Решение № 2571 от 21.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7737/2012 г.

Решение № 2571 от 21.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7737/2012 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Иван Младенов Тасев от гр. Плевен срещу решение № 1859 от 5.04.2012 г. по адм. дело № 2495/2012 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № З-551/13.02.2012 г. на заместник-директора на Главна дирекция "Криминална полиция" - МВР, представляваща отказ за снемане на полицейска регистрация № 11476/21.06.1995 г., извършена в ОД на МВР - Велико Търново. Иска се отмяна на съдебния акт с оплакване, че същият противоречи на материалния закон. Жалбоподателят твърди, че след като е реабилитиран на основание чл. 88а във връзка с чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК и е заличен фактът на осъждането му, са налице основания за снемане от полицейската регистрация. Ответната страна - понастоящем директорът на Главна дирекция "Национална полиция", чрез процесуалния си представител изразява становище за потвърждаване на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Правилно са установени релевантните за спора факти. Видно е, че по заявление на жалбоподателя е постановен изричен мотивиран отказ за снемане на полицейската му регистрация, извършена на основание чл. 59 от ЗМВР за престъпление по чл. 195, ал. 1 от НК (кражба), за което с влязла в сила присъда му е наложено наказание "глоба". Лицето е реабилитирано по право. Отказът на органа е мотивиран с разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ЗМВР. Решението е законосъобразно. Правният спор е дали настъпилата по право реабилитация е основание за снемане от полицейска регистрация. В чл. 59 от действащия ЗМВР е предвидено полицейските органи да регистрират лицата, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер, като държавните органи, осъществяващи наказателното производство, са длъжни да предприемат необходимите мерки за извършване на регистрацията от полицейските органи. Същността на регистрацията е вид обработване на лични данни за тези лица, която се осъществява при условията на този закон и без съгласието им. Целта на полицейската регистрация е посочена в чл. 160, ал. 1 от ЗМВР, като данните от нея се използват само за предотвратяване и разкриване на престъпления или за дейности, свързани със защитата на националната сигурност и обществения ред. Основанията за снемането й са пет, изчерпателно посочени в чл. 160, ал. 2 от ЗМВР: регистрацията да е извършена в нарушение на закона; наказателното производство да е прекратено, с изключение на случаите по чл. 24, ал. 3 от НПК; да е налице влязла в сила оправдателна присъда; лицето да е освободено от наказателна отговорност и да му е наложено административно наказание; лицето да е починало. Сред тези хипотези липсва настъпване на реабилитация по право, поради което правилно и при спазване на материалния закон съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Целта на реабилитацията като институт на наказателното право и целта на полицейската регистрация като правен институт на административното право са различни, поради което настъпването на реабилитация не е основание за снемане от полицейска регистрация. Неоснователно е позоваването на чл. 85, ал. 1 от НК и тълкуването му от страна на касатора като относима към настоящия спор правна норма. Тъй като решаващият съд е изложил подробни мотиви във връзка с неприложимостта на други правни норми, както и за липсата на законодателен пропуск в чл. 160, ал. 2 от ЗМВР, същите не следва да бъдат преповтаряни, тъй като изцяло се споделят от касационната инстанция. Предвид изложеното решението следва да се остави в сила и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,