Решение № 364 от 30.09.2009 г. на ВКС по н. д. № 379/2009 г.

Решение № 364 от 30.09.2009 г. на ВКС по н. д. № 379/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Борислав Ангелов Производството е образувано по жалбата на гражданския ищец П. Г. Г. против решение от № 46 от 12.03.2009 г. по внчхд № 11162/08 г. на Софийски апелативен съд. Касационната жалба на гражданския ищец П. Г. е с оплакване за неоснователно отхвърляне от въззивната инстанция на предявения от него граждански иск за причинени му неимуществени, причинени от престъпното поведение на подсъдимия М., поради изтекла погасителна давност. Намира това за неправилно, защото давността не тече докато трае досъдебното и съдебно производство, за престъплението причинило вредите. Редовно призован не се явява в съдебно заседание. Защитата на подсъдимия М. Б. Л. оспорва жалбата като счита, че давностният срок е изтекъл до предявяване на гражданския иск пред съда. Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата и оставяне на решението на въззивната инстанция в тази част в сила. ВКС на РБ за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 10 от 17.07.2008 г. по нохд № 2070/07 г., Софийски градски съд е признал подсъдимия М. Б. Л. в извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, вр. с ал. 2, пр. 1, б. "б" НК и при условията на чл. 54 НК е осъден на три години лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от пет години. Осъден е да заплати на гражданския ищец П. Г. сумата от 5 000.00 лв. за причинени му неимуществени вреди, със законните последици, като до предявения размер гражданският иск е отхвърлен С обжалваното решение присъдата е отменена в частта, с която подсъдимият М. е бил осъден да заплати на гражданския ищец П. Г. сумата от 5 000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - поради изтекла погасителна давност. Отхвърлен е изцяло предявеният от него граждански иск в размер от 10 000.00 лв. като обезщетение за претъпени неимуществени вреди. В останалата част присъдата е потвърдена. Върховният касационен съд, след проверка на решението в обжалвалата му част намира, че жалбата е неоснователна. В производството пред въззивната инстанция по отношение на гражданскоправната претенция на П. Г., защитата на подсъдимия Л е направила възражение за изтекла давност. Правилно въззивния съд като инстанция по същество на спора е приела, че независимо от основателността на гражданския иск срещу подсъдимия Л, следва да бъде отхвърлен изцяло поради изтекла погасителна давност по чл. 110 ЗЗД. Този извод, както е отбелязал в решението и въззивният съд е съобразен с ТР № 5 от 5.04.2006 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС. Според него висящият наказателен процес не е основание за спиране на погасителната давност, ако не е предявен граждански иск в петгодишен срок. В случая досъдебното производство срещу М. Л. е образувано на 5.10.1998 г., а гражданският иск от П. Г. пред наказателния съд е предявен на 15.10.2007 г.- след този срок. Решението в тази част като правилно и законосъобразно следва да остане в сила. По изложени съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на III н. о.,