Решение № 12275 от 5.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15424/2011 г.

Решение № 12275 от 5.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15424/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Началника на Митница Пловдив, подадена чрез мл. юрк. Валентина Василева, срещу решение № 1633 от 24.10.2011 г. по адм. дело № 601 от 2011 г. на Административен съд- Пловдив, с което е отменено Решение № 1636 от 29.10.2010 г. на Началника на Митница Пловдив. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, подробно изложени в жалбата, касаторът моли да бъде отменено решението на Административен съд- Пловдив и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Добромир Стефанов Джамбазов, чрез пълномощника адв. Иван Маринов, моли да бъде оставена касационната жалба без уважение като неоснователна и съответно потвърдено решението на Пловдивския административен съд. Подробни съображения излага в писмен отговор. ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА - ТД на НАП- Пловдив не излага становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА: С процесното Решение № 1636/29.10.2010 г. на Началника на Митница Пловдив, на основание чл. 204, § 1, буква "а" и чл. 204, § 2 от Регламент (ЕИО) № 2913/1992 на Съвета при условията на чл. 144, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/1992 на Съвета и чл. 54, ал. 1 от ЗДДС, чл. 20, ал. 2, т. 5 от ЗАДС е определено на Добромир Стефанов Джамбазов вносно митническо задължение за митни сборове и други дължими държавни вземания, както следва: мито А00- 5407.30 лв.; ДДС В00- 15 136.06 лв.; акциз 100- 16 200 лв.; ведно с лихва 9872.85 лв., изчислена от 29.05.2008 г. до 29.06.2010 г., общо 36 743.36 лв., ведно с дължимата лихва, на основание чл. 232, § 1, б."б" от регламент (ЕИО) № 2913/1992 на Съвета и чл. 1, ал. 1 от ЗЛДТДПДВ от датата на възникване на задължението 29.05.2008 г. до издаване на решението, като лихвата продължава да тече до окончателното погасяване на задълженията, определени в т. 1 от решението. За да отмени оспореното решение, първоинстанционният съд е приел, че същото е издадено при неизяснена фактическа обстановка, като липсват ясни и непротиворечиви мотиви защо митническият орган е приел за митнически задължено лице жалбоподателя Добромир Стефанов Джамбазов, след като в административния акт са изложени изрични мотиви, че процесното транспортно средство е въведено на митническата територия на страната на 29.11.2007 г. през ГКПП Калотина шосе от две лица: Добромир Стефанов Джамбазов и Румен Иванов Иванов, а не от визираното лице. В мотивите на обжалваното решение административният съд се е позовал на обстоятелството, че с предходен административен акт- Решение № 1270 от 30.06.2010 г. на Началника на Митница Пловдив, при напълно идентична фактическа обстановка, приета за установена, са дадени указания да бъде точно определено митнически задълженото лице, а това не е сторено с оспорения акт. Съобразно изложеното, административният съд е отменил процесното решение като незаконосъобразно. Така постановеното решение е правилно. Делото е изяснено от фактическа страна, като спорът се свежда до това следва ли да бъде ангажирана отговорността на Добромир Стефанов Джамбазов за заплащане на процесните митнически задължения. В случая дадения отговор на този въпрос от административния съд е правилен и се споделя изцяло настоящия състав на ВАС. Неоснователни са оплакванията на касатора, че административният съд не е обсъдил задълбочено и в тяхната взаимна връзка фактите, станали основание за издаване на оспорения административен акт. Напротив, след обстоен анализ на доказателствата и при правилно приложение на материалния закон, съдът е приел, че решението на Началник Митница Пловдив е незаконосъобразно, тъй като е издадено при неизяснена фактическа обстановка, като митническият орган не е изложил каквито и да правни и фактически доводи защо Добромир Джамбазов е определен като титуляр на вносно митническо задължение. Обоснован е изводът на съда, че митническите органи не са събрали доказателства, чрез които по безспорен и категоричен начин да се установява, че Добромир Джамбазов е "титуляр на временен внос". Действително, както аргументирано е поддържал жалбоподателя в първоинстанционното производство, и както отново се сочи в писмения му отговор на касационната жалба, от представената по делото Справка за лица, излезли и влезли съвместно с МПС на дата 29.11.2007 г. през ГКПП "Калотина", в процесния автомобил са пътували две лица- Добромир Джамбазов и Румен Иванов. Редът на изписването им в справките на гранична полиция е различен, като фактът дали това обстоятелство има някакво отношение към въпроса кое от тези две лица се явява титуляр на митническо задължение не е коментиран от административния орган, въпреки изрично дадените му указания с Решение № 838/27.09.2010 г. на Директора на Агенция Митници. Всъщност, установява се, че Решение № 1636/29.10.2010 г. възпроизвежда констатациите, отразени в решение № 1270/30.06.2010 г., въпреки че, както бе посочено по- горе, последното е отменено с Решение № 838/27.09.2010 г. Процесното решение, постановено след връщане на административната преписка за ново произнасяне на Началника на Митница Пловдив, възприема и преповтаря съдържанието на предходното отменено по административен ред решение, без дадените указания да са взети предвид- не са събрани доказателства с оглед установяване на субекта, титуляр на временен внос. В реда на изложените мотиви следва да се посочи, че е несъстоятелно твърдението на касатора, че съдът не е изпълнил задължението си служебно да събере доказателства защо именно Джамбазов е определен като задължено лице за заплащане на дължимите държавни вземания. Липсата на установена безспорно фактическа обстановка в административния акт не може да бъде преодоляна чрез допълнително приобщаване и събиране на доказателства в хода на съдебното производство. Като е констатирал горното и е отменил административния акт на основание допуснати съществени нарушения на административно- производствените правила при постановяването му, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. За прецизност следва да се посочи, че основателно ответникът по касация е поддържал в първоинстанционното производство, поддържа и в писмения си отговор, че митническият орган е издал оспореното решение без да посочи коя от двете хипотези на чл. 4, т. 21 от регламент 2913/1992 визира. Съгласно цитираната разпоредба, "титуляр на режим" е лицето, за сметка на което е извършено декларирането, или лицето, на което са прехвърлени правата и задълженията на първото лице относно митнически режим. Посочената разпоредба на регламента е възпроизведена в § 1, т. 16 от ДР на ЗМ. Въз основа на така относимата законова регламентация настоящият състав счита, че следва да се приеме, че ответникът по касация не е титуляр на режим, по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на ЗМ, тъй като по преписката не са налице данни, че Джамбазов е лицето за сметка, на което е извършено декларирането, или лицето, на което са прехвърлени правата и задълженията на първото лице, относно митническия режим. Това е така, тъй като видно от представения и приет като доказателство по делото Договор за покупко- продажба на МПС от 20.03.2007 г., сключен между Тед Хогрефи от "Хогрефи Ауто Партс" и Георги Ганчев, превозното средство е регистрирано на територията на държава извън общността- САЩ на името на Георги Ганчев, който валидно е придобил правото на собственост върху вещта по силата на посочения договор. Установява се още, че автомобилът е управляван на територията на РБ от Любомир Валентинов Шапков по силата на дадено му от собственика пълномощно от 03.11.2009 г. Ето защо, от приобщените писмени доказателства се установява, че Джамбазов не е нито лице, за чиято сметка се извършва митническото деклариране, какъвто е собственикът Ганчев, нито лице, на което са прехвърлени правата и задълженията, какъвто е пълномощникът. Въпреки че актът е отменен поради съществено нарушение на административно- производствените правила- самостоятелно основание за отмяна по чл. 146, т. 3 от АПК, доколкото касаторът поддържа, че първостепенният съд неправилно е преценил както процесуалната, така и материално- правната законосъобразност на акта, то настоящият състав намира за необходимо да отбележи и следното: С оспореното решение неправилно и в нарушение на чл. 35 ЗМ и чл. 29 от регламент 2913/1992 е определен размерът на митническото задължение, при положение, че пред митническите органи е представен надлежен документ, който доказва договорната и реално платената цена на стоката- фактура от 20.03.2007 г., в която изрично е посочена стойността на продадената вещ, а именно 7 500 щ. д. Предвид това, митническият орган неправилно е приел, че липсват предпоставките за приложимост на нормата на чл. 29 от Регламент 2913/1992, въпреки че е налице фактура, от която е видно каква е реалната цена на стоката, като неправилно митническата стойност е определена на база експертна оценка вх. № 2600-2608/19.05.2010 г., извършена от "Боби консулт" ООД. Основателно ответникът по касация твърди, че този ред би бил приложим само при условие, че не може да се определи действителната или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността и изнесени в същия или приблизително същия момент съгласно чл. 29 от регламент 2913/1992. С оглед на това, като е приел, че не са налице доказателства за договорената и реално платената цена на стоката, митническият орган неправилно, в нарушение на чл. 35 ЗМ е определил размерът на митническото задължение, което се установява и от изслушаната в първоинстанционното производство съдебно- счетоводна експертиза, която дава заключение за друг размер на дължимите митни сборове. Предвид всичко изложено, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение