Решение № 50179 от 18.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4065/2021 г.

Решение № 50179 от 18.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4065/2021 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Александър Цонев Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. П. Б., срещу решение № 260544/15.12.20 г., постановено по гр. д. № 2275/20 г. на Пловдивски окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен искът му, насочен против "Ромекс инс"ЕООД(н), за плащане на сумата от 280000 лв., представляваща допълнително материално стимулиране за м. ноември 2016 г., което е възникнало въз основа на заповед № 2/19.12.2016 г. на управителя на дружеството, заедно с лихвата за забава върху главницата до окончателното плащане. В жалбата са изложени следните касационни основания: решението е недопустимо, тъй като дружеството не е представлявано от синдик, доколкото то е с открито производство по несъстоятелност; неправилно е прието от съда, че претенцията не е предявена в производството по несъстоятелност, поради което тя е погасена. Настоящият състав на ВКС намира, че касаторът не е легитимиран да прави възражение за липса на представителна власт по отношение на дружеството, защото същото оспорване може да се извърши само от представлявания съгласно т. р. 5/16 г. на ОСГТК. В случая синдикът участва в производството като представител на дружеството, а не като самостоятелна страна. Трайна е практиката на ВКС, че синдикът участва като самостоятелна страна само в изрично предвидените в закона случаи - чл. 649 ТЗ, чл. 694 ТЗ и чл. 637 ТЗ, а в останалите случаи, включително и по делата на предприятието, той участва като представител на дружеството съгласно чл. 658, ал. 1, т. 7 ТЗ (решение № 70/20 г. на І ТО, опр. № 239/20 г. на І ТО и др.). Доколкото извършените процесуални действия пред въззивната инстанция не са оспорени от синдика като представител на дружеството и синдикът не участва в настоящото производство като самостоятелна страна, то твърдението на касатора за недопустимост на въззивното решение е неоснователно. По отношение на касационните основания за неправилност, изтъкнати в касационната жалба, настоящият състав на ВКС намира следното: въззивният съд в нарушение на чл. 687, ал. 1 ТЗ е приел, че вземането е по КТ, но то е погасено тъй като не е предявено в производството по несъстоятелност. защото вземанията от трудов спор не се предявяват, а се вписват служебно от синдика. Освен това по делото няма никакви данни за тези констатации на въззивния съд. Въпреки това въззивното решение като краен резултат следва да се остави в сила, но по други, различни съображения. Ищецът Г. П. Б. твърди в исковата молба, че има вземане за допълнително материално стимулиране срещу "Ромекс инс"ЕООД (н) за сумата от 280000 лв., за м. ноември 2016 г., което вземане е възникнало по силата на заповед № 2/19.12.2016 г. на управителя на дружеството. Този иск е неоснователен по следните аргументи: допълнителното материално стимулиране не е уредено като право или задължение в КТ; освен това страните по трудовия договор не са уговорили възможността работодателят с едностранно волеизявление, представляваща заповед за ДМС, да се задължава да плати. Следователно това вземане не може да се претендира по КТ (в този смисъл е практиката на ВКС- р. 2078/02 г. на ІІІ ГО). Освен това същото вземане не може да се претендира и по общите правила на Гражданското право. Съгласно чл. 44 ЗЗД едностранните правни сделки пораждат права и задължения в случай, че законът изрично го предвижда. Така също- обещанието за дарение е нищожно на основание чл. 226, ал. 1 ЗЗД. Оттук следва, че заповедта за ДМС като едностранна сделка е нищожна поради противоречие с чл. 44 ЗЗД и чл. 226, ал. 1 ЗЗД. В обобщение- искът е неоснователен, защото заповедта за плащане на ДМС не поражда задължение- тя е нищожна поради противоречие с чл. 44 ЗЗД и чл. 226, ал. 1 ЗЗД, доколкото правните последици не са уредени в КТ или в трудовия договор между страните. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО