Решение № 15971 от 29.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8344/2020 г.

Решение № 15971 от 29.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8344/2020 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез Адвокатско дружество "Георгиев, Тодоров и Ко", преупълномощило за представителство по делото адв. А. Пачаманов, срещу Решение № 169/27.05.2020 г., постановено по адм. дело № 233/2020 г. на Административен съд – Стара Загора, с което по жалба на "ТЕРИНВЕСТ" ООД е отменен негов Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01/311/00873/3/01/04/01 от 11.03.2020 г. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че неправилно съдът е приел, че е приложим редът по ЗУСЕСИФ, тъй като посочените в процесния АУПДВ нарушения не обосновават издаването на акт за налагане на финансова корекция. Неизпълнението на залегналите в бизнес плана финансови показатели съставлява нарушение на договорно задължение на ползвателя да извърши изцяло одобрената инвестиция в съответствие с одобрения бизнес план. Финансовите показатели, заложени в бизнес плана, се явяват доказателство за жизнеспособност на инвестицията и са станали основание изначално да бъде одобрен проектът за субсидиране от ДФЗ. Като съществени нарушения на съдопроизводствените правила се сочи, че в нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК, съдът не е направил изводи по фактите и обстоятелствата, релевантни за делото, не е обсъдил аргументите на ДФЗ, изложени в АУПДВ и в писмената защита. Сочи се, че решението е и необосновано, тъй като липсата на преценка на доказателствата и обстоятелствата по делото са довели до неправилното приложение на материалния закон спрямо действителните факти и обстоятелства. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу АУПДВ № 01/311/00873/3/01/04/01 от 11.03.2020 г., алтернативно – връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Претендират се разноски по списък. Ответникът по касационната жалба – "ТЕРИНВЕСТ" ООД, представлявано от управителя И. Динева, чрез адв. Е. Петрова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски по списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като съобрази наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд –Стара Загора е законосъобразността на Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01/311/00873/3/01/04/01 с изх. № 01-2600/6597/11.03.2020 г., издаден от Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с който на основание чл. 27, ал. 3, 4 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл. 46, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 16, ал. 2 и чл. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. /Наредба № 30/, чл. 8. 1 във връзка с чл. 4. 12 и чл. 4. 18 от договор № 01/311/00873 от 27.11.2014 г. за предоставяне на помощ по посочената мярка, т. 30 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения на чл. 27, ал. 6 и ал. 7 ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., чл. 59, ал. 1 и 2 АПК и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 във връзка с чл. 165 и чл. 166 ДОПК на "ТЕРИНВЕСТ" ООД е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 372 633, 28 лв. За да достигне до извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ, първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган съгласно чл. 20а, ал. 5 ЗПЗП, съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да налагат неговата отмяна. Счел е, че неправилно е приложен материалният закон, тъй като при анализ на нормите на чл. 27, ал. 6 и ал. 7 ЗПЗП и чл. 70, ал. 1, т. 1-9 и чл. 73 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) е обосновал извод, че законодателят е въвел разграничение между нарушенията, които водят до издаване на решения за налагане на финансова корекция и нарушенията, които са основание за издаване на АУПДВ. Последният се издава само в случаите, когато не се касае за нарушения, представляващи нередности, водещи до налагане на финансови корекции, посочени в чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ, а е налице нарушение на задължения на бенефициерите, произтичащи от секторното законодателство. Констатираното неизпълнение на одобрения бизнес план по Договор № 01/311/00873 – неизпълнение на заложените финансови показатели, съдът е приел за неизпълнение на одобрените индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ, което е основание за налагане на финансова корекция. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Съгласно чл. 166, ал. 1 ДОПК установяването на публичните вземания, каквото е и процесното на основание чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 ДОПК, се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Разпоредбата на чл. 166, ал. 2, изр. второ ДОПК сочи, че ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, то той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. Според чл. 27, ал. 3 ЗПЗП Разплащателната агенция /РА/ е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз, а според ал. 5, изр. първо /в приложимата към датата на издаване АУПДВ - 11.03.2020 г. редакция/, вземанията, които възникват въз основа на административен договор или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Съгласно чл. 20а, ал. 5 ЗПЗП Изпълнителният директор на фонда има правомощието да издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕСИФ, с оглед на което правилно първостепенният съд е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган. Законосъобразен е и изводът на решаващия състав, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение споделя изцяло фактическите и до голяма степен правните изводи на АС-Стара Загора за незаконосъобразност на обжалвания АУПДВ и не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си съдебен акт с оглед правомощията си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК. Правилен е изводът на първоинстанционния съд за противоречие на оспорвания АУПДВ с материалния закон. Настоящият състав на касационната инстанция споделя доводите на ответника по касация, че материално правните отношения между издателя на оспорвания акт и "ТЕРИНВЕСТ" ООД по Договор 01/311/00873 от 27.11.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони се регламентират от материално правните норми, действали при неговото сключване, като последващите промени в законодателството са без правно значение, освен ако на нормите е придадено обратно действие или имат процесуален характер. В този смисъл сключеният договор не представлява нито административен договор, нито административен акт. Като неспазени разпоредби на този договор в процесния АУПДВ са посочени точка 4. 12 и точка 4. 18. В първата е регламентирано задължение за ползвателя да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор и в съответствие с одобрения проект и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи. Не се спори, че инвестицията е извършена и фактически не се твърди от административния орган несъответствие с одобрения проект. Точка 4. 18 от договора предвижда задължение за ползвателя да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора. Спазването би могло да се отнася само до конкретни заложени параметри на проекта, но не и относно прогнози, които се влияят от икономическата обстановка в страната. През текущата година например, поради кризата в туристическия сектор, дори и най-успешните проекти, едва ли са реализирали предвижданията си за финансови резултати, които са били реалистични за предходната година. Не всяко неизпълнение на нормативни или договорни задължения може да има за последица връщане на вече изплатените суми, още по-малко цялостното им връщане. По аргумент от чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на административния орган е да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. С тази доказателствена тежест той не се е справил. Горното мотивира крайния извод на настоящия състав, че оспореният АУПДВ е издаден в нарушение на материалния закон. Като е достигнал до същото заключение, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъдят направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 7 508 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение