Решение № 631 от 23.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 1941/2012 г.

Решение № 631 от 23.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 1941/2012 г., I н. о., НК, докладчик съдията Пламен Петков На основание чл. 420, ал. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 4 от НПК, във ВКС на РБ е постъпило искане от Главният прокурор на РБ за отмяна по реда на възобновяването, на определение № 0016 от 26.01.2004 г., постановено по НОХД № 0016/2004 г. по описа на Софийския военен съд. В искането поддържано и в съдебно заседание се твърди, че с решение на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ по делото "Ш. срещу Б." е установено нарушение на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи допуснато от състав на Софийския военен съд по горепосоченото наказателно дело от общ характер, което има съществено значение за делото и се явява основание за неговото възобновяване, по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 4 от НПК. Лицата посочени за призоваване в искането не се явяват в съдебно заседание, като защитата им поддържа становище за недопустимост, алтернативно, за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, като съобрази изложените в искането доводи, приложените наказателни дела от общ характер по описа на СВС, ЧНД № 0014/2004 г. по описа на Военно-апелативния съд, сл. д. № VIII-0039/1999 г. на Софийската военно-окръжна прокуратура, Решение на Европейския съд по правата на човека от 25.03.2010 г. по делото "Ш. срещу Б." и кореспонденция между Министерство на правосъдието и ВКП, СВС и СВОП, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането на главния прокурор на РБ е процесуално допустимо, тъй като съдебния акт, чиято отмяна се претендира по реда на възобновяването, не е проверен по касационен ред и същото е сторено в законоустановения в разпоредбата на чл. 421, ал. 2 от НПК срок - /решението на ЕСПЧ в превод е постъпило във ВКП на 23.08.2012 г., искането е с дата 19.09.2012 г. и препис от него е изпратен от СВС на СВОП, на датата 21.09.2012 г./. Разгледано по същество, искането е и основателно. Това е така поради следните съображения: С определение № 0016 от 26.01.2004 г., постановено по НОХД № 0016/2004 г. по описа на Софийския военен съд в закрито съдебно заседание, на основание чл. 239а, ал. 6 (отм.) от НПК, било прекратено наказателното производство по сл. д. № VIII-0039/1999 г. по описа на Софийската военно-окръжна прокуратура, като е било прието, че по делото се констатират неотстранени предходно посочени, а и са допуснати нови, съществени нарушения на процесуалните правила. Това определение било атакувано с протест от прокурор в Софийска военно-окръжна прокуратура и с възражение от повереника на гражданските ищци С. Ш. и С. Ш., като с определение № 005 от 22.03.2004 г. постановено по ЧНД № 0014/2004 г. по описа на Военно-апелативния съд, протеста и жалбата били оставени без разглеждане, като недопустими /поради необжалваемост на постановен по реда на чл. 239а от НПК (отм.) съдебен акт/, а въззивното производство, прекратено. С решение на Европейския съд по правата на човека от 25.03.2010 г. по делото "Ш. срещу Б.", ЕСПЧ е приел наличие на нарушение на чл. 3 от ЕКПЧОС. В § 40 и 41 от решението изрично е посочено, че Военно-окръжният съд е прекратил производството по делото без убедителни причини, че констатираните от него "съществени процесуални нарушения" не са такива по смисъла на чл. 239а от НПК, даващи основания за прекратяване на производството, т. е., същите на представляват валидно основание за прекратяване на производство съгласно действуващото към този момент законодателство, като по този начин, съда не е действувал с ефективността, прилежността и решителността, изисквани по чл. 3 от Конвенцията. Няма спор, че установеното от ЕСПЧ нарушение на ЕКПЧОС има съществено значение по делото, обстоятелство, обуславящо наличието на хипотезата на чл. 422, ал. 1, т. 4 от НПК и представляващо основание, за възобновяване на посочено по-горе наказателно делото от общ характер, а именно, НОХД № 0016/2004 г. по описа на Софийския военен съд. Воден от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 4 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение