Решение № 7597 от 31.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14896/2010 г.

Решение № 7597 от 31.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14896/2010 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по пет касационни жалби, против решение № 1690 от 29.07.2010 г., постановено по адм. д. № 3121 по описа за 2008 г. на Административен съд-Варна. С него съдът е отхвърлил жалбата против заповедта на областния управител, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти по § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ за селищно образувание "Манастирски рид", "Бялата чешма" и "Дъбравата" в частта й за имот № 660. Със същото решение е отменена същата заповед на областния управител в обжалваната й част за имоти с № 656, № 657, № 658 и 659 по плана на новообразуваните имоти. Жалбата на областния управител на област с административен център- Варна, подадена чрез процесуалния му представител, е срещу решението в частта, в която е отменена неговата заповед. В нея се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевира необоснованост и нарушение на материалния закон. Твърди се, че съдът не се е съобразил изцяло със заключението на вещото лице, от което е установено, че от западната страна на имотите няма и не може да се обособи път. По изложените съображения в нея се моли, решението да се отмени в обжалваната част Жалбата на Мара Стефанова Йолова и Тони Матов Йолов и двамата от гр. Варна, подадена от адвокат-пълномощника им, също е против решението в частта, в която е отменена заповедта на областния управител. Релевира се нарушение на материалния закон, като се твърди, че плана на новообразуваните имоти трябва да осигурява достъп до път или до улица за всеки от имотите, според чл. 28, ал. 5 ППЗСПЗЗ. Моли се, решението на съда да се отмени, като подадената жалба се отхвърли. Георги Атанасов Пенев и Соня Борисова Пенева чрез адвокат-пълномощника си също са обжалвали решението с което е отменена заповедта на областния управител в частта й за имот № 658. Релевират нарушение на материалния закон. По изложените съображения. молят да се отмени решението в обжалваната част. Веселина Александрова Славова и Георги Маринов Славов от гр. Варна, чрез адвокат-пълномощника си са обжалвали решението в частта му за отмяна само за имот № 656. Релевират нарушение на материалния закон като се позовават на спазването на чл. 28, ал. 5 и 6 ППЗСПЗЗ при изработването на плана на новообразуваните имоти. Молят, решението в обжалваната му част да се отмени. Светла Иванова Кръстева, чрез адвокат-пълномощника си е обжалвала решението в частта му за отмяна само за имот 659, като релевира необоснованост и незаконосъобразност. Твърди, че решението на съда не е съобразено със заключението на вещото лице, като моли за неговата отмяна в обжалваната част. Областният управител е изпратил и писмен отговор по четирите подадени касационни жалби, в който се съдържа становище за тяхната основателност. Ответните и заинтересованите страни не са взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на всичките касационни жалби. Счита решението за правилно, постановено при изяснена фактическа обстановка. Намира за правилни изводите на съда, че при констатирани разлики от имотите, предоставени на ползватели, от които може да се образува имот за наследниците на бившия собственик, на тях също следва да им се отреди имот с плана на новообразуваните имоти. Счита за неоснователни твърденията в касационните жалби относно наличието само на един път, по който е възможен достъпа до имотите. Прокурорът намира, че неприемането на заключението на вещото лице от съда в тази му част е правилно, защото административният орган е този, който следва да съобрази плана не само с изискванията на правилника, но и с правата на собственост върху имотите. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационни жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество те са неоснователни, по следните съображения: Предмет на касационната жалба е решението в частта, в която е отменена заповедта на областния управител, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти (ПНИ), за селищно образувание "Манастирски рид",, "Бялата чешма" и "Дъбравата", в частта й за имоти с № 656, № 657, № 658 и 659. В останалата част, решението като необжалвано е влязло в законна сила. Административният съд-Варна е бил сезиран с жалба против заповед № РД-08-7706-178 от 5.06.2008 г. на областния управител на Варненска област, издадена с правно основание в § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ. От приложените по делото писмени доказателства съдът е установил следното от фактическа страна: Жалбоподателите са едни от наследници на Цанко Славов Цанков. На наследниците на Цанко Цанков с решение № 482 от 30.03.1998 г. е възстановено правото на собственост на основание чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ върху нива с площ от 6. 398 дка, представляваща имот № 7025 от кадастралния план от 1956 г. и попадаща в територия по § 4, в землището на гр. Варна, кв. "Виница", местност "Борук чешме", който се състои от две части: I част с площ от 0.413 дка, представляваща част от имот № 638 при описаните в решението граници и II част с площ от 5. 985 дка, която включва имотите, описаните в решението с номера и при описаните граници. Релевантни за спора са имотите с № 656 от 0.332 дка, № 657 от 0.501 дка, № 658 от 0.584 дка и № 659 от 0.751 дка. Имот № 656 с площ от 983 кв. м, в регистъра на имотите е записан на Марин Геров Славов, който с нотариален акт № 109, том ХV, дело 7145/1994 г. е признат за собственик на недвижим имот, представляващ лозе от 600 кв. м, идеални части, цялото от 950 кв. м, намиращо се в м. "Борук дере", землището на гр. Варна, съставляващо парцел ХIV, в кв. 4, по регулационния план на вилната зона, ведно с построената в същото лозе вила върху 32.50 кв. м, състояща се от сутерен и етаж. Нотариалният акт съдържа и други описани в него констатации. Марин Геров е починал, като в съдебноадминистративното производство съдът е конституирал наследниците му Веселина Александрова Славова и Георги Маринов Славов, като заинтересовани страни. Имот № 657 в регистъра на имотите, неразделна част от ПНИ, е записан на Мато Йолов Тодоров с площ от 973 кв. м. С нотариален акт № 133, том Х, дело № 15 549/1993 г. Мато Тодоров е признат за собственик на недвижим имот на основание § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ на имот от 600 кв. м - идеални части от цялата площ на имота от 944 кв. м, при описаните граници, като в имота е построена вилна сграда. Мато Тодоров е починал, като съдът е конституирал като заинтересовани страни наследниците му Мара Стефанова Йолова и Тони Матов Йолов. Имот № 658 с площ от 860 кв. м в регистъра на имотите е записан на Любомир Христов Динков, който се легитимира с нотариален акт № 23, том IV, дело № 1644/1994 г., закупен по реда на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ. В нотариалния акт имотът е описан като място с пространство от 600 идеални кв. м, цялото с площ от 950 кв. м, при посочените съседи, ведно с построената в местото сезонна постройка със застроена площ от 18 кв. м. С нотариален акт № 90, том II, рег. № 6368, дело № 33 от 2001 г. Любомир Динков е продал имота на Георги Атанасов Пенев, който е конституиран като заинтересована страна. Имот № 659 с площ от 903 кв. м е записан като собствен на Светла Иванова Кръстева в регистъра на имотите. С нотариален акт № 120, том II, вх. рег. № 2440, дело № 320/2004 г. Светла Кръстева е придобила срещу задължение за издръжка и гледане недвижим имот представляващ място от 600 кв. м, идеални части от цялото с площ от 950 кв. м, ведно с построената в мястото сезона постройка от 12 кв. м За изясняването на спора от фактическа страна, дали е възможно за жалбоподателите да се отреди имот с ПНИ, съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза, чието заключение не е оспорено от страните. Вещото лице е посочило в заключението си с каква част всеки от новообразуваните четири спорни имота, попада върху имота, предмет на земеделската реституция. Вещото лице е посочило в заключението си, че единствения път до четирите имота е съществуващата улица от източната страна, а от западната страна няма възможност за път, поради това, че местността там е дере и е невъзможно прокарването на път. Според заключението всеки от четирите имота отговаря на изискванията на чл. 28 ППЗСПЗЗ, а от разликите на съседните имоти, не може да се образува нов имот, за наследниците по реституция. Съдът е приел заключението на вещото лице, с изключение на изводите му, че от разликите от четирите имота не може да се образува имот, който да се отреди на наследниците на Цанко Цанков. Установените релевантни факти съдът е привел към хипотезите на чл. 28 ППЗСПЗЗ, като е направил извод, че от всяка една разлика от четирите имота, която е по-голяма от 250 кв. м, може да се образува имот за наследниците, защото разликите са от съседни имоти, а новообразуваният имот по реституция ще надвишава размерите, определени в чл. 28, ал. 7. Приел е освен това, че техническото решение по отреждането на имот и за собствениците по реституция е въпрос на целесъобразната преценка на областния управител, който не е съобразил ПНИ в тази му обжалвана част и с правото на собственост на наследниците на бившия собственик. По така изложените мотиви е отменил заповедта, като в отменената част е върнал ПНИ на административния орган при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Всичките инвокирани пороци на решението, съдържащи се в касационните жалби се свеждат до това, че от западната част на имотите няма достъп до път и такъв не може да се прокара. Твърдението е вярно, но те не може да обори извода, че всеки един от собствениците на четирите имота има правото на собственост върху 600 идеални квадратни метра от имота, а имотите са отредени в по-голям размер, с разлики повече от 250 кв. м. Разликите са съдени и от тях е възможно да се обособи имот, който да се отреди на наследниците на бившия собственик. Как ще стане това е въпрос на целесъобразната преценка на административния орган. Последният е длъжен при одобряване ПНИ да съобрази и правата на собствениците по земеделската реституция. Целта на съставянето на ПНИ не е единствено да се отредят имоти за ползвателите с признато право на собственост, но и да се реализира на практика земеделската реституция, като се възстанови реално собствеността върху земята на бившия й собственик, респективно на наследниците му. Признатото право на собственост с решението на общинската служба по земеделие трябва да бъде зачетено и приложено чрез отреждането на имот. От установеното по делото е безспорно, че така образуваните имоти отговарят на изискванията на чл. 28 ППЗСПЗЗ, но наследниците на бившия собственик имат също право реално да им се възстанови собствеността върху земята, а това им право не е съобразено при изработването на ПНИ, което е в нарушение на материалния закон - чл. 28, ал. 7. Решението на съда не е необосновано, както се твърди в касационните жалби. Съдът е събрал всички релевантни за спора доказателства, които е обсъдил ведно със заключението и въз основа на тях е извел законосъобразни правни изводи. Направените изводи, че със заповедта в обжалваната й част е допуснато нарушение на материалния закон - чл. 28, ал. 7, поради неотреждането на имот за наследниците на бившия собственик на земеделската земя, са законосъобразни. Съдът не е допуснал нарушение и на материалния закон. По изложените съображения съдът не е допуснал твърдяните в касационните жалби нарушения - представляващи основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение