Решение № 2185 от 5.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 264/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за държавния служител /ЗДСл/. Образувано е по касационна жалба на Министъра на културата, чрез процесуалния му представител юрк. Лазарова, против решение 22638 от 07.11.2024г., постановено по адм. д. 11369/2023г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, с което е отменена по жалбата на К. К. Г. заповед РД 14 678 от 23.06.2023г. на министъра на културата, с която на основание чл. 12, ал. 1 и 2 ЗДСл. е прекратено служебното му правоотношение в срока на изпитване без предизвестие на длъжност главен експерт с ранг III младши в отдел Счетоводство, дирекция Бюджет и финансово счетоводни дейности. С решението министерство на културата е осъдено да заплати разноските по делото. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на оспореното решение като постановено в нарушение на материалния закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът неправилно е тълкувал и приложил чл. 12 и чл. 15 ЗДСл. с оглед на събраните в хода на производството доказателства. Навежда съображения, че е неправилен извода на съда, че в случая е било налице преназначаване на държавна служба на жалбоподателя в първата инстанция, при предходното му служебно правоотношение, поради и което е бил изтекъл изпитателния срок при предходното му назначение и преди издаването на предходна заповед за прекратяване на служебното му правоотношение със заповед РД 10 8 7 от 05.07.2018г., издадена също на основание чл. 12 ЗДСл за прекратяването на служебното му правоотношение със СО район Младост. Посочва, че тази заповед не е била обжалвана, влезнала е в сила и е придобила стабилитет и съответно е неправилен извода на съда, че тя не следва да се зачита, тъй като е била издадена на неправилно основание. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу заповедта. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът К. К. Г., чрез процесуалния си представител адв. Лимберов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното решение съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е, че същата е постановена в противоречие с материално правните разпоредби на ЗДСл. и при липса на визираните в правните норми на чл. 12 ал. 1 и 2 ЗДСл. предпоставки. За да достигне до този извод съдът е приел, че жалбоподателя е назначен за първи път на държавна служба със заповед РД 10 5 08 от 01.12.2016г. по заместване на основание чл. 15 ЗДСл и при непълно работно време на основание чл. 16а ЗДСл., като впоследствие с проведен конкурс е назначен със заповед РД 10 5 14 от 19.06.2017г. на пълно работно време и на основание чл. 12 ЗДСл на длъжността финансов контрольор в администрацията на район Младост на Столична община. Приел е в тази връзка, че е налице изменение на служебното правоотношение, в хипотезата на чл. 12 ал. 1 ЗДСл, преди изтичането на срока за изпитване, като е направил извод, че срокът за изпитване продължава да тече при следващото правоотношение. Приел е в тази връзка, че до прекратяване на служебното му правоотношение със заповед от 05.07.2018г. е изтекъл период от 1 година и 10 дни, а от първоначалното назначаване по служебно правоотношение 1 година и 7 месеца, съответно не са налице предпоставките по чл. 12 ал. 1 и 2 ЗДСл, служебното правоотношение да бъде прекратено в срока за изпитване. Решението е неправилно. Законосъобразни са изводите на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма съобразно изискванията на чл. 108, ал. 1 ЗДСл. и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Изводът на съда, че спрямо служителя не е осъществен фактическият състав на чл. 12, ал. 1 и 2 ЗДСл., е незаконосъобразен и е направен в противоречие със събраните по делото доказателства. По несъмнен и безспорен начин по делото е установено, че К. Г. е назначен за първи път на държавна служба със заповед РД 10 5 08 от 01.12.2016г., с която на основание чл. 15 ал. 1 във връзка с чл. 16а ал. 1 и чл. 12 ЗДСл е заемал длъжност по заместване на отсъстващ работник финансов контрольор и със срок за изпитване 1 година. Впоследствие след проведен конкурс със заповед РД 10 5 14 от 19.06.2017г. е назначен на основание чл. 11 и чл. 12 ЗДСл на длъжност финансов контрольор със срок за изпитване в полза на работодателя 1 година. Това му служебно правоотношение е прекратено със заповед РД 10 8 7 от 05.07.2018г.г., считано от 06.07.2018г., като в периода 2017г. 2018г. е използвал платен годишен отпуск в размер на 28 дни. Неправилен е извода на съда, че в случая с издаването на заповед РД 10 5 14 от 19.06.2017г., с която жалбоподателят е назначен на пълно работно време и на основание чл. 12 ЗДСл на длъжността финансов контрольор в администрацията на район Младост на Столична община, е налице изменение на служебното правоотношение, в хипотезата на чл. 12 ал. 1 ЗДСл., преди изтичането на срока за изпитване. Това е така, тъй като чл. 16а ал. 3 ЗДСл. разписва, че не се допуска в случаите по чл. 16а ал. 1 ЗДСл., т.е. при заемане на длъжност на непълно работно време, преназначаването на същата или на друга длъжност на пълно работно време. Т.е. в случая не е налице преназначаване или изменение на служебното правоотношение, което е било по заместване и на непълно работно време. Напротив с издаването на заповед РД 10 5 14 от 19.06.2017г. жалбоподателят е назначен за първи път на държавна служба със срок за изпитване по чл. 12 ал. 1 ЗДСл., като служебното му правоотношение е прекратено със заповед РД 10 8 7 от 05.07.2018г. Неправилен е извода на съда, че това е станало след изтичането на едногодишния изпитателен срок, а именно след 1 година и 10 дни, тъй като съдът не е отчел нормата на чл. 12 ал. 3 ЗДСл., според който срокът за изпитване не тече през времето, в което държавният служител е в законоустановен отпуск. От представените доказателства е видно, че в периода на назначението му, когато тече и срокът за изпитване, 2017г. 2018г. жалбоподателят е използвал 28 дни законоустановен отпуск. Т.е. при прекратяване на служебното му правоотношение със заповед РД 10 8 7 от 05.07.2018г. не е бил изтекъл срокът за предизвестие. Предвид изложеното е неправилен извода на съда, че в случая е неприложима хипотезата на чл. 12 ал. 2 ЗДСл, според който Ако в срока по ал. 1 служебното правоотношение бъде прекратено, при последващо постъпване на държавна служба започва да тече нов срок за изпитване. В случая и предвид изложените по горе съображения, предходното служебно правоотношение на жалбоподателя е било прекратено в срока за изпитване, съответно с възникването на новото му служебно правоотношение по заповед РД 14 1663 от 06.12.2022г. с министерство на културата започва да тече нов едногодишен срок на изпитване. Заповедта, оспорена в настоящото производство е издадена на 23.06.2023г., съответно при възникналия нов едногодишен срок за изпитване, служебното правоотношение е прекратено в рамките на този срок и при наличие на правните основания по чл. 12 ал. 2 във връзка с ал. 1 ЗДСл. Касае се за изпитателен срок, установен в полза на органа по назначаването, в който същият да прецени качествата на служителя да изпълнява служебните функции и задачи. Смисълът на разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗДСл. е, че държавният служител се изпитва на нова длъжност, с други задължения и отговорности и новият административен орган не може да бъде обвързан с чужда преценка. Предвид изложеното оспорената заповед е законосъобразна, издадена при наличие на материално правните предпоставки, предвидени в закона, а изводите на първоинстанционния съд в обратния смисъл са незаконосъобразни и необосновани. Предвид изложеното оспореното решение като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед да бъде отхвърлена. Предвид изхода на спора е основателно искането на касатора за присъждане на разноски за двете инстанции съгласно чл. 143 ал. 3 АПК, като същите следва да бъдат определени в размер на 270 лева, от които по 100 лева за юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ и 70 лева за заплатената държавна такса. Искането на ответника по касация за присъждане на разноски съобразно изхода на делото е неоснователно, поради което не следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,