Решение № 3350 от 15.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8712/2009 г.

Решение № 3350 от 15.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8712/2009 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на ДНСК - София, срещу Решение № 749/30.04.2009 г, постановено по адм. д. № 1719/2008 г, на Административен съд - Варна, 17 с-в. С оплаквания за неправилност на съдебния акт, се претендира отмяната му. Представителят на Върховната административна прокуратура обосновава заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение намира, че касационната жалба е процесуално е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Варна е отменил като незаконосъобразна Заповед № РД-14-397/29.04.2008 г, на зам. началника на ДНСК - София, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, вр. § 5, ал. 3 ЗУЧК е разпоредено премахване на незаконен строеж: "Триетажна сграда", изпълнена в ПИ 3547/59/ по КП на к. к. "Чайка", м-ст "Липов кладенец", гр. Варна. За да постанови този правен резултат административния съд приема, че липсват данни, относно времето на извършване на строежа, относно процедурата по узаконяване на същия, поради което издадения административен акт се явява незаконосъобразен. Решението е неправилно. Оспореният административен акт е издаден след изпълнение на процедурата по чл. 225, ал. 3 ЗУТ. Съставен е Констативен акт № 9/28.02.2008 г, с който е установен незаконен строеж, който напълно е завършен и се ползва за хотел. Безспорно е установено от вещите лица, че сградата е изградена през 1998 г, без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Строежът не отговаря на разрешените дейности, посочени в разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗУЧК. Не може да бъде споделено и възражението на касатора за нарушаване на императивните изисквания на § 16 ПР на ЗУТ. Разпоредбата е неприложима в конкретния случай, тъй като изисква строежите, изградени до началото на 1987 год., за които няма строителни книжа, да са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им, или съгласно ЗУТ. Тази кумулативно въведена предпоставка не е налице - както сега действащ закон, така и при приложимостта на законовата уредба, действала по време осъществяването на строежа, изискват строежите да се изпълняват въз основа на утвърдени проекти и издадени разрешения за строеж. Такива в случая не се е установило да са налице, въпреки поставената задача на експерта и осигурената възможност за представянето им, което действително сочи на недопустимост на запазването на строежа. С оглед тези съображения, налага се извода, че обжалваното решение страда от твърдяните пороци по чл. 209, т. 3 АПК и следва да бъде отменено, а касационната жалба - да се уважи като основателна. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,