Решение № 8287 от 28.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13022/2016 г.

Решение № 8287 от 28.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13022/2016 г., V о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. В. Н. от [населено място], подадена от неговия процесуален представител по пълномощно адв. М. срещу решение № 224 от 07.10.2016 г. по административно дело № 151/2016 г. на Административен съд - Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата на М. В. Н. против заповед УРИ: 349 з-616/26.02.2016 г. на директора на Областна дирекция (ОД) на Министерство на вътрешните работи (МВР) – Стара Загора. Доводите в касационната жалба са за постановяване на оспореното решение при необоснованост на правните изводи на първоинстанционния съд - отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. 3 от АПК, тъй като съдебният акт е постановен при неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Претендира се отмяна на решението като неправилно. Ответникът – директорът на ОД на МВР – Стара Загора, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. След като обсъди доводите и възраженията на страните и прецени събраните по делото доказателства, Върховният административен съд в тричленен състав на пето отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред Административен съд - Стара Загора е било образувано по жалба на М. В. Н. срещу заповед УРИ: 349 з-616/26.02.2016 г. на директора на ОД на МВР – Стара Загора, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 197, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 204, т. 3 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното му правоотношение е прекратено. За да установи приетата фактическа обстановка, съдът е направил анализ на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност по реда на чл. 144 от АПК във връзка с чл. 235, ал. 2 от ГПК, като е взел предвид доводите и възраженията на страните. За да отхвърли жалбата срещу заповедта, административният съд е извършил служебна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт в съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК, като обосновано е приел, че същият е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му, правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Оспореното решение на Административен съд - Стара Загора е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът е приел, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед. Същата е издадена от компетентния съгласно чл. 204, т. 3 във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗМВР орган и при спазване на формалните изисквания на закона. Заповедта е писмена, подписана е от издателя и съдържа изброените в текста на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР реквизити, в това число време и обстоятелства на извършване на нарушението, нарушените правни норми, правното основание и наказанието, което се налага, в какъв срок и пред кой орган може да се обжалва заповедта. Решението се основава на обоснована преценка на събраните доказателства (в това число и на гласните), издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти поради неизяснена фактическа обстановка, с оглед на което са твърденията за необоснованост. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати в конкретния случай. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт съобразно изискванията на чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен правилен краен извод за неоснователност на жалбата срещу процесната заповед (който се възприема изцяло от настоящия състав), като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи от повереника на жалбоподателя за нейната незаконосъобразност. Дисциплинарното производство е образувано със заповед на дисциплинарнонаказващия орган (ръководителя на структурите по чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗМВР – директорът на Областна дирекция на МВР - Стара Загора, съобразно изискването на чл. 207, ал. 1, т. 2 от ЗМВР) и е назначена комисия като дисциплинарноразследващ орган с заповед УРИ: 349 з-3992/18.12.2015 г. Жалбоподателят е запознат със заповедта и обобщената справка, дадена му е възможност да участва в производството и да представи доказателства, с което е спазена нормата на чл. 207, ал. 8 от ЗМВР, а в съответствие с изискването на чл. 207, ал. 10 от ЗМВР на служителя са представени всички установени от дисциплинарноразследващия орган факти и доказателства, отразени в обобщената справка и същият е поканен да даде допълнителни възражения или обяснения. Дисциплинарното производство е приключило в срок със становище УРИ: 349 р-3955/18.02.2016 г. за наличието на основания за реализиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя (чл. 207, ал. 12 от ЗМВР). Становището на дисциплинарноразследващата комисия до ръководителя на ОД на МВР – Стара Загора е изготвено на 18.02.2016 г. и е изпратено заедно с всички материали на дисциплинарнонаказващия орган. Аргументирани са и изводите на съда, че в образуваното дисциплинарно производство са спазени административно-производствените правила съгласно глава осма от ЗМВР. Служителят Н. е запознат с данните в обобщената справка, връчена срещу подпис на 17.02.2016 г., като е поканен да се запознае със същата и да даде писмени обяснения относно изложените в тях фактически и правни основания (покана рег. № 349 р-3603/16.02.2016 г., връчена срещу подпис на 16.02.2016 г.) каквито е дал веднъж с рег. № 349 р-26734 на 21.12.2015 г. и не се е възползвал от правото си да се отзове на поканата с други обяснения. След като се е запознал с данните от дисциплинарното производство и събраните доказателства, директорът на ОД на МВР – Стара Загора е издал оспорената пред съда заповед УРИ: 349 з-616/26.02.2016 г., с която е възприел фактическите и правни изводи на дисциплинарноразследващата комисия и е наложил на жалбоподателя Н. дисциплинарно наказание "уволнение" за тежко нарушение на служебната дисциплина, а именно извършено деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Заповедта е издадена след като са установени предвидените в закона материалноправни предпоставки. Разпоредбата на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР квалифицира като тежко нарушение на служебната дисциплина деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, което следва да се санкционира с дисциплинарно наказание "уволнение". В случая е установено, че касаторът на длъжност "младши автоконтрольор" I степен в "Автоматизирани системи за контрол на правилата на движение", група "Главни пътища и автомагистрали", сектор "Пътна полиция", отдел "Охранителна полиция" при ОД на МВР Стара Загора, на 13.12.2015 г. заедно с колегата му Х. Г. И. били разпределени и изпълнявали в наряд дейности по контрол на пътното движение по указан маршрут за времето от 20. 00 ч. на 13.12.2015 г. до 8: 00 ч. на следващия ден. Служителите са изпълнявали задълженията си в района на РУ — Чирпан във времето около 00: 55 ч. на 14.12.2015 г., когато забелязали, че водачът на МПС рег. № LS05 DXP, преминаващ наблизо, не спрял на знак "стоп" и го спрели за проверка. Установили самоличността на водача — Д. П., и при наличие на съмнение за употреба на алкохол от водача направили на същия тест за употреба на алкохол с техническо средство – дрегер, като апаратът отчел 1. 31 ‰ алкохолно съдържание в издишания въздух. Полицейските служители съставили на водача АУАН № 218444 и му издали талон за медицинско изследване на кръвта № 0434355/14.12.2015 г. След това, около 1: 45 ч. полицейският екип, вкл. мл. инспектор Н., който шофирал, откарал П. със служебния автомобил до Център за спешна медицинска помощ (ЦСМП) в [населено място], за да даде П. кръвна проба за медицинско изследване. Пред сградата П. разговарял с друго лице, чиято самоличност впоследствие е установена — Г. В. К., и го склонил да даде кръв за изследване вместо него, представяйки се за него, за което му дал личната си карта. Разговорът бил проведен в близост до полицаите и не е било възможно да бъде проведен без знанието им. От доказателствата по делото е видно, че мл. инспектор Хр. И. влязъл в сградата на спешния център заедно с другото лице К., който дал кръвна проба вместо водача на МПС. Медицинските работници вписали в документите имената на Д. П. за освидетелстван, макар и реално да взели кръвна проба от Г. К.. Впоследствие се е установило безспорно, че освидетелстваният е бил Г. К., тъй като той имал две набождания на лявата лакътна ямка и се подписал, т. е. изпълнил подписа за освидетелстван в медицинската документация. Мл. инспектор Хр. И. се е подписал като придружаващ в Книгата за алкохолни проби и Амбулаторния журнал на ЦСМП – Чирпан и взел шишенцето с взетата кръвна проба, подадена му от медицинския персонал. Тази проба е с отрицателен резултат за съдържание на алкохол, съгласно Протокол за химическа експертиза за определяне на концентрация на алкохол или друго упойващо вещество № 676/14.12.2015 г. Мл. инспектор Н. бил по време на вземането на кръв извън кабинета, в който тази манипулация е правена. След излизането от сградата и в непосредствена близост до автомобила, се провел разговор между мл. инспектор Хр. И. и Д. П., след който последният оставил на свободното място на предната седалка на полицейския автомобил и в присъствие на полицаите пет банкноти от по 20 лв. Срещу Д. П. е било образувано досъдебно производство № 434/2015 г. /№ 375 ЗМ 434/2015 г. / в РУ на МВР – Чирпан, а с постановление от 17.12.2015 г. той е привлечен като обвиняем за това, че на 14.12.2015 г. на път ІІ-66 км. 104 в землището на [населено място] след като е употребил алкохол, е управлявал лек автомобил рег. № LS05 DNP, с концентрация на алкохол в кръвта 1. 31 ‰, установена с техническо средство "Алкотест Дрегер 7410+" с фабр. № 0160 – престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. При извършения разпит пред съдия от Районен съд – Чирпан, като обвиняем Д. П. се е признал за виновен и заявил, че по негово настояване полицейските служители, които са го проверили и впоследствие откарали до ЦСМП – Чирпан, са се съгласили да му помогнат да избегне отговорността, като го посъветвали някой негов приятел, който не е употребил алкохол, да даде вместо него кръв. Съгласно обясненията на обвиняемия със знанието и със съдействието на полицейските служители кръвната проба била взета от приятеля му Г. К., като за "тази услуга" П. дал 100 лв. на полицаите. Неоснователни са доводите, че съдът е постановил решение, основано на предположения и при неизяснена фактическа обстановка, тъй като е очевидно, че Н. е подпомогнал П. в това да се размени с приятеля му К. при даването на кръвна проба и е знаел за случващото се. От събраните по делото доказателства явства, че е нямало как тази размяна да се извърши без знанието и активното участие на Н.. От горепосоченото в заключение по несъмнен начин е установено, че Н. е извършил вмененото му тежко дисциплинарно нарушение съгласно чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Аргументирано и в съответствие със закона е и заключението на първоинстанционния съд, че заповедта е постановена след осъществяване от страна на жалбоподателя на деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. По делото не са ангажирани доказателства, които да опровергават установената в административното производство фактическа обстановка. Това налага извод, че въз основа на правилно установената фактическа обстановка, съдът правилно е приложил и материалния закон. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт е неоснователен. Решението на първоинстанционния съд съответства на събраните доказателства. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че поведението на полицейския служител М. Н. е в противоречие с регламентираните правила по т. 19 и т. 20 от Етичния кодекс и като такова представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, като основание за реализиране на дисциплинарна отговорност. Деянието правилно е квалифицирано от съда от категорията на несъвместимите с етичните норми за поведение на държавните служители от МВР, тъй като Н. е уронил престижа на службата, защото сред основните професионални задачи на служителите на МВР са противодействието на престъпността, опазване на обществения ред, защитата на правата и свободите на гражданите и предотвратяване извършването на нарушения. В случая поведението на полицейския служител, подпомогнал вземането на кръвна проба от лице, различно от управлявалия МПС водач след употреба на алкохол и съответно нарушаването на закона от служител, който трябва да следи за неговото спазване, несъмнено води до уронване престижа на службата и институцията като цяло. Кодексът за поведение на държавните служители в МВР изисква поведение на полицейския служител, с което да пази доброто име на институцията, която представлява и да дава личен пример за спазване на закона, каквото поведение, видно от представените доказателства, полицейският служител е нямал. В този смисъл действията на служителя на МВР, при това заемащ длъжността "младши автоконтрольор І степен", при ОД на МВР - Стара Загора, чиито професионални задължения изискват да контролира и да санкционира извършените нарушения на ЗДвП и съотв. да предотвратява, пресича и разкрива престъпления, неминуемо накърнява доверието в институцията. Ето защо съдът приема, че в условията на кумулативност са налице и двете материалноправни предпоставки /деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което се уронва престижа на службата/, сочещи на съставомерно от обективна и субективна страна неправомерно поведение, квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина и основание за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", съгласно чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. С оглед изложеното по-горе настоящият съдебен състав не кредитира и касаторовата теза за необоснованост на първоинстанционното решение. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касаторовия повереник за необоснованост. Достигайки до описаните по-горе изводи и като е отхвърлил подадената до него жалба, Административен съд – Стара Загора е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,