Решение № 2 от 9.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 34/2010 г.

Решение № 2 от 9.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 34/2010 г., ГК, 5-членен с-в, докладчик съдията Борис Илиев Производството е по чл. 234 във вр. с чл. 231, ал. 1 от ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 12 от ПЗР на ГПК. Образувано е по молбата на [фирма] С. с искане да бъде отменено решението на ВКС на РБ IV ГО № 1769 от 12.ХI.2004 г. по гр. д. № 1354/2003 г. Сочи се, че след приключването на производството по делото с влязло в сила решение на молителя станало известно, че през 1996 г. С. община чрез район "С. " е провела конкурс и е отдала под наем на спечелилото конкурса [фирма] имота, предмет на спора по делото, включен в уставния фонд на [фирма]. Твърди се, че с представените с молбата удостоверяващи тези факти доказателства - писмо № 08-01-23/13.II.1996 г. на кмета на СО до кмета на района за възлагане организирането на конкурс по ЗНО, заповед № РД-09-39/16.II.1996 г. на кмета на района за обявяване на конкурс и протокол № 1/13.III.1996 г. на комисия за определяне на спечелилия конкурса - се опровергават направените в решението на СГС, потвърдено с това на ВКС, изводи, че процесния имот от 1995 г. е бил държавна собственост и е бил предоставен на [фирма], поради което не може да е бил включен в капитала на молителя с протокол № 41/1991 г. Молителят претендира присъждане на разноски. Ответникът по молбата за отмяна [фирма] С. е заел становище за нейната неоснователност. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Петчленен състав, намира, че молбата за отмяна е постъпила в срока по чл. 232, ал. 1 от ГПК (отм.) и е процесуално допустима, но разгледана по същество - неоснователна, съображенията за което са следните: С атакуваното по реда на отмяната по чл. 231 от ГПК (отм.) решение № 1769 от 12.ХI.2004 г. по гр. д. № 1354/2003 г. на ВКС на РБ, състав на IV ГО, е оставено в сила решението на СГС от 29.I.2003 г. по гр. д. № 2374/2002 г., с което е оставено в сила решението на СРС от 21.V.2001 г. по гр. д. № 8480/1999 г., с което е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл. 108 от ЗС за предаване на владението на магазин с площ 240 кв. м, находящ се на партерния етаж от сградата на [улица] в С., заедно с мазе под него с площ 40 кв. м и със съответните идеални части от общите части на сградата и мястото, представляващо п-л ХII от кв. 398 по плана на С., м. "Центъра". Касационният съд е приел, че включването на този имот в капитала на Б. [фирма] /правоприемник на ОФ "Б. - С. " и праводател на молителя [фирма]/ с протокол на Временния изпълком на ОНС С. от 5.ХI.1991 г. и заприходяването му по баланса на дружеството не доказват, че то е придобило собствеността върху него. Нормативната уредба не предвижда безусловно придобиване на собствеността от търговски дружества с факта на включването в капитала. Преобразуването на общинската фирма в Б. [фирма] е при действието на чл. 8 от ЗС /редакция 1990 г., отм. 1996 г./, според който общинските юридически лица упражняват правото на държавна собственост от свое име и за своя сметка. Посочената разпоредба е от преди влизане в сила на ЗМСМА и няма предвид хипотезата на право на общинска собственост, регламентирано в § 7 от ПЗР на закона. Поради това по аналогия е счетено, че общинските юридически лица само упражняват правото на общинска собственост. Процесният магазин може да бъде категоризиран като общинска собственост на основание § 7, т. 6 от ПЗР ЗМСМА, т. е. по силата на закона този държавен имот е преминал в собственост на общината. Тя, обаче, не е изгубила правата си върху него с факта на включването му в капитала на Б. [фирма] с оглед разпоредбите на чл. 116, ал. 2 и чл. 147, ал. 3 от ТЗ, предвиждащи разграничение между дружеството, разполагащо с капитал, и лицето, притежаващо този капитал, и чл. 73, ал. 5 от ТЗ за особения ред при вноска с предмет недвижим имот. При това положение Б. [фирма] не е придобило и притежавало правото на собственост върху магазина и тази собственост не е преминала по правоприемство в патримониума на [фирма]. При тези обстоятелства ВКС на РБ, Петчленен състав, намира, че не са налице предвидените в чл. 231, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.) предпоставки за допускане на исканата отмяна. Отмяната на основание чл. 231, ал. 1 б. "а" от ГПК (отм.) се допуска, когато се открият нови /новооткрити/ обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Представените по делото писмо, заповед и протокол установяват новооткрито обстоятелство - отдаването през 1996 г. на процесния имот под наем от С. община /твърдение в този смисъл не е въведено в инстанционното производство/. То, обаче, не е от значение за делото, тъй като извод, че имотът до влизането в сила на 01.VI. 1996 г. на Закона за общинската собственост е бил държавна собственост /и поради това не е бил включен в капитала на общинската фирма/, опровергаването на който се цели с молбата за отмяна, се съдържа само в решенията на първоинстанционния и въззивния съдилища. С атакуваното в настоящото производство касационно решение, обаче, е прието, че имотът е станал общинска собственост по силата на § 7, т. 6 от ПЗР ЗМСМА още към 17.IХ.1991 г. /т. е. приетото съвпада с твърдението на молителя в настоящото отменително производство /както и в инстанционното такова/, но и че включването му в капитала на Б. [фирма] и заприходяването му по баланса на това дружество не доказват придобиване на собствеността от него, респективно от правоприемника му - молителя [фирма]. С оглед на изложените съображения молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. Предвид изхода на делото на молителя не се следват разноски, а на ответника по молбата за отмяна следва да бъдат присъдени 2500 лв. направени такива на основание чл. 64, ал. 2 от ГПК (отм.). Водим от горното Върховният касационен съд, Петчленен състав,