Решение № 10928 от 12.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2663/2019 г.

Решение № 10928 от 12.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2663/2019 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на К. Ч., от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Бозаджиев срещу решение № 309 от 11.01.2019 г., постановено по адм. дело № 6804/2018 г. по описа на Административен съд С.-град в частта му, с която са отхвърлени предявените от него срещу Столична община искове за присъждане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на предявяване на иска до окончателното влизане в сила на съдебното решение, както и в частта за разноските, с доводи за неговата неправилност, като постановено поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му в обжалваните части, като вместо него се постанови друго, с което се уважат исковете в претендирания размер. Претендира направените разноски пред настоящата инстанция, изразяващи се в платена държавна такса. Ответникът – Столична община, чрез процесуалния си представител юрк. Герговски в съдебно заседание и писмени бележки взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на решението в обжалваните му части. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваните му части, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд С.-град се е развило по предявените от К. Ч. против Столична община обективно съединени искове в общ размер от 5900 лева за обезщетяване на причинени имуществени вреди в размер на 900 лева, изразяващи се в направени разноски за адвокатска защита в съдебно производство, приключило с отмяна на наказателно постановление като незаконосъобразно и неимуществени вреди в размер на 5000 лева, изразяващи се в уронване на престижа и доброто име в обществото, с които се ползвал ищецът, произтичащи от незаконосъобразността на същото наказателно постановление. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, въз основа на която е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е уважил частично предявения иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди за сума в размер на 600 лева. Отхвърлил е този иск в останалата му част до претендирания размер от 900 лева, както и изцяло този за неимуществени вреди като неоснователни и е осъдил Столична община да заплати на ищеца разноски по производството. За да постанови този резултат административният съд е приел, че са налице кумулативно изискуемите се законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника единствено по предявения иск за имуществени вреди, но същите са доказани до размера от 600 лева. По отношение на иска за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от ищеца, като пряка и непосредствена последица от издаденото и впоследствие отменено наказателно постановление, съдът е приел същия за неоснователен като недоказан. В частта му, с която е уважен предявеният иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди решението не е обжалвано и е влязло в сила. В обжалваните му части решението е валидно, допустимо и правилно. Предявените пред съда искове намират своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Установено е от доказателствата по делото, че с влязло в сила съдебно решение е отменено наказателно постановление, с което на ищеца е наложено административно наказание – глоба, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че решението в обжалваните му части е постановено при неправилно приложение на закона и е необосновано. В решението е посочено въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения. Въз основа на установената фактическа обстановка е изведен и единствено възможният и правилен извод за частична доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди по приложимия закон, в приетия от съда размер. Несъгласието на касационния жалбоподател с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че от доказателствата по делото не се установява плащане на адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на Наказателното постановление по анекс от 10.10.2016 г. Този договор е представен за първи път едва с исковата молба, поради което по аргумент от чл. 181 ГПК няма доказателствена сила относно достоверността на датата на сключването му и съответно, на твърдяното заплащане на посочената в него сума в хода на и за нуждите на производството по обжалване на отмененото наказателно постановление. Настоящата инстанция споделя изцяло изводите в обжалваното решение за неоснователност на предявения иск за неимуществени вреди. В исковия процес върху ищеца лежи доказателствената тежест, т. е. той трябва с допустимите доказателства и доказателствени средства да докаже претърпени неимуществени вреди, като докаже, че те са пряка и непосредствена последица от отменения акт. Правилно в случая съдът е преценил, че неимуществените вреди, твърдяни от ищеца не се установяват от показанията на разпитания по делото свидетел, тъй като се основават не на преки и непосредствени лични впечатления а на споделено от ищеца, още повече, че касаят задържане от органите на МВР, на каквото обстоятелство исковата молба не се основава. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че налагането на административно наказание не може да не доведе до накърняване на неимуществената му сфера. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административния орган, отменени по съответния ред. Поради характера на неимуществените вреди те могат да се търпят само от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати неблагоприятно от административна дейност. В случая не е доказано засягане в гореописания аспект, което да обоснове основателност на претенцията за обезщетение. В тази връзка правилен е извода в обжалваното решение за неоснователност и на предявения иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди.. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател относно присъденото с обжалваното решение адвокатско възнаграждение. Съгласно изричната разпоредба на чл. 10, ал. 3 изр. последно ЗОДОВ, съдът осъжда ответника да заплати възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Несъстоятелно при тази законова уредба е твърдяното, че размерът на присъденото възнаграждение не може да бъде по малък от този определен в наредба на Висшия адвокатски съвет. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски пред настоящата инстанция също е неоснователно. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че решението в обжалваната му част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение