Решение № 13157 от 10.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 148/2013 г.

Решение № 13157 от 10.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 148/2013 г., VIII о., докладчик съдията Калин Куманов Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Изорекс" ООД със седалище в гр. София и адрес на управление ул. "Овче поле" № 105, ЕИК по Булстат: 200318841, представлявано от Стефан Петров Стефанов, подадена чрез пълномощника адв. Пандов, срещу Решение № 5343 от 10.10.2012 г., постановено от Административен съд - София град по адм. д. № 1862 по описа на същия съд за 2012 г., в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) № 231105150/14.10.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. София, потвърден с Решение № 75/13.01.2012 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП, относно задължения за данък по чл. 42 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица - в намаления от Съда размер 4059,63 лв. и съответните лихви за забава; за вноски за ДОО - в намаления от Съда размер 16499,63 лв. и съответните лихви за забава; за вноски за ЗО - в намаления от Съда размер 5707,06 лв. и съответните лихви за забава; за вноски за ДЗПО - в намаления от Съда размер 3861,03 лв. и съответните лихви за забава; и за вноски за ГВРС - в намаления от Съда размер 71,98 лв. и съответните лихви за забава. В останалата, необжалвана от "Изорекс" ООД част съдебният акт е влязъл в сила. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател настоява, че публичните му задължения са погасени по давност. От Съда се иска да отмени обжалваното решение в потвърдителната му част. Не претендира разноски. В с. з. касационният жалбоподател не изпраща представител. Ответникът по касационната жалба - Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. София чрез юк. Петрова в с. з. застъпва становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният администратвен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалбата и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. Съдът подробно е описал фактите по делото, по отношение на които страните не спорят. Възприетата от него фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. Релевантните по спора факти и обстоятелства са правилно установени и са последователно възпроизведени в мотивите на обжалваното решение. От правилно установените факти Съдът е изградил обосновани и законосъобразни правни изводи. Следва да се има предвид, че спорът по делото е правен и се свежда до правилното приложение на ДОПК и ЗЗД. Правилен е съдебният извод, че РА е валиден административен акт, при издаването на който не са допуснати съществени процесуални нарушения. Административният съд е дал съответно на закона тълкуване по спорния предмет относно възражението за погасяване по давност на задълженията за данъци и осигурителни вноски. Съдебният акт е постановено при задълбочено обсъждане на приложимите материалноправни норми. Като юридически факт давността е период от време, през който носителят на едно право бездейства. Погасителната давност може да бъде определена и като право на длъжника да погаси с волеизявление пред компетентен орган за защита правото си или правото на принудително изпълнение поради това, че то не е упражнено в определен от закона срок от време. С изтичането на давността в полза на длъжника се поражда субективното право с волеизявление да погаси правото на принудително изпълнение. Правилен е изводът на административния съд за непогасяване по давност на спорните публични задължения. Тезата на жалбоподателя и настоящ касатор за приложимост на давността по ЗЗД не намира опора в закона. Това е така, защото ЗЗД урежда отношенията между равнопоставени субекти, а в случая са налице отношения на власт и подчинение между приходния орган като представител на държавата, и ревизираното лице. Освен това давността по ЗЗД би намерила приложение само в случай, че в специалния закон липсват особени правила, а в ДОПК такива са налице. Срокът по чл. 171, ал. 1 ДОПК е давностен и с изтичането му в полза на данъчния длъжник се поражда преобразуващото право да иска погасяване правото на държавата на принудително изпълнение. Публичните задължения се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закона е предвиден по-кратък срок. По-горе се изясни, че не може да намери приложение по-краткият срок по ЗЗД, следователно се прилага 5-годишният срок. В поставения за разглеждане случай най-старият период е 2008 г. и съгласно цитираната законова разпоредба давността за него е започнала от 01.01.2010 г. и не е изтекла нито към момента на ревизионния акт, нито към момента на съдебното решение. В същия ред на мисли следва да бъде съобразен и срокът по чл. 109, ал. 1 ДОПК, който не позволява да се образува производство за установяване на задължения на данъци по кодекса, когато са изтекли 5 години oт изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена такава. Разглежданият срок не е давностен, а преклузивен. С изтичането му се препятства възможността на органа по приходите да започне производство по установяване на задължения за данъци и осигурителни вноски. При положение, че декларациите за ДОО, ЗО и ДЗПО за отделните периоди на 2008 г. се подават ежемесечно, а ГДД за 2008 г. се подава през 2009 г., срокът за започване на ревизионно производство за установяване на посочените публични задължения не е изтекъл към момента на издаване на първата ЗВР. Задълженията за лихви следва да се разглеждат в същия режим, който е установен за главното задължение, като следва да се има предвид, че те и на самостоятелно основание са публични задължения съгласно чл. 162, ал. 2, т. 9 ДОПК. Ето защо лихвите върху определените публични задължения правилно са били потвърдени от решаващия съд. Предвид гореизложеното решението на Административен съд - София град не страда от пороците, посочени в жалбата и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да се уважи. В полза на Д "ОДОП" - гр. София следва да се присъди такова възнаграждение, изчислено на базата на чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което съобразно отхвърлената част от жалбата възлиза на 1256,40 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,