Решение № 15039 от 28.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2848/2012 г.

Решение № 15039 от 28.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2848/2012 г., III о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Варна, подадена чрез пълномощник юрисконсулт Веселина Пейкова, против решение № 3086 от 23.12.2011 г., постановено по адм. дело № 4065/2011 г. на Административен съд - Варна, с което е отменен отказът на заместник кмета на община Варна, обективиран в писмо изх. № ЗАО-23677/19.10.2011 г., за заверка на молба-декларация за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка, по искане на Иван Григоров Иванов, за имот с идентификатор 10135.5403.3457, находящ се в местност "Боровец-юг", гр. Варна. Преписката е върната на административния орган за извършване на исканата административна услуга съобразно дадените в решението указания и в сроковете по чл. 57 от АПК и е осъдена община Варна да заплати на Иван Григоров Иванов сумата от 610 лв. /шестстотин и десет лева/, представляващи разноски по делото. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прави възражение за прекомерност на присъдените в първоинстанционното производство разноски, иска отмяна на съдебния акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Иван Григоров Иванов, не се представлява в съдебно заседание. В писмен отговор, подаден чрез адв. Таня Иванова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за допустимост и частична основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, поради което е процесуално допустима, като разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Административният съд - Варна е отменил отказа за заместник кмета на община Варна, обективиран в писмо изх. № ЗАО-23677/19.10.2011 г., за заверка на молба-декларация за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка, по искане на Иван Григоров Иванов, за имот с идентификатор 10135.5403.3457, находящ се в местност "Боровец-юг", гр. Варна, върнал е преписката на административния орган за извършване на исканата административна услуга, съобразно дадените в решението указания и в сроковете по чл. 57 от АПК, и е осъдил община Варна да заплати на Иван Григоров Иванов сумата от 610 лв. /шестстотин и десет лева/, представляващи разноски по делото. За да достигне до този резултат Административният съд - Варна е приел, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, в установената форма, като при издаването му са допуснати нарушения при прилагането на материалния закон. По делото е установено, че за имота, за който жалбоподателят е направил процесното искане до общинската администрация, има влязъл в сила план на новообразуваните имоти, в който е записан неидентифициран собственик и има одобрена кадастрална карта. Първоинстанционният съд е приел, че в случая се касае до искане за извършване на административна услуга - заверка на молба-декларация от кмета на общината във връзка с обстоятелствена проверка на недвижим имот. Същата е необходима за развиващото се пред нотариус охранително производство, в резултат на което се признава придобиването на право на собственост по давност от едно лице (чл. 587 и чл. 588 от ГПК). Правомощията на административния орган, който не е участник в това производство, се изчерпват единствено и само със заверка на молбата - декларация и с издаването на удостоверението за имота, удостоверяващо дали същият е или не е държавна или общинска собственост, като по делото е установено и не се спори, че за процесния имот няма издаден акт за общинска собственост. В мотивите си първоинстанционният съд посочва, че отказът на административния орган да извърши административната услуга е незаконосъобразен, тъй като с него се препятства правото на жалбоподателя да инициира производство по реда на чл. 587 от ГПК по отношение на имота. Приел е, че за молителя е налице правен интерес от извършване на административната услуга, която съгласно § 1, т. 2 от Закона за администрацията във връзка с чл. 21, ал. 3 от АПК, е приравнена на издаването на индивидуален административен акт. С оглед изходът на спора и своевременно направеното искане за присъждане на съдебно - деловодни разноски и адвокатски хонорар първоинстанционният съд е осъдил ответната страна да заплати сумата от 610 лв. Решението е правилно. Административният съд - Варна е установил фактическата обстановка по делото, събрал е необходимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхното единство и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. Правилно е преценил, че отказът на административния орган да извърши административната услуга с мотив, че искането изхожда от лице, което не се легитимира като носител на вещно право върху посочения в молбата имот, е незаконосъобразен, тъй като лишава молителят от възможност да инициира провеждане на охранително производство по реда на чл. 587 от ГПК за издаване на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка. В конкретната хипотеза кметът на общината не притежава правомощие да установява правото на собственост на молителя, а само да завери молбата - декларация. В случая, при отмяната на оспорения отказ не се засягат права на трети лица, защото е безспорно установено, че от приложения регистър на собствениците към плана на новообразуваните имоти за процесния имот е отразен "неидентифициран собственик". Следва да се има предвид и обстоятелството, че доказателствената сила на констативния нотариален акт, издаден по обстоятелствена проверка по реда на чл. 587 от ГПК, е оборима и всяко трето лице може да докаже в производство по чл. 537, ал. 2 от ГПК, че титулярът по нотариалния акт не е собственик. Първоинстанционният съд правилно, с оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски по делото, е осъдил община Варна да заплати на жалбоподателя сумата от 610 лв. (шестстотин и десет лева). По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 09.12.2011 г., както и списък на направените разноски. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малък от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от ЗА. Следователно, съдът не може служебно дa присъди по-нисък размер, а само по искане на насрещната страна и то направено до приключване на заседанието, в което е завършено разглеждането на делото в съответната инстанция. В конкретния случай насрещната страна е следвало да направи това с молбата си от 14.12.2011 г., докладвана в съдебно заседание. По изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изходът на делото на касатора разноски не се дължат, а на ответника не следва да му се присъждат, тъй като по делото не е осъществено процесуално представителство. В откритото съдебно заседания ответникът не е представляван от адвокат, към приложения писмен отговор по касационната жалба адвокатът не е приложил пълномощно. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,