Решение № 3475 от 12.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9040/2013 г.

Решение № 3475 от 12.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9040/2013 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Плевен, против решение № 274 от 27.05.2013 г. по адм. дело № 298 по описа за 2013 г. на Административен съд - Плевен, с което е отменено издаденото от касатора решение № 42/22.08.2012 г. и разпореждане № 1/2.07.2012 г. на ръководител "ПО", а преписката е върната на ръководител "ПО" за ново произнасяне при съобразяване с дадените от съда задължителни указания. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на чл. 94, ал. 1 и 3 от КСО като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата Трифонка Василева Христова от гр. Плевен не е взела становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд прие следното: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Плевен е решение № 42 от 22.08.2012 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Плевен, потвърждаващо разпореждане № 2505083993-1 от 2.07.2012 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на Трифонка Василева Христова от гр. Плевен е отпусната социална пенсия за инвалидност по чл. 90 от КСО, в частта за началната дата 11.05.2012 г. След извършена преценка на събраните по делото доказателства Административен съд - Плевен е стигнал до правилния краен извод, че заявлението от 11.05.2012 г. за отпускане на социална пенсия за инвалидност е подадено в нормативно установения срок, поради което пенсията следва да бъде отпусната от датата на инвалидизиране 16.06.2010 г. Този извод произтича от факта, че на жалбоподателката са били указани два срока за обжалване: 14-дневен срок чрез РКМЕ съгласно ЕР на ТЕЛК № 0784 от зас. 061 от 26.03.2012 г., връчено на 26.03.2012 г.; 30-дневен срок съгласно указателна табела, поставена в РКМЕ - Плевен (писмо изх. № 3216 от 6.12.2012 г. на директора на РЗИ - Плевен). Срокът за обжалване е изтекъл на 26.04.2012 г. и подаденото заявление на 11.05.2012 г. е в едномесечния срок по чл. 94, ал. 3 от КСО, считан от влизане на експертното решение в сила. Поведението на администрацията е въвело жалбоподателката в заблуждение, което съставлява основание за възстановяване на срока за обжалване по реда на чл. 161, ал. 1 от АПК. Неоснователни са касационните доводи за необоснованост на съдебното решение и материалноправни нарушения. Социалната пенсия за инвалидност, която се отпуска на основание чл. 90 от КСО (отменен, бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2013 г.) на лица, навършили 16-годишна възраст, с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане повече от 71 на сто, е вид пенсия, несвързана с трудова дейност, уредена в глава шеста, раздел IV от КСО. Следва да бъде подкрепено застъпеното в касационната жалба становище, че предвид естеството на пенсията при определяне на началната дата на отпускането й ще се приложи общото правило на чл. 94, ал. 1 от КСО, съгласно което пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от тази дата. Особеност в хипотезата на социална пенсия за инвалидност е, че правото възниква не по силата на прякото действие на закона, а по силата на влязло в сила експертно решение, издадено от компетентния орган, извършващ експертизата на работоспособността. Предвид спецификата на обществените отношения шестмесечният срок по чл. 94, ал. 1 от КСО за упражняване на придобитото право на социална пенсия за инвалидност ще започне да тече от влизане в сила на официалния документ, установяващ с обратна сила правнорелевантния факт по чл. 90 от КСО. Като аргумент за тълкуване в изложения смисъл служи и разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от КСО, отнасяща се до пенсиите за инвалидност по глава шеста, раздел II от КСО, съгласно която срокът за упражняване на правото започва да тече от влизането в сила на експертното решение на ТЕЛК (НЕЛК). Правилно първоинстанционният съд е приел, че предвид дадените публични указания от РКМЕ експертното решение на ТЕЛК е влязло в сила на 26.04.2012 г., като в противен случай е налице основание по чл. 161, ал. 1 от АПК за възстановяване на пропуснатия срок. Правомощието на Регионалната картотека на медицинските експертизи (РКМЕ), регламентирано в чл. 59 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, да извърши проверка, че всички страни са уведомени и срокът за обжалване по чл. 63, ал. 1 е изтекъл, не е пречка за съда да извърши самостоятелна проверка относно изтичането на срока на обжалване и датата на влизане в сила на административния акт. От фактическа страна по делото е установено, че освидетелстваното лице е получило ЕР на ТЕЛК за общи заболявания № 0784 от зас. 061 от 26.03.2012 г., с което му е определена степен на трайно намалена работоспособност 74 на сто и дата на инвалидизация 16.06.2010 г., на 26.03.2012 г. Правото на социална пенсия за инвалидност по отменения чл. 90 от КСО е упражнено на 11.05.2012 г. в срока по чл. 94, ал. 1 от КСО. Като е приел, че оспорените административни актове са незаконосъобразни в частта за началната дата 11.05.2012 г. на отпуснатата пенсия по чл. 90 от КСО, в сила до 31.12.2012 г. и ги е отменил, Административен съд - Плевен е постановил правилно решение. На основание чл. 172, ал. 3 от АПК съдът законосъобразно е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на даденото задължително указание за отпускане на социалната пенсия от 16.06.2010 г. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,