Решение № 9954 от 12.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6367/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ „Прометей МБ – П. Ценков“, чрез адв. Тодорова, против Решение №8610/04.03.2026г., постановено по адм.дело №5819/25г. по описа на Административен съд – София град. С доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, се иска отмяната му и постановяване на друго, с което се отмени процесната заповед. Претендира присъждане на разноските по делото. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. Ответникът – кмет на район „Красна поляна“, Столична община /СО/, в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез юриск. Василева, взима становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноските в касационното производство. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият съдебен състав на Върховният административен съд, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлено оспорването на ЕТ „Прометей МБ – П. Ценков“ срещу Заповед № РКП25-РА30-10/07.05.2025 г., издадена от кмета на район „Красна поляна“, СО, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225 ал. 2, т. 1 и т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, му е наредено, в качеството му на собственик и извършител, да премахване незаконен строеж: „Метален павилион- магазин за сувенири и нехранителни стоки“ с уловен № 40, находящ се в имот с идентификатор 68134.1108.121 по КККР на АГКК, представляващ публична държавна собственост с НТП- за линии за релсов транспорт с АПДС №11121/20.09.2021 г., а другата част в имот с идентификатор 68134.1108.126 по КККР на АГКК, представляващ публична общинска собственост с НТП- за първостепенна улица (бул. „Вардар“), район „Красна поляна“ СО. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с материалния закон, поради което прави извод за нейната законосъобразност. Приема, че правилно нареденият за премахване обект е възприет от административния орган като строеж, за който липсват строителни книжа, което го характеризира като незаконен и че с оглед периода на изграждането му, същият не е търпим. По тези съображения е достигнал до извод за законосъобразност на оспорената заповед и е отхвърлил оспорването й. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Законосъобразен е изводът на съда, подкрепен от всички доказателства и от приетата по делото СТЕ, че обектът на заповедта, по смисъла на закона, е строеж от пета категория, предвид установените му характеристики. Същият представлява метален павилион с Г-образна форма, който се състои от търговска зала с външни размери около 4,40 м / 7,50 м. и пристроено складово помещение с външни размери около 2,0 м / 2,80 м. Височината на търговската зала е 3,20 -3,40 м, а на складовото помещение приблизително 2,50 м. Общата му площ е около 39,00 кв.м. и се използва за търговска дейност с промишлени стоки. Западната му част с площ около 14 кв.м е разположена в ПИ 68134.1108.126 - публична общинска собственост, с НТП „за първостепенна улица“ (бул. „Вардар“), а източната част с обща площ около 25 кв.м. е в ПИ 68134.1108.121 - публична държавна собственост, с НТП „За линии на релсов транспорт“. Същият е изграден в периода между месец юли 2017 г. и месец октомври 2019 г. без за него да са одобрявани проекти и да е издавано разрешение за строеж, поради което той се явява извършен в нарушение на чл. 225 ал. 2, т. 2 от ЗУТ. В допълнение към мотивите на съда и при наличие на такова възражение както в първоинстанционната жалба, така и в касационната, следва да се изтъкне, че процесният строеж, правилно е посочен в оспорената заповед, като такъв от пета категория, по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „а“, предложение четвърто от ЗУТ, а именно: „сгради и съоръжения за обществено обслужване с разгъната застроена площ до 1000 кв. м или с капацитет до 100 места за посетители“. Същият е с търговско предназначение и площ под 1000 кв.м. Към мотивите на съда следва да се допълни и извод, че и другото посоченото в заповедта правно основание по чл. 225 ал. 2, т. 1 от ЗУТ за незаконност на процесния строеж, е налице. Същият е извършен върху два имота, които са публична държавна собственост, за които, действащите към периода на изграждането му и към момента, подробни устройствени планове, не предвиждат застрояване с характера на процесното. По делото не е било спорно, че предметът на процесната заповед е строеж. Въпреки това, съдът е събрал доказателства и развил доводи, че същият не отговарят на изискванията за преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, във връзка с § 5, т. 80 ДР на ЗУТ, които по същество са правилни. Процесния обект е трайно прикрепен към терена, а преместването му в пространството е възможно само след пълен демонтаж с използване на разрушителни методи. Както правилно е прието в процесната заповед и в обжалваното съдебно решение, с оглед периода на изграждането му, процесния строеж не е търпим в никоя от хипотезите на § 16, ал. 1-3 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 ПР на ЗИДЗУТ. Като незаконно построен, същият подлежи на премахване. С оглед гореизложените факти и правни изводи, наведените с касационната жалба доводи за незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение, са неоснователни. Като е отхвърлил оспорването на процесната заповед, Административен съд – София град е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. В полза на Столична община следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски за настоящата съдебна инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение, който съдът определя в размер на 100 /сто/ евро. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,