Решение № 3914 от 19.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1262/2012 г.

Решение № 3914 от 19.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1262/2012 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е образувано пред 5-членен състав на Върховния административен съд по жалба на Крум Димитров Тренев и Асен Димитров Тренев, и двамата от гр. София, в смисъла на молба за отмяна на влязлото в сила определение № 14643/2011 г. по адм. дело № 10967/2011 г. на трето отделение на Върховния административен съд, с което е оставено в сила прекратително определение № 3651/4.07.2011 г. по адм. дело № 2099/2011 г. на Административния съд - София-град. Молбата за отмяна се поддържа на основание чл. 239, т. 1 и 2 АПК, без в нея конкретно да са посочени и приложени писмени доказателства, свързани с така поддържаните правни основания. В молбата са смесени касационни основания с основания за отмяна по чл. 239, т. 1 и 2 АПК, цитирани са текстове от АПК, изразено е несъгласие с писмо с "невярно и престъпно от самото начало до самия му край" съдържание, изхождащо от Дирекция "Инвестиционно обслужване". Молят да се отмени определението. Ответникът - заместник-кметът на Столичната община, гр. София, чрез юрисконсулт Каменова моли да се отхвърли молбата като неоснователна. Претендира съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение. Молбата за отмяна срещу влязлото в сила съдебно определение, с което се прегражда развитието на делото, е допустима като подадена от страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 240 АПК, но е неоснователна. С определението на тричленния състав на Върховния административен съд, чиято отмяна се иска по реда на чл. 237 във вр. с чл. 239, т. 1 и 2 АПК, е оставено в сила прекратително определение на АССГ по адм. дело № 2099/11 г., т. е. преградено е развитието на делото, защото е прието, както от АССГ, така и от състава на ВАС, че процесното писмо - № 1194-КОЗ/09 от 21.01.2011 г. на заместник-кмета на СО, има уведомителен характер, а искането на Треневи за отмяна на отчуждената собственост е решено с влязло в сила съдебно решение, поради което административният орган не дължи произнасяне, формиращ властническо волеизявление. При положение, че с молбата за отмяна на влязлото в сила прекратително определение на тричленния състав на Върховния административен съд нито се прилагат, нито пък има позоваване на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната - чл. 239, т. 1 АПК, нито пък се съдържат доказателства по т. 2 на чл. 239 - установено по надлежния съдебен ред престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаването на делото, то молбата за отмяна е неоснователна. Производството за отмяна по чл. 237 АПК като извънреден способ за отмяна на влезли в сила съдебни решения или определения, с които се прегражда развитието на делото, е подчинено на точно и изчерпателно регламентирани в чл. 239 АПК правни основания, които страната, за която съдебният акт е неблагоприятен, следва да представи и да докаже в това производство. При това по т. 1 на чл. 239 АПК правното основание във всички случаи изисква новите обстоятелства или писмени доказателства да не са били известни на страната при решаването на делото, но да са от съществено значение за правилното му решаване. В случая молителите не доказват наличие на поддържаните правни основания, а общо казано са изразили несъгласието си със съдебни решения, касаещи производство за отмяна на отчуждаване, което е приключило с влязло в сила съдебно решение, а тяхната преценка за писмо на ДИО с невярно съдържание не е подкрепена с доказателства - с влязъл в сила съдебен акт за установено по надлежния съдебен ред престъпно действие на страна или пр. При тези съображения 5-членният състав на Върховния административен съд намира молбата за отмяна за неоснователна и като такава следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото и направеното изрично искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, то такива му се дължат за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, 5-членният състав на Върховния административен съд - първа колегия,