Решение № 10684 от 15.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12511/2012 г.

Решение № 10684 от 15.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12511/2012 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Светла Златева Георгиева, в качеството й на директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна (сега дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна), срещу решение № 2135 от 20.08.2012 г. по адм. дело № 767 по описа за 2012 г. на административния съд - Варна. С него по жалба на "Проджеко България" АД е прогласена нищожността на ревизионен акт № 03251100185 от 8.11.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, отменен с решение № 934 от 3.02.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна относно определени задължения за ДДС общо в размер на 39 135.24 лв. и лихва за забава в размер на 25 364.39 лв. за данъчни периоди м. 02, м. 03, м. 04, м. 05.2006 г. и задължение за корпоративен данък за отчетната 2006 г. в размер на 18 777.01 лв. и лихва за забава в размер на 10 864.79 лв. В касационната жалба са развити доводи за недопустимост и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Образувано е и по касационна жалба на адв. Десислава Топалова, в качеството й на процесуален представител на "Проджеко България" АД срещу същия съдебен акт - решение № 2135 от 20.08.2012 г. по адм. дело № 767 по описа за 2012 г. на административния съд - Варна. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и връщането му за разглеждане от друг съдебен състав и постановяване на решение по съществото на спора. Ответната страна по първата касационна жалба - "Проджеко България" АД оспорва същата като неоснователна чрез депозирано становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК. Ответната страна по втората касационна жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна (сега дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна) не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на първата касационна жалба и за основателност на втората касационна жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежни страни. Административният съд - Варна е бил сезиран с жалба от "Проджеко България" АД срещу ревизионен акт № 03251100185 от 8.11.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, отменен с решение № 934 от 3.02.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна относно определени задължения за ДДС общо в размер на 39 135.24 лв. и лихва за забава в размер на 25 364.39 лв. за данъчни периоди м. 02, м. 03, м. 04, м. 05.2006 г. и задължение за корпоративен данък за отчетната 2006 г. в размер на 18 777.01 лв. и лихва за забава в размер на 10 864.79 лв. По делото е установено, че процесният ревизионен акт е издаден в производство по реда на чл. 133 от ДОПК, образувано в изпълнение на определение № 1013 от 18.02.2011 г. на административния съд - Варна, с което е отменено решение № 231 от 30.12.2010 г. на директора на ТД на НАП - гр. Варна. С това решение е отказано възлагането на нова ревизия за изменение на определените с влезли в сила РА № 03002634 от 4.08.2006 г., РА № 0303837 от 25.10.2006 г. и РА № 030801106 от 24.10.2008 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Варна данъчни задължения на търговското дружество. При излагане на съображенията относно предмета на спора, първоинстанционният съд е приел в мотивите си, че петитума на първоинстанционната жалба е насочен към процесния РА, в частта, в която е отказано изменение на установените с влезлите в сила РА данъчни задължения за ДДС за посочените периоди от 2006 г. и за корпоративен данък за същата отчетна година. След това съдът подробно е изложил фактическата страна по спора, а именно, че ревизията е извършена на основание чл. 133, ал. 2, т. 1 от ДОПК, като производството е започнало с издаване на ЗВР № 1100052 от 2.03.2011 г., тя е с обхват установяване на задължения за ДДС по ЗДДС (отм.) за данъчни периоди от 1.01.2006 г. - 31.05.2006 г. и задължения за корпоративен данък за отчетната 2006 г. по ЗКПО (отм.). Производството е започнало с молба № 73767 от 8.12.2010 г., като съдът е направил извод, че към тази дата е изтекъл срокът по чл. 134, ал. 3 от ДОПК, който е преклузивен, поради което органът издал ЗВР няма материална компетентност да я издаде, а с оглед на това издаденият РА се явява нищожен. По тези съображения съдът е обявил за нищожен процесния ревизионен акт. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е недопустимо, понеже е постановено по повод процесуално недопустима първоинстанционна жалба. Както беше посочено съдът е бил сезиран с жалба, в която е посочено, че се обжалва ревизионният акт, издаден в производство по реда на чл. 133 от ДОПК. Съгласно чл. 156, ал. 3 от ДОПК ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която жалбата е изцяло уважена с решението. Уважаването на подадената по административен ред жалба, чрез цялостна отмяна на ревизионния акт, преклудира възможността за съдебно обжалване. Съдебното производство пред административния съд е било недопустимо. Неправилно административният съд е приел според съдържанието на жалбата пред него, че дружеството - жалбоподател твърди за оспорване на тази част от ревизионния акт, в която административният орган е отказал изменение на установените с влезли в сила ревизионни актове данъчни задължения за ДДС и за корпоративен данък за 2006 г. Видно е от диспозитива на решение № 934 от 3.02.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна, че ревизионният акт е изцяло отменен като незаконосъобразен и липсва част от акта, която да е потвърдена и която да представлява предмет на оспорване пред административния съд. Липсва и правен интерес от обжалване. Като е постановил решение по недопустима жалба, съдът е допуснал съществено нарушение като е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено като такова. При този изход от спора на дирекция "ОДОП" - гр. Варна следва да се присъдят съдебни разноски общо за двете съдебни инстанции в размер на 150.00 лв., на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение