012 г., с което заявените площи са одобрени за подпомагане за първи път, се явява първа година от последно поетия от Начев агроекологичен ангажимент по направление ВПС1, а УП за кампания 2013 г. - втора година от поетия агроекологичен ангажимент. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че липсват мотиви към УП, поради което за страната не е ясно конкретното основание за удържаната сума (стр. 7, Таблица 2, колона 4, ред 2). От приложената в цялост административна преписка, става ясно, че с оспореното уведомително писмо на жалбоподателя е оторизирана обща субсидия за финансово подпомагане по мярка 214 АЕП за кампания 2013 г. в размер на 7425,57 лева, в т. ч по АЕП (13.12.2013 г.) 5001,32 лева и АЕП (14.04.2014 г.) - 2424,25 лева. При извършване на плащанията обаче от сумата 5001,32 лева е удържана сума в размер на 4629,67 лева. Посочено е, че удържаната сума отразява приспаднати суми от наложени санкции от предходни периоди, или недължимо оторизирани суми, за които е издаден АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми. Във връзка с конкретния спор, административният орган е приложил уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания кампания 2011 г., изх. № 02-260-6500/7913 от 30.06.2012 г. С него са наложени санкции за бъдещ период в размер на 4629,67, в т. ч по СЕПП - 2 168,49 лева и по НР1 - 2461,18 лева. Същото е връчено на земеделския производител на 25.07.2012 г. От деловодната справка става ясно, че към настоящия момент същото е влязло в сила. УП за кампания 2011 г. е било оспорено пред Административен съд София-град, който с Определение № 899 от 23.02.2015 г. постановено по адм. дело № 5498/2013 г. е оставил жалбата без разглеждане като просрочена. С определение на Върховния административен съд определението на АССГ е оставено в сила. В раздела за наложените санкции в УП изх. № 02-260-6500/7913 от 30.06.2012 г. за кампания 2011 г. е посочено, че сумите по СЕПП в размер на 2168,49 лева и НР1- 2461,18 лева се прихващат в съответствие с чл. 5б от Регламент № 885/2006 г. на Европейската комисия, в течение на три календарни години след годината на констатацията. Към датата на издаване на процесното уведомително писмо тези три години не са изтекли, няма данни по делото, а и не се твърди наложената санкция в размер на 4629,67 да е прихваната до този момент, поради което правилно административният орган я е удържал от оторизираната сума. В пояснението към Таблица № 2, на стр. 7 от процесното уведомително писмо като част от административния акт е посочено на първо място, че тя отразява приспаднати от оторизираната субсидия суми, в резултат на санкции от предходни гпериоди. Мотивите са възприети от жалбоподателя, което се установява по категоричен начин от съдържанието на жалбата му, иницирала първоинстанционното производство. В нея се оспорва извършеното "прихващане" на суми по стари задължения като незаконосъобразно и неправилно. Яснотата за жалбоподателя се установява и от уведомително писмо изх. № 02-260-6500/7913 от 30.06.2012 г., лично връчено на 25.07.2012 г. на Мирослав Начев, в което освен отказаната субсидия за кампания 2011 г., ясно е посочено, че сумата от наложените санкции по СЕПП и НР1 ще бъде прихваната от бъдещи плащания на земеделския стопанин, в съответствие с чл. 5б от Регламент № 885/2006 г. на Европейската комисия. Същото е обжалвано от земеделския производител и влязло в сила към настоящия момент. Анализът на всички тези доказателства в тяхната взаимна връзка и последователност сочи, че липсата на конкретизация на основанието за удържане на сумата, не е застрашило и осуетило правото на земеделския производител на защита. Поради това дори и да е допуснато нарушение на процесуалните правила, то не е от съществен характер, налагащ отмяна на административния акт на основание чл. 146, т. 3 от АПК. Ето защо като е достигнал до този извод първоинстанционният съд е постановил решение, което е съответно на материалния закон и на събраните по делото доказателства. Настоящият съдебен състав не възприема като основателно възражението на жалбоподателя, че съдът е приел заключението на СТЕ въпреки направеното от него възражение в съдебно заседание. В случая ако не е бил доволен от заключението на експерта по назначената от съда експертиза, при условията на чл. 200, ал. 3 и чл. 201 от ГПК във вр. чл. 144 от АПК е имал процесуалната възможност да постави допълнителна задача на вещото лице, да оспори заключението и да поиска повторното му изготвяне или назначаване на тройна експертиза, поради което и като неоспорено по законоустановения ред от страните заключението е прието от съда и е ценено наред с другите събрани по делото доказателства. Възраженията относно определението допустими площи, извършена ли е или не проверка на място и изчислената оторизирана сума са неотносими към настоящия спор, тъй като жалбоподателят е оспорили процесното уведомително писмо единствено "в частта, в която е извършено намаление в размер на 4629,67 лева, съгласно Таблица 2, колона 4, ред 2: Удържана сума, стр. 7-7 от Писмото" както точно и ясно е цитирал в жалбата си депозирана пред първоинстанционния съд и в какъвто смисъл се е произнесъл Административен съд Хасково. В останалата част решението е влязло в сила. По искането за преюдициално запитване. В производството е направено особено искане на основание чл. 629, ал. 1, във връзка с чл. 628 от ГПК, във връзка и чл. 144 от АПК за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз /СЕС/. В искането са посочени конкретни норми на общностното право - правилата визирани в /31/; чл. 6, т. 1; чл. 20, т. 1; чл. 34, т. 1; чл. 73, т. 1 на Регламент 1122 от 30.11.2009 г. на Комисията в и чл. 11, т. 3 на Регламент 65/21.01.2011 г. на Комисията, които според жалбоподателя неправилно се прилагат от националните органи по преразглеждане. Настоящият състав на Върховния административен съд приема, че искането за отправяне на преюдициално запитване следва да се остави без уважение по следните съображения: Съгласно чл. 628 от ГПК, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуване валидността на акта на органа на ЕС е от значение за правилното решаване на делото, българският съд прави запитване до СЕО /сега СЕС/. Искането има за основание чл. 234 от ДЕО /Договор от Лисабон за изменение на Договора за Европейския съюз и на Договора за създаване на Европейската общност/ и на чл. 629 от Гражданския процесуален кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 628 и сл. ГПК, българският съд прави запитване до Съда на Европейските общности когато следва да се извърши тълкуване на разпоредба на правото на ЕС или тълкуването валидността на акт на органите на ЕС- когато е от значение за правилното решаване на делото. Съгласно чл. 629, ал. 3 ГПК съдът, чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на Европейските общности или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение. В процесния случай искането няма за предмет тълкуване на конкретна разпоредба от правото на Европейския съюз, относима към правилното решаване на спора по процесното дело, респ. не се съдържа твърдение за несъответствие на разпоредба/и от националното законодателство с разпоредба/и от европейски норми. От друга страна, освен, че не визират тълкуване на конкретна разпоредба от правото на Европейския съюз, въпросите съдържат искане за произнасяне от СЕО по законосъобразността и правилността на обжалваното съдебно решение, което е предмет за разглеждане в настоящето касационно производство, което е недопустимо. Не са налице предпоставките за преюдициално запитване, като не се налага тълкуване на правото на ЕС, поради и което искането следва да се остави без уважение. Предвид на изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че административният съд е изяснил релевантните факти, като е обсъдил доказателствата, възраженията и относимата правна уредба и правилно е приел за законосъобразен административния акт в оспорената част. Решението на съда е правилно, постановено е при спазване на материалния и процесуалния закон и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение