Решение № 14882 от 10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1821/2014 г.

Решение № 14882 от 10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1821/2014 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София, при ЦУ на НАП против Решение № 7655 от 5.12.2013 г., постановено от Административен съд София-град по адм. д. № 8745 по описа за 2012 г., с което по жалба на "Агрола Балкан" ООД, гр. Благоевград, е отменен Ревизионен акт № 011113215/14.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София с Решение № 1741/17.07.2012 г, в частта, с която на ревизираното лице не е признато право на данъчен кредит общо в размер на 21 337.46 лв. за данъчни периоди м. 07 и 09. 2011 год по фактури, издадени от "Лотос Неокон" ЕООД и "Личев Ойл" ООД с предмет на доставките ечемик и пшеница. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи за доказана реалност на процесните доставки. Според твърденията на касатора, съдът не е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата по делото. Не е съобразил недоказаността на факта, че преките доставчици са разполагали с процесните количества родово-определени вещи, а така също и на обстоятелствата по предаването им на ревизираното лице. Соче се още, че неправилно съдът е кредитирал заключението на вещото лице, което е дало отговор само на въпроси, които имат косвено значение за наличие или не на реално осъществена доставка на стоки. Неправилно съдът приел, че фактурата замества изисквания писмен договор за продажба на зърно, като условие за действителност на продажбите по чл. 28, ал. 1 от Закона за съхранение и търговия със зърно. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата против РА в обжалваната му част, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Агрола Балкан" ООД, не е изразил становище по жалбата.. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество- неоснователна поради следното: Спорът пред първоинстанционния съд е бил относно реалността на доставките на родово-определени вещи по процесните фактури като първа предпоставка за признаване на право на данъчен кредит на получателя по фактурите. За да отмени РА в обжалваната част, първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят е доказал наличието на посочения факт с правно значение. Приел е, че освен че са представени редовни фактури, по които се претендира данъчен кредит, е доказано транспортирането и предаването на стоката между страните по сделките, плащането на доставките, както и осъществяването на последващи облагаеми доставки от страна на ревизираното лице с предмета на процесните фактури. Решението е правилно. Установено е пред административния съд, че ревизираното лице извършва основно търговия със зърнени култури и осъществяване на вътреобщностни доставки на зърно основно за Гърция; разполага с обект за търговия с фуражи и е вписано в регистъра на търговците на зърно, за което притежава издадени от Министерство на земеделието и храните, Национална служба по зърното и фуражите съответни удостоверения. Съдът подробно е обсъдил всички относими към спора доказателства спрямо доставчиците и законосъобразно е приел, че липсват законови основания за отказ да бъде признато право на приспадане на данъчен кредит по отношение на процесните фактури. В случая правото на данъчен кредит е отказано поради липса на реално извършване на доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Реалното извършване на облагаема доставка е основно законово изискване за възникване правото на данъчен кредит. В конкретния казус са представени доказателства за реалност на доставките, респективно за изпълнение на изискването по чл. 25, ал. 2 ЗДДС, тоест налице е възникнало данъчно събитие. По делото са събрани доказателства за изпълнение на процесните доставки, в каквато насока е и неоспореното заключение на вещото лице. От заключението по допуснатата и приета ССчЕ е видно, че жалбоподателят съгласно данните от представените декларации за произход и добра земеделска практика и приемо- предавателни протоколи за изкупуване на земеделска продукция, приложени към всяка една от процесните фактури, е получил доставки на пшеница и ечемик от "Лотос Неокон" ЕООД и "Личев Ойл" ООД. Въз основа на неоспорените данни от заключението на вещото лице, първостепенният съд обосновано е приел, че фактурите от цитираните доставчици са осчетоводени в счетоводството на дружеството, а въз основа на стоковите разписки приетите количества зърно са заприходени в счетоводството на жалбоподателя. В този контекст следва да се посочи, че напълно несъстоятелно касаторът поддържа, че като е дал вяра на експертното заключение, административният съд е счел за установено претендираното право на приспадане на данъчен кредит само и единствено въз основа на косвени обстоятелства. В съдебното заседание на приемането на експертното заключение /на 13.03.2013 г./, е присъствал процесуален представител на касационния жалбоподател, който нито е изискал счетоводни документи, въз основа на които е изготвено заключението, нито е оспорил последното. Неоснователно е и касационното оплакване, че ревизираното лице е представило единствено фактурите, по които претендира право на данъчен кредит. Още в ревизионното производство са представени товарителници, пътни листове, инвойси, удостоверяващи вътреобщностни доставки, международни товарителници, декларация от търговец на зърно за произход и добра земеделска практика, приемо-предавателни протоколи, съпътстващи всяка от издадените фактури, декларации. Установено е транспортирането на стоките. В представените товарителници са налице достатъчно данни за осъществения транспорт- място на натоварване и разтоварване, номер на товарното превозно средство, подпис и печат за фирмите-превозвачи. Представени са фактури за транспортни услуги с получател ревизираното лице с посочените в товарителниците превозвачи, както и фактури за транспортни услуги по последващите вътреобщностни доставки, извършени от ревизираното лице. В допълнение към мотивите на първоинстанционното решение следва да се посочи, че са несъществени несъответствията между посочените в товарителниците дати и тези на издадените фактури, както и липсата на печати на изпращач и получател и разминаванията в количествата между товарителниците. Относно последното разминаване, при наличие на по-голямо количество стока по товарителниците, необосновани са заключенията на органите по приходите, че доставчиците не са разполагали с предмета на доставките. В касационната жалба няма никакво оспорване на реалното извършване на последващи облагаеми доставки на зърно от страна на ревизираното лице, за което също са представени неоспорени доказателства, а тези изводи се подкрепят и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Както бе посочено по-горе, по силата на чл. 6 от ЗДДС доставката на стока е осъществена, когато се установи прехвърляне правото на собственост върху стоката. В случая се касае до продажба на родовоопределени вещи, които са индивидуализирани в подписаните от страните по доставката приемо-предавателни протоколи и складови разписки, поради което и съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД правото на собственост е прехвърлено към датата на издаването им, която съвпада с датата на издаване на фактурата. В съответствие с решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС в този случай липсата на проверка в счетоводството на прекия доставчик относно стоковите му наличности към момента на издаване на фактурите, не е основание за отказ на правото на данъчен кредит. Изложените в тази насока оплаквания в касационната жалба са неоснователни. Настоящият състав на касационната инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд, че наличието на данъчна фактура изпълнява изискването на Закона за съхранение и търговия със зърно (ЗСТЗ) за наличие на писмен договор за продажба на зърно като условие за действителността на продажбата. От друга страна, дори договорите за продажба на зърно да бяха нищожни от гледна точка на гражданско-правните изисквания за тяхната действителност, това няма отношение към наличието на облагаема доставка за целите на данъчното облагане, което произтича от принципа за равнопоставеност на сделките, съгласно правото на Европейския съюз и от определението за доставка по чл. 14, § 1 от Директивата за ДДС. По изложените съображения първоинстанционното решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. При доказана реалност на доставките, съдът правилно се е позовал на съдебната практика на СЕС, че на добросъвестния получател по реално осъществена облагаема доставка не следва да се отказва данъчен кредит поради нередности, извършени от доставчиците му, освен при наличие на доказана данъчна измама Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение