Решение № 4103 от 29.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12374/2009 г.

Решение № 4103 от 29.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12374/2009 г., III о., докладчик председателят Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Милка Иванова Червенкова, като председател на ТПК "Колективен труд" гр. Бургас, срещу решение № 731 от 1.07.2009 г. по адм. д. № 575/2009 г. на Административен съд Бургас с доводи, че е недопустимо и затова следва да бъде обезсилено и производството по делото прекратено и алтернативно, че е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и затова следва да бъде отменено с присъждане на направените разноски по делото. Ответникът "ПС Груп" АД гр. София, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като недопустима и затова моли да бъде оставена без разглеждане и производството по делото да бъде прекратено. Алтернативно поддържа, че е неоснователна и затова моли да бъде оставена без уважение. Ответникът Областен управител на област Бургас не излага становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима, но неоснователна и затова решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като съобрази доводите на страните и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, в 14-дневния срок от деня на съобщението, че е изготвено, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 210, ал. 1 и чл. 211, ал. 1 във връзка с чл. 215, т. 1 и т. 3 от АПК е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, е обявена нищожността на заповед № РД - 11 - 358 от 17.05.2001 г. на вр. и. д. Областен управител на област Бургас, с която се отменя заповед № РД - 11 - 619 от 02.08.1999 г. също на Областен управител на област Бургас в частта на ред 5, 6, а именно: "... заедно с 50 % ид. части от общите части на сградата /проход/ ..." Спорът е решен при наличие на всички относими към него доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено. Изводите са обосновани и законосъобразни. Прието е, че процесната заповед подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, тъй като е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, който пряко и непосредствено засяга права и законни интереси на жалбоподателя по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК. Същата е годен предмет за обжалване, тъй като под формата на частична отмяна на заповедта за отписване от актовите книги практически се разпорежда актуване като държавен и изземване от жалбоподателя на вече предаден му недвижим имот. Заповедта не е вътрешнослужебен акт, тъй като разпростира своето действие извън администрацията на Областния управител и засяга вече придобити права от жалбоподателя. Жалбата срещу нея е процесуално допустима, от където и извода, че не е налице касационното основание по чл. 209, т. 2 от АПК и искането за обезсилване на решението и прекратяване на производството по делото е неоснователно. По същество е прието, че жалбата е основателна, тъй като заповедта е постановена при липса на нормативно призната компетентност да се издаде акт на посоченото основание и с такива последици. Вземато е предвид, че действуващата към 2001 г. разпоредба на чл. 78, ал. 1 от ЗДС не е предвиждала възможност областният управител да отменя сам и по своя инициатива свои предходни административни актове, с които вече е отписал от актовите книги за държавни имоти определен имот и го е предал на собственика. Областният управител е разполагал с възможност за отмяна по реда и на основанията на чл. 32, ал. 1 от ЗАП (отм.), но тази процедура не е приложена. Същият е издал оспорената заповед на законово основание, което не му дава подобно правомощие за отмяна на предходната заповед т. е. без да е налице материалноправно законово овластяване за това. Действувал е извън предметната си компетентност, а това е порок, който винаги води до нищожност на акта. Още повече, че е изложил и мотив " по аргумент на противното и наличие на друг собственик", което сочи на спор за вещни права, който определено е извън компетентността му. Като е съобразил горното и в този смисъл практиката - решение № 9009 от 18.10.2005 г. по адм. д. № 6379/2005 г. на Върховния административен съд, Петчленен състав, с което е оставено в сила решение № 3849 от 27.04.2005 г. по адм. д № 434/2005 г. на Върховния административен съд, Трето отделение, съдът е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение