Решение № 307 от 24.09.2014 г. на ВКС по н. д. № 863/2014 г.

Решение № 307 от 24.09.2014 г. на ВКС по н. д. № 863/2014 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Производството е образувано по искане на задочно осъдения А. М. за възобновяване на нохд № 18701/2011 г., по описа на Районен съд /РС/ - София и за отмяна на обявената на 18.04.2012 г. присъда, на основание чл. 425, ал. 1, вр. чл. 423, ал. 1 от НПК. В съдебно заседание на 16.09.2014 г. А. М. и назначеният му служебен защитник поддържат направеното искане, като поставят акцент на незнанието на осъденото лице за проведения срещу него наказателен процес и за постановения осъдителен акт. Представител на Върховната касационна прокуратура аргументира заключение за наличие на процесуалните предпоставки за възобновяване и връщане на наказателното дело за ново разглеждане. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда от 18.04.2012 г., по нохд № 18701/2011 г., Софийски РС е признал А. А. М. за виновен в осъществени през периода от месец март 2010 г. до месец октомври 2010 г., при условията на съвкупност престъпления по чл. 183, ал. 1, пр. 3 от НК спрямо неговите низходящи И. А. А. и Т. А. А., поради което и на основание чл. 54 от НК, вр. чл. 42а, ал. 2, т. т. 1, 2 и 4 от НК от НК го осъдил на ПРОБАЦИЯ. В съответствие с изискванията на чл. 23, ал. 1 от НК на осъденото лице е наложено едно общо наказание - ПРОБАЦИЯ, с пробационни мерки за контрол и въздействие по чл. 42а, ал. 2, т. т. 1, 2 и 4 от НК, за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА. Първоинстанционната присъда не е била предмет на въззивна и касационна инстанционна проверка, и влязла в сила, с произтичащите от това необжалваемост и юридически стабилитет. Депозираното искане за възобновяване на нохд № 18701/2011 г. на Софийски РС е допустимо за разглеждане в настоящото производство, при съблюдаване изискванията на чл. 423 от НПК, като преценката на приложената документация и интерпретацията на действуващата уредба, сочат и на неговата основателност. Правото на задочно осъдения да иска отмяна на постановената и влязла в сила присъда, по реда на извънредния способ за съдебен контрол, при всяко обективно незнание за започване на наказателното преследване срещу него в досъдебната и съдебна фаза, е предоставено от разпоредбата на чл. 423 от НПК. Формираният правен извод се обосновава от граматическото, семантическо и историческо тълкуване на визираната процесуална норма, с оглед съзнателно използваното терминологично понятие наказателно производство, и предвид допълнителните уточнения в чл. 423, ал. 1 НПК със ЗИДНПК /ДВ, бр. 109/2008 г./ Очертаните процесуални предписания са предпоставени от регламентираните в чл. 55 от НПК основни права на обвиняемия /подсъдим/ в наказателния процес, между които и това да участва лично в наказателното разследване във всичките му фази и стадии на развитие, чрез даване на обяснения по обвинението, представяне на доказателства, предявяване на искания и на възражения. Законодателят е отговорил нормативно на изискванията на чл. 6, т. 3, б. "а", "b", "c" и "d" от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, /КЗПЧОС/ за справедлив процес, свързан с правото на всеки подробно да бъде информиран за характера и причините на обвинението срещу него, да се защитава лично или да ползва квалифицирана адвокатска помощ, да присъства непосредствено при разпита на свидетели и в извършването на други процесуално-следствени действия, посочени от обвинителната власт и защитата, или реализирани по служебен почин от решаващия орган. Разпоредбата на чл. 423 от НПК е съобразена и с практиката на съда в Страсбург, изрично установяваща на лицата, осъдени задочно, да бъде осигурен достъп до съдебна инстанция, която да се произнесе по искането им за проверка на правилността на влязлата в сила присъда. Внимателният преглед на представените по делото писмени материали предпоставя заключение, че осъденият М. не е участвал лично при проведеното наказателно разследване. Досъдебното производство № 3560/2010 г. по описа на 07 РУП - СДВР е образувано на 22.10.2010 г. срещу А. А. М. за извършени от него престъпни деяния по чл. 183, ал. 1, пр. 3 от НК. В рамките на реализираната процесуална дейност, във връзка с уведомяването на А. М. за привличането му в качеството на обвиняем, лицето е включено с телеграма № 56215/2010 г. на ГД "КП" за общонационално издирване и за него е постъпила информация от Националната следствена служба, Министерство на правосъдието - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и от сектор "БДС" в ИИС "Справки", установяваща, че същото не е в следствените арести, не търпи в затворите лишаване от свобода, като липсват регистрирани данни за преминавания през ГКПП на територията на страната. Обективната невъзможност за намиране на обвиняемия в пределите на държавата е мотивирало компетентните органи, на 8.12.2010 г. да му повдигнат обвинения по чл. 183, ал. 1, пр. 3 от НК, при задочна процедура по чл. 206, вр. чл. 269, ал. 3 от НПК, след назначаване на служебен защитник, приключила с неприсъствено предявяване на досъдебното разследване на 28.09.2011 г. На 12.10.2011 г., по внесен от Районна прокуратура - София обвинителен акт срещу А. А. М. за извършени от него престъпления по чл. 183, ал. 1, пр. 3 от НК спрямо И. А. и Т. А., е образувано нохд № 18701/2011 г. на Софийски РС. В съдебната фаза на наказателното производство решаващият орган е положил процесуални усилия за откриване на местонахождението на подсъдимия и за надлежното му връчване на призовка, с приложени към нея книжа, обективирано в изискани и предоставени официални писмени материали за задграничните пътувания на лицето, за възможен престой в следствените арести и местата за изтърпяване на наказание - лишаване от свобода и за резултатите от общодържавното издирване. Последица от осъществените процесуални действия е даване ход на делото в открито заседание на 18.04.2012 г., съгласно предписанията на чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК, в присъствието на определения от Софийска АК защитник на А. М. по чл. 94, ал. 1, т. 8 от НПК и неприсъствено проведено съдебно следствие, приключило с присъда. Визираната фактология обосновава налични предпоставки за възобновяване на делото, по предвидения в чл. 423 от НПК ред. Изследваната конкретика не сочи на виновно поведение на А. М., съзнателно препятстващо разследването; на неправомерно отклонение от досъдебното и съдебно производство, при знание за неговото стартиране и развитие; и на демонстрирано нежелание на осъдения за лично участие в наказателния процес. В обсега на проведеното досъдебно разследване срещу А. М., на същия лично не е повдигнато и предявено обвинение, лимитиращо с изискуемата се от закона конкретика инкриминираното престъпно посегателство, и не са наложени мерки за процесуална принуда, очертаващи неговия наказателноправен статус, с произтичащите от това задължения и ограничения. Правната норма на чл. 6 от КЗПЧОС и константната практика на Европейския съд по приложението й, лимитират търпимост към задочното производство в процесуална ситуация на налична яснота за причините и характера на обвинителната теза и при доказан отказ на обвиняемото /подсъдимо/ лице да се яви по делото и да се защитава, или на бягство от правосъдието, каквито обстоятелства не се установяват в казуса, предмет на разглеждане по н. д. № 18701/2011 г. Процесуалната възможност обвиняемият /подсъдим/ да участвува в наказателното производство и да се защитава сам е основен елемент и същностна характеристика на правото на справедлив процес, поради което нежеланието за нейното реализиране трябва да бъде извън съмнение, да е резултат от достатъчна по обем и доказателствен интензитет информираност, липсващи в случая. Аргументи, подкрепящи изведеното заключение са инкорпорирани и в действащата до 29.11.2011 г. нормативна уредба и в актуалната редакция на разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от НПК. Цитираната норма, с измененията в ДВ, бр. 109/23.12.2008 г., в сила от 27.12.2008 г., императивно предписва уважаване на искането на задочно осъдения за възобновяване на делото, поради неучастие в наказателното производство и предоставя възможност за лична защита- гаранция за справедлив процес, като допуска изключения при изпълнена процедура по чл. 254, ал. 4 от НПК и последващо неявяване на подсъдимия в съдебно заседание без уважителни причини, или при прояви на недобросъвестност, изразили се в укриване от надлежните органи и в осуетяване на преследването. Установеният към момента регламент /ДВ, бр. 93/25.11.2011 г./ също е категоричен, че искането на осъдения по чл. 423, ал. 1 от НПК е основателно, освен ако след предявяване на обвинението в досъдебното производство, лицето се е укрило или неправомерно и виновно отклонило от разглеждане на делото в съдебната му фаза. Изложените съображения мотивират вътрешното убеждение на съда за необходимост от прилагане на извънредния способ за съдебен контрол по чл. 423 от НПК, чрез възобновяване на нохд № 18701/2011 г., отмяна на постановената по отношение на А. М. присъда и връщане на наказателното дело на прокурора за ново разглеждане, в присъствието на осъдения и с осигурени реални параметри за упражняване на неговите процесуални права. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 423, ал. 1от НПК, Върховният касационен съд,