Решение № 5580 от 27.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10111/2016 г.

Решение № 5580 от 27.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10111/2016 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "А. К." ЕООД, ЕИК *********, гр. С., ул. "В." ....., чрез процесуалния представител адв. Данова, срещу Решение № 5237/19.07.2016 г. на Административен съд С.-град, постановено по адм. д. № 7340 по описа за 2014 г. Касаторът обжалва изцяло решението, като излага доводи за неправилност поради съществено нарушение на съдопризводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на решението. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С. при ЦУ на НАП, чрез юр. к. Станчева, в съд заседание от 27.09.2017 г. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на оспорения съдебен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Делото се разглежда за втори път пред Върховен административен съд. С Решение № 10051/17.07.2014 г., постановено по адм. д. № 14357/2013 г. на Върховния административен съд, е отменено решение № 5149/23.07.2013 г. по адм. д. № 9092/2012 г. по описа на Административен съд С.-град, с което жалбата на дружеството е била отхвърлена и ревизионният акт - потвърден и делото е върнато на АССГ за ново разглеждане от друг съдебен състав. За да върне делото за ново разглеждане, ВАС е приел, че съдът е приел, че РА е издаден от редовно овластен актосъставител при неизяснена фактическа обстановка. В решението са дадени указания за събиране на доказателства за изясняване на фактическата обстановка относно валидността на РА. При новото разглеждане на делото пред АССГ е изпълнил дадените му указания. Събрал е доказателства за компетентността на органа, подписал оспорените от ревизираното лице заповеди 82.12/23.12.2012 г. и 82.12 А/23.12.2012 г., обсъдил ги е заедно с останалите доказателствата за възлагането на ревизията и определяне на компетентен орган и е достигнал до извода за компетентност на органа, издал обжалвания РА. Предмет на контрол пред административния съд е бил Ревизионен акт (РА) № 2041110531/27.03.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - С., потвърден в обжалваната му част, с Решение № 1519/25.06.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП С., с който на ревизираното лице не е признат данъчен кредит в размер на 55 453,73 лева и е начислена лихва в размер на 11 663,12 лева. За да постанови обжалваното решение, съдът, в изпълнение на дадените му от ВАС указания, е обсъдил и съобразил доказателствата относно компетентността на органа, издал РА и е приел, че РА е издаден от материалнокомпетентен орган, в установената писмена форма, при липса на съществени процесуални нарушения. От обективна страна съдът е приел, че през съответните ревизирани периоди 1.01.2009 г. - 30.04.2009 г., 1.10.2009 г. - 31.12.2009 г. и 1.02.2010 - 30.04.2010 г. на дружеството-жалбоподател е било отказано право на данъчен кредит в посочения размер, за доставки, документирани с фактури, издадени от "В. А. М." ЕООД, "ЛСД Груп" ЕАД, "М. А." ЕООД, "Л. А." ЕООД и "Артекспорт" ЕООД - общо 5 преки доставчика, с предмет на доставките услуги и стоки. По доставките от "В. А. М." ЕООД, обективирани в 2 фактури - № 58/12.03.2010 г. с предмет "консултантски услуги" и № 59/12.03.2010 г. с предмет "рекламни брошури", съдът е приел, че отношенията между доставчика и ревизираното лице се основават на сключен между тях на 22.10.2009 г. Договор за комплексно консултантско и рекламно обслужване, като предметът на договора е общо определен с изброяване на примерни различни дейности без да е посочено какви точно услуги следва да бъдат извършвани. Приел е, че отделните рекламни проекти се извършват въз основа на задание, а приемането на извършената работа става с подписването от възложителя на приемо-предавателен протокол. От представените като доказателства 3 бр. задания, две от които с предмет "осъществяване на контакт и съдействие за подписване на договори и осъществяване връзка на възложителя с отговорни лица" и едно с предмет "печат на рекламни материали брошури, плакати, рекламни стикери, дизайн и предпечат и подготовка и печат на офертна информация", както и приемо-предавателните протоколи към тях, съдът е приел, че е налице е несъответствие между стойността на договорените и фактурираните стоки и услуги. Относно представените Договор за комплексно рекламно обслужване от 20.09.2009 г., сключен между ревизираното лице и "Източна електрическа група" ЕООД и два анекса към него, както и писмените обяснения на този съконтрахент, с които се обосновава последващата реализация на получените стоки и услуги, съдът е приел, че не са представени проекти, изготвени съгласно анексите, от които да се установи, че жалбоподателят реално е изпълнявал цитирания комплексен договор, както и не може да се направи връзка между услугите, получени от прекия доставчик "В. А. М." ЕООД и последващата доставка от жалбоподателя на "Източна електрическа група" ЕООД. Съдът е приел, че самият жалбоподател основно извършва рекламна дейност, чрез доставки като фактурираните и разполага с кадрова и техническа обезпеченост, а участието на подизпълнител в процесния случая не е доказано по категоричен начин с доказателствата по делото, включително и предвид установената липса на кадрова и материална обезпеченост на доставчика за такива услуги. По доставките на "ЛСД Груп" ЕАД, обективирани в 4 бр. фактури № 183/16.02.2010 г. с предмет В и К части; № 192/22.02.2010 г. с предмет В и К части; № 194/23.02.2010 г. с предмет ПДЧ плоскости, греди и грунд и № 198/25.02.2010 г. с предмет В и К части, съдът е приел, че не се доказва реалност на твърдените доставки. За да формира този извод съдът се е позовал на извършената на доставчика ревизия, в хода на коята е прието, че за всички фактури от "ЛСД Груп" ЕАД са издадени без да е налице данъчно събитие. Съдът е взел предвид обясненията, дадени от доставчика относно начина на изпълнение на фактурираните доставки, а именно, че стоките са изтегляни от нает от "ЛСД Груп" ЕАД склад, директно от клиенти на жалбоподателя, с техен транспорт. Относно представения договор за наем на складовото помещение, от заключението на вещото лице по съдебно счетоводната експертиза и графологичната експертиза, съдът е приел, че договорът макар и доказано подписан от управителите на двете дружества, не установява наличие на действителни търговски отношения между тях. Съдът е приел, че не се доказва и последващата реализация на процесните стоки, поради установеното от данъчните органи непълнота и несъответствие в документалната обосновка на приемо-предаването. ССЕ установява и, че твърдяното плащане по процесните фактури е "документирано" с фискален бон от нерегистриран в НАП ЕКАПФ. Въз онова на тези обстоятелства съдът е приел, че не са налице доказателства за действителни доставки по процесните фактури от "ЛСД Груп" ЕАД. По доставката на "Л. А." ЕООД, обективирана в 1 бр. фактура № 179/13.04.2009 г. с предмет "реклама на флаери съгласно договор", съдът е приел, че липсват доказателства за изпълнение на процесния договор от 13.04.2009 г., съгласно предмета му и начина на изпълнение - изготвяне, публикуване и разпространяване на територията на търговските обекти на "Литекс" АД рекламна брошура, съдържаща реклама на дейността на или марката на възложителя, предвид и че не е установено изпълнение на задължението на доставчика сам да сключва договор с "Литекс" АД за разпространението. Съдът е приел и че не е доказано изработването на брошури, въпреки представените фактури от предходен доставчик "К и С 2000" ООД, тъй като от обясненията на предходния доставчик става ясно, че договор за тази доставка не е бил сключван, копия от изработените флаери не могат да бъдат представени, а стойността по издадените фактури от прекия изпълнител и подизпълнителя за едни и същи по обем действия са несъизмерими по стойност. Поради приетото, съдът е отхвърлил жалбата на ревизираното лице срещу РА относно този доставчик. По доставката от "Артекспорт" ЕООД, обективирана във фактура № 83/16.04.2010 г. с предмет "реклама на флаери съгласно договор", съдът е приел, че процесният договор, сключен на 16.04.2010 г. е с аналогичен предмет като този с "Л. А." ЕООД - ежемесечно изготвяне, публикуване и разпространяване на територията на търговските обекти на "Литекс" АД на рекламни брошури, съдържащи реклама на дейността на възложителя или марката на възложителя, а също така и реклама на клиенти на възложителя. Съдът е приел, че в този договор липсват съществени уговорки - какъв е точно предмета на рекламния продукт, също не са установени декларирани сделки между доставчика и "Литекс" АД, нито има доказателства за разпространението на рекламните флаери. Съдът е приел, че въпреки представената фактура от предходен доставчик "К и С 2000" ООД, това дружество не може да бъде предходен доставчик на "Артекспорт" ЕООД, тъй като договорът между жалбоподателя и "Артекспорт" ЕООД е от 16.04.2010 г., а от издадената от "К и С 2000" ООД фактура е видно, че изготвянето и разпространението на флаерите е приключило на 15.04.2010 г. В заключение съдът е приел за недоказана доставката по процесната фактура, издадена от "Артекспорт" ЕООД, а РА законосъобразен в тази част. По доставките на "М. А." ЕООД обективирани във фактури № 120/16.10.2009 г. с предмет "реклама на флаери", № 180/12.11.2009 г. с предмет "реклама на флаери съгласно договор" и № 20089/29.12.2009 г. с предмет "изработка на рекламни материали" съдът е установил, че сключения на 16.10.2009 г. между ревизираното лице и доставчика Договор, съгласно който доставчикът следва да изготви, отпечата и разпространи рекламни брошури в обекти на "Литекс" АД е аналогичен с договора, сключен между ревизираното лице и "Артекспорт" ЕООД и "Л. А." ЕООД. Приел е, че и по този договор не се установява по безспорен изготвянето и разпространението на рекламните флаери по договорения начин, предвид и липсата на декларирани сделки между "М. А." ЕООД и "Литекс" АД. По представените фактури от предходен доставчик "К и С 2000" ООД, който се установява да е посочен като предходен доставчик и на "Артекспорт" ЕООД и "Л. А." ЕООД, съдът е приел, че отново няма данни изготвените рекламни флаери да касаят именно дейността на ревизираното лице, нито има обяснение защо при последващата доставка към жалбоподателя цената е завишена няколко пъти, без доставката да търпи някаква трансформация от първоначалния доставчик до клиента. Предвид изложеното съдът е приел, че не е доказано реалното извършване на фактурираните доставки от "М. А." ЕООД, поради което законосъобразно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури от този доставчик. Доставчиците не са открити при извършените насрещни проверки, като за всички доставчици съдът е приел, че дължат ДДС в особено големи размери. Така постановеното решение е правилно. С оглед твърденията на касатора за допуснати процесуални нарушения в първоинстанционното производство и нищожност на РА, настоящият състав намира следното: при новото разглеждане на делото пред първа инстанция, съдът е изпълнил указанията, дадени от ВАС и е събрал доказателства за компетентността на органа, издал РА. Представени са нови доказателства (л. 22 и л. 28 по делото), от които е видно, че лицето, подписало оспорените заповеди 82.12/23.12.2012 г. и 82.12 А/23.12.2012 г. е имало нужната материална компетентност. С оглед факта, че с касационната жалба касаторът поддържа твърдението за нищожност на РА поради некомпетентност на издалия го орган, при настоящето разглеждане на делото ВАС, състав на Осмо отделение, с Определение от 27.10.2017 г. е дал указания на ответника да представи допълнителни доказателства. Указанията са изпълнени с молба от 29.01.2018 г. От комплексната преценка на представените доказателства се установява, че Заповедта за възлагане на ревизия № 1110531/9.09.2011 г. (л. 125 от делото, първо разглеждане), е издадена от Е. В. - началник сектор в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - С., която е редовно овластена да издава заповеди за възлагане на ревизии със заповед № РД-01-6/4.01.2010 г. на директора на ТД на НАП - С. (л. 38 от делото, първо разглеждане). Тази заповед е изменена със Заповед РД 01-12/04.01.2010 г. (л. 48 по делото), представена в изпълнение на Определение от 27.10.2017 г., но изменението не засяга компетентността на Е. В.. Заповедта за определяне на компетентен орган № К 1110531/27.01.2012 г. (л. 123 от делото, първо разглеждане ) е издадена от друго лице С. К. - началник сектор "Ревизии"-Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - С. Видно от заповед РД-01-6/04.01.2010 г. раздел II, т. 9 С. К. е овластена да изпълнява правомощията на орган за възлагане на ревизии в периода на отсъствие на титуляра Е. В.. При новото разглеждане, във връзка с подписването със запетая на заповед № 82.12 А/23.01.2012 г. (. л. 12 по делото) не са представени доказателства за отсъствие на титуляра, наредил заместването на Е. В. от С. К., но съдът е приел, че този пропуск не е съществен, тъй като това заместване е разпоредено надлежно със заповед № РД-01-6/4.01.2010 г. раздел II, т. 9 на директора на ТД на НАП - С. По делото, при новото му разглеждане, се приложени доказателства за отсъствие на Витанова към 27.01.2012 г. - същата има разрешен отпуск със заповед № 82.12./23.01.2012 г. (л. 13 по делото). При настоящето разглеждане на спора, в изпълнение на Определение от 27.10.2017 г. на ВАС, Осмо отделение, са представени доказателство за отсъствието на Директора на ТД на НАП С., обосноваващи подписването на двете процесни заповеди със запетая от друго лице, както и Заповед 624/29.06.2011 г., видно от която Г. Т. - лицето, подписало Заповеди № 82.12./23.01.2012 г. и № 82.12 А/23.01.2012 г. е редовно упълномощено да изпълнява правомощията на директор на ТД на НАП С. при отсъствието на титуляра на длъжността. Следователно не са налице твърдените от касатора процесуални нарушения, не се установява и нищожност на РА, поради некомпетентност на органа, който го е издал. Неоснователни са твърденията на касаторът за необоснованост на обжалваното решение. Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, Осмо отделение. Правилно са разрешени спорните по делото въпроси, въз основа на правилно разпределение на доказателствената тежест и при съвкупен анализ на всички събрани доказателства. Изводът на Административен съд С. - град за материална законосъобразност на РА, кореспондира с доказателствата по делото. Спорна пред първоинстанционния съд е била реалността на доставките на стоки и услуги, като първа предпоставка за признаване на право на данъчен кредит на ревизираното лице, получател по фактурите на посочените доставчици. Реалността на доставката е основно изискване за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит, съгласно чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, в каквато насока са и изискванията на правото на ЕС, залегнали в Директива 2006/112/ЕО и решенията на СЕС. П. това получателят на доставката следва да докаже нейната реалност с всички допустими доказателства и доказателствени средства. Следователно, по силата на правилото на чл. 170, ал. 1 от АПК /вр. § 2 от ДР на ДОПК/ доказателствената тежест е на оспорващия, който следва по несъмнен начин да установи, че издадените от доставчиците му фактури обективират действителни стопански операции. С оглед на това той трябва да притежава и всички необходими документи за получаване на заявените стоки или извършени услуги, след като именно от реалността на тези сделки черпи права за претендираното право на приспадане на данъчен кредит. Доказателствата по делото не сочат по изискуемия категоричен начин изпълнение на законовите изисквания за признаване на това субективно право за фактурите, издадени от В. А. М." ЕООД, "ЛСД Груп" ЕАД, "М. А." ЕООД, "Л. А." ЕООД и "Артекспорт" ЕООД, поради което обосновано с РА на получателя същото е отказано. Съгласно чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС реалността на доставката е абсолютна предпоставка за признаване на правото на данъчен кредит. За да бъде обоснован извод за реално извършена по фактурата доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, правилно съдът е приел, че следва да бъдат ангажирани допълнителни доказателства относно начина на осъществяване на доставките, а именно доказателства за индивидуализация на стоките, предмет на фактурите и тяхното приемо-предаване. Правилно е становището на съда относно трайната практика на ВАС, според която притежаването на данъчен документ, издаден от регистрирано лице, съставен според изискванията на закона само по себе си не е достатъчно, за да бъде лицето субект на правото на данъчен кредит за получените по този документ стоки/услуги. За посочените по-горе доставчици и фактури в хода на ревизията не са събрани доказателства, от които да може да се направи извод, че родовоопределените вещи, предмет на доставките са били индивидуализирани по съгласие на страните или предадени от продавача на купувача по сделката, нито, че фактурираните услуги са били действително извършени. По издадените от "В. А. М." ЕООД 2 бр. фактури - № 58/12.03.2010 г. с предмет "консултантски услуги" и № 59/12.03.2010 г. с предмет "рекламни брошури" настоящият състав счита, че правилно в обжалваното решение съдът е приел, че не се доказва спорните доставки да са реално извършени. Предмет на доставката по фактура 58/12.03.2010 г. е услуга, поради което за доказване на нейното осъществяване следва да бъдат представени доказателства как е била конкретизирана услугата, в какво се изразява, кой я е изпълни, както и да е наличен резултатът от нея. Данни за тези обстоятелства не са налични по делото, въпреки приложените към Договор за комплексно консултантско и рекламно обслужване Задание 1/22.10.2009 и Задание 2/09.01.2010 г. От приложените към тях приемо-предавателни протоколи не се установява уговореното в двете задания да е било действително изпълнено. Няма данни контакти с кои контрахенти са били осъществени, кога и между кои лица доставчикът е съдействал за подписване на договори, нито са представени подписани такива, като резултат от посредничеството на доставчика. Фактура 59/12.03.2010 г. е издадена по Задание 3/20.01.2010 г., съгласно дадено от собственика на ревизираното лице обяснение. Предмет също е извършване на услуги - подготовка и печат на рекламни материали. Видно от договора престацията изисква изработката на определен продукт, съществуването на който като резултат от услугите, настоящата инстанция счита, че не е доказано. Няма представени чертежи, проекти на рекламните материали, нито друг вид конкретизация на заданието, по начин, който позволява то действително да бъде изпълнено. Правилен е изводът на съда, че от приложените доказателства по пряката доставка не се установява какво точно е изпълнено. Правилно съдът е приел и че последващата доставка е само косвено доказателство за извършвана от ревизираното лице дейност, но сама по себе си не е доказателство за реалност на спорните доставки. Правилен е изводът на съда, че не може да се установи по категоричен начин, че процесните услуги, които се твърдят са предмет на последваща доставка от ревизираното лице към "Източна електрическа група" ЕООД, въпреки приложените договори, анекси и обяснения, предвид и доводите за основната дейност на ревизираното лице и установената възможност със собствени ресурси да извърши уговорената доставка. Липсват доказателства какви са били рекламните материали, които се твърди, че са предадени на "Източна електрическа група" ЕООД и дали съответстват на това, което се твърди, че е изработено по Задание 3. По доставката на "Л. А." ЕООД, обективирана във фактура 179/13.04.2009 г., с предмет "реклама на флаери съгласно договор", настоящата инстанция споделя извода на съда за недоказаност на извършената услуга. Договорът за изработка на брошури и рекламни флаери следва да съдържа индивидуализиращи данни за материалите, които следва да се изработят - дизайн, текст, цвят, бройки, единична цена. За коректното изпълнение на договора следва са представени образци от рекламните материали или поне точно описание на подлежащите на изработване материали. Правилно съдът е приел, че не се установява реалното изпълнение на сключения договор за изготвяне, публикуване и разпространение на рекламни брошури, съдържащи реклама на дейността или марката на възложителя, предвид, че няма доказателства брошурите да са изработени - предметът на договора е общо формулиран, без да са представени проекти на флаерите, не е конкретизирано как ще изглеждат и какво точно ще рекламират, няма доказателства доставчикът да е изпълнил задължението си да сключи договор с "Литекс" АД, на територията на чиито обекти съгласно уговорката е трябвало да се разпространяват брошурите. Представените фактури от "К и С 2000" ООД като предходен доставчик също не водят до различен извод, поради невъзможността на дружеството да обоснове търговските си отношения с доставчика, както и да представи копие от изработените брошури. По делото липсват доказателства за приемо-предаване на изработените от подизпълнителя рекламни материали към прекия за ревизираното лице доставчик. Няма доказателства и за реалното разпространение на брошурите от доставчика. По доставката на "Артекспорт" ЕООД по фактура 83/16.04.20010 г., с предмет "реклама на флаери съгласно договор", настоящият състав споделя установената от съда идентичност на фактите с предходно обсъдения доставчик. Правилно съдът е установил, че приложеният Договор за изготвяне, публикуване и разпространение на рекламни брошури, съдържащи реклама на дейността или марката на възложителя е с аналогичен предмет като този с "Л. А." ЕООД, като се установява и идентичност на предходния доставчик - "К и С 2000" ООД, поради което изложените по-горе мотиви са изцяло относими и към доставките на "Артекспорт" ЕООД. Правилен е изводът на съда, че възложената услуга в договора не е индивидуализирана. Изводът за недоказаност на реалността на доставката се подкрепя допълнително и от установеното от съда несъответствие между датата на сключване на договора между "Артекспорт" ЕООД и ревизираното лице (16.04.2010 г.) и фактурата, издадена от "К и С 2000" ООД като подизпълнител, с предходна дата. По доставките на "М. А." ЕООД по фактури № 120/16.10.2009 г. с предмет "реклама на флаери", № 180/12.11.2009 г. с предмет "реклама на флаери" и № 20089/29.12.2009 г. с предмет "изработка на рекламни материали" се установява идентичност на фактите с предходните двама доставчици по отношение на предмета на сключения договор, посочения предходен доставчик и установената от съда липса на доказателства флаерите да са били конкретизирани като задание, изработени, предадени и разпространени. В решението си по дело С-271/12 Съдът на ЕС изрично е посочил, че правото на приспадане може да се откаже на данъчнозадължените лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение на последните след приемането на решението за отказ, е предоставена информация с цел доказване на действителното им извършване, естеството и стойността им. Въз основа анализ на т. 27 - 36 от това решение на СЕС, се обосновава аргумента, че изначалната непълнота на фактурата, (чиито параметри в настоящия случай са изчерпателно посочени в Директивата и ЗДДС), препятства приспадането на ДДС (в този смисъл е приетото в т. 43 от решение по дело С-368/0). Посочените изисквания към фактурата не са формални, а представляват такива по същество. Действително, от практиката на СЕС следва, че национална практика (мярка), която основно подчинява признаването на определено данъчно предимство на спазването на формални задължения (каквото е изискването за фактуриране с определени параметри), без да вземе предвид материалноправните изисквания, надхвърля необходимото за правилното събиране на данъка, освен когато нарушаването на формалните изисквания възпрепятства предоставянето на сигурно (решително) доказателство за изпълнението на материалноправните изисквания - аргумент от решение на СЕС по дело С-273/11. Именно последното е налице в изследвания случай, тъй като естеството на престацията до степен, която да я индивидуализира като точни параметри, не е установено в процесните фактури (която е решителното доказателство, обуславящо приспадането). Не са представени допълващи документи, от които да се установи предмета на престацията, не са налице твърдения на ревизираното лице в какво се изразява доставката. Неустановените престации не могат да са предмет на ДДС. Следва да се отбележи, че не всеки дължим ДДС подлежи на приспадане, както и не всеки отказ за приспадане на ДДС, който е евентуално дължим от доставчика, е израз на нарушаване на принципа на неутралността на косвения данък. Извън случаите, когато ДДС не е приспадаем само поради вписването си във фактура при неяснота относно отстраняването на риска от данъчни загуби (вж. решение на СЕС по дело С-342/87), следва да се посочи, че дори и евентуално дължимият поради наличие на облагаема доставка ДДС не подлежи на безусловно приспадане. В случая към част от фактурите са представени приемо-предавателни протоколи, но както беше посочено в мотивите на настоящото решение, тези данни са недостатъчни, за да се определи конкретния вид дейности, т.е. конкретизация на услугите, респективно начина на определяне на цената на същите. За част от фактурите не може да се установи, как е определена цената на рекламните материали - каква част от уговорената цена са материалите и каква услугите. Като е достигнал до същите правни изводи, АС е постановил правилно решение, в тази си част, което следва да бъде оставено в сила. По доставките на "ЛСД Груп" ЕАД, обективирани в 4 бр. фактури, с предмет родовоопределени вещи, съдът правилно е анализирал представените доказателства, достигнал е до правилни и обосновани изводи, които се споделят от настоящата инстанция. За предмета на фактурите - родовоопределени вещи, настоящият състав счита, че не е доказано отделянето на вещите от рода или тяхното предаване, транспортиране, съхранение и др. Установената липса на регистриран ЕКАПФ, от който да е издаден приложеният касов бон, заключението на вещото лице за липса на търговски отношения по представения договор за наем на склад, от който се твърди, че клиенти на ревизираното лице директно и сами са получавали стоките, предмет на фактурите, липсата на данни по приемо-предавателните протоколо на кого и къде са предадени процесните стоки, противоречивите обяснения на доставчика и клиентите на ревизираното лице относно транспорта на стоките, не позволяват да се направи категоричен извод, че фактурите документират действително извършени доставки на стоки. Поради изложеното правилно съдът е достигнал до извода, че и в този случай не се установява по безспорен начин реална доставка на стоки от посочения доставчик на жалбоподателя. С оглед отхвърлянето на жалбата на касаторът не се следват разноски. Ответникът е направил искане за присъждане на разноски, поради което и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК на Дирекция "ОДОП" гр. С. следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от жалбата на "А. К." ЕООД в размер на 2 543 лева за касационната инстанция. Превид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,