Решение № 8653 от 16.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10268/2020 г.

Производството се развива по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по жалба на Комисията по чл.14, ал.1 от Наредбата за реда и условията за установяване на жилищни нужди, настаняване и продажба на общински жилища на Община Велико Търново /Комисията/, представлявана от председателя М. Илиева срещу Решение 195 от 27.07.2020 год. по адм.д. 166 по описа на Административен съд Велико Търново за 2020 година. В жалбата се твърди, че решението е недопустимо, съответно неправилно поради нарушения на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Изложен е подробно реда за картотекиране на нуждаещите се граждани и са описани действията на комисията във връзка с конкретното искане, отправено от Дончева. От съда се иска да отмени оспореното съдебно решение, като се произнесе и по същество с отхвърляне на жалбата на Дончева срещу оспореното решение на Комисията. Претендира се присъждане на разноски. Ответната по жалбата страна не дава становище. Представителят на Върховна административна прокуратура намира жалбата за неоснователна и представя подробно становище в подкрепа на заявената в производството позиция. Производството пред Административен съд Велико Търново е образувано по жалба на Е. Дончева срещу протоколно решение от 03.02.2020 година на Комисията по чл.14, ал.1 от Наредбата за реда и условията за установяване на жилищни нужди, настаняване и продажба на общински жилища на Община Велико Търново. С оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение, първоинстанционният съд е отменил оспорения акт и е изплатил преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на съд. За да постанови акта си съдът е приел, че Дончева е подала на 18.11.2019 година заявление декларация за картотекирането ѝ за настаняване под наем в общинско жилище с посочен постоянен и настоящ адрес на територията на град Велико Търново. Приложила е изискуемите според нарочната наредба на Община Велико Търново доказателства, свързани с семейно, имотно и състояние и др. Установено е, че заявлението е разгледано от назначената със заповед РД 13/06.01.2020 год. на кмета на Община Велико Търново комисия по чл.14, ал.1 от приложимия подзаконов административен акт. С оспореното пред съда решение е постановен отказ за картотекиране на лицето поради това, че не отговаря на изискването на чл.10, ал.1, т.9 от Наредбата. Заявения от Е. Дончева постоянен адрес е вписан от 16.11.2015 година, а настоящият е от 01.10.2015 година. От приложена по делото справка е установено, че преди описаните места на пребиваване, лицето е регистрирано на адресът, на който е установен Център за настаняване от семеен тип и в който жалбоподателката е пребивавала до момента на навършването на пълнолетие. Прието е, че акта е издаден от компетентен колективен орган, в установения от закона състав. Съдът е приел, че в акта липсват изискуемите по закон фактически обстоятелства, които представляват съображения за разпоредения с решението резултат. Формулиран е извод, че посочването на неспазването на разпоредбата на чл.10, ал.1, т.9 от Наредбата в разпоредителната част на решението не е равнозначно с посочване на относимите за фактическият състав на такава разпоредба факти и обстоятелства, които са съобразени от административния орган при прилагането на посочената от него в административния акт правна норма. Липсвал друг документ или акт на административния орган, който да е относим към процесният случай и от съдържанието на който да се почерпят фактическите съображения на ответника да разпореди оспорения правен резултат. Формулиран е извод, че липсата на мотиви по смисъла на чл.59, ал.2, т.4 от АПК е основание за определяне на оспореното решение като незаконосъобразно. Прието е, че при издавен на акта не е съобразен принципа на пропорционалност, залегнал в чл. 6 от АПК. Предизвикания правен резултат бил несъразмерен и водел до проява на непряка дискриминация. Наличието на адресна регистрация на определена територия не била обстоятелство, характеризиращо социално икономически статус. Навършването на пълнолетие от искащото вписване в съответните регистри лице, било обстоятелство, което му дава възможност да регистрира самостоятелно постоянен адрес. Жалбата е подадена от участник в първоинстанционното производство, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за него акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: В хода на производство по издаване на оспореното решение е установено, че търсещото вписване в конкретните регистри лице е навършило пълнолетие на 15.12.2016 година, а е адресно регистрирано в гр. Велико Търново на 1.01.10.2015 година. Към момента на приключване на производството пред първоинстанционния съд семейството и се е състояло от нея и родената на 27.03.2020 год. дъщеря С. Илиева. Следва да се сподели формулираното становище, че оспорения по съдебен ред акт е издаден от компетентен орган - Комисия по чл.14, ал.1 от Наредбата за реда и условията за установяване на жилищни нужди, настаняване и продажба на общински жилища на Община Велико Търново. Същия е индивидуален административен по своя характер, тъй като отговаря изцяло на въведеното с разпоредбата на чл. 21 ал.1 от АПК определение и подлежи на обжалване. В този смисъл изводите за допустимост на обжалването също са правилни. Настоящия съдебен състав намира, че извода за допуснати в хода н административното производство съществени нарушения на приложимите процесуални правила е правилен и обоснован. Наведеният в касационната жалба довод, че оспореното решение отговаря на изискването за форма на издадения в писмена форма индивидуален административен акт е необоснован. Изискването за мотивиране на акта по смисъла на чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК е насочено към стриктно посочване на фактическите основания и съпоставянето им с правните такива, от които административният орган черпи правомощието си да издаде постановения отказ. Правилна е преценката на съда за нарушаване на изискването за форма. Посочването на фактическите и правни основания за издаването на акт от страна на органа са предпоставка, обуславяща възможността за упражняване на контрол върху същия, а и за възможността за организиране на адекватна защита спрямо него. Административният акт не съдържа ясно изложение на фактическите основания за издаването му, с което съществено е затруднена защитата срещу него, а това води винаги до незаконосъобразност, както правилно е приел състава на Административен съд Велико Търново. Изложените в касационната жалба, а и пред първоинстанционния съд мотиви, не могат да санират пропуска на Комисията при произнасянето си по отношение възможността за картотекиране на лицето. Задължението по чл. 59 ал.2 т. 4 от АПК налага обективирането в административния акт на конкретни твърдения за настъпили юридически факти, включени във фактическия състав на относимата правна норма. Неизпълнението на това задължение съставлява отменително основание по чл. 146 т.2 от АПК. С оглед спазване на принципа на пропорционалност, заложен в чл. 6 ал. 2 от АПК, е следвало административния орган да събере доказателства или поне да изследва обстоятелствата, които имат отношение към заявяване от страна на искащото картотекиране в конкретния случай лице в съответния списък на постоянен или настоящ адрес на територията на гр. Велико Търново. За осигуряване на тази възможност е въведено и задължението по чл. 35 от АПК за издаване на индивидуалният административен акт след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Като не е изпълнил това си задължение, административния орган е издал необоснован, а от там и незаконосъобразен, подлежащ на отмяна акт. Предвид описаното, настоящия съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано, не са налице описаните в жалбата касационния основания по смисъла на чл. 209 т3 от АПК, поради което последваната следва да се остави без уважение. С оглед изхода на производството, искането за присъждане на разноски в полза на касационния жалбоподател е неоснователно и следва да се остави без уважение. На основание горното и във връзка с чл. 221 ал.2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение