Решение № 12535 от 26.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4576/2009 г.

ВАСI отделение26.10.2009 г.докладчик т Панайот Генков

Диспозитив

Оставя в сила решение № 305 от 27.01.2009 г. по адм. дело № 4458 от 2006 г. на Софийския градски съд - III-Г състав. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 12535 от 26.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4576/2009 г., I о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 от АПК. Образувано по касационна жалба на ЕТ "Агенция АВА-Александър Александров" - гр. София, представляван от Александър Василев Александров, срещу решение № 305 от 27.01.2009 г. по адм. дело № 4458 от 2006 г. на Софийския градски съд - III-Г състав, с което е отхвърлена жалбата на касатора против решение № 1684 от 31.10.2002 г. на РДД - София, с правоприемник директорът на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП, с което е потвърдено решение № 58 от 2.09.2002 г. на ръководителя на екип при ДП "Триадица". В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е постановено в нарушение на материалния закон, изразяващо се в неприлагане на разпоредбата на чл. 876 от ППЗМ, чл. 112 от ДПК (отм.). Моли да бъде отменено решението на СГС и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което да бъдат отменени оспорените актове. Претендира присъждане на съдебни разноски. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. София, при ЦУ на НАП, не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в хода по съществото на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледана по същество, е неоснователна. Производството по делото е след постановяване на решение № 9515 от 4.10.2006 г. на Върховния административен съд - I отделение, по адм. дело № 4670 от 2006 г., с което е отменено решение от 28.03.2006 г. на Софийския градски съд по адм. дело № 3639 от 2005 г., а делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. В мотивите си Върховният административен съд е указал, че при новото разглеждане на делото следва да се попълни данъчната преписка с липсващото искане вх. № 0100/1462 от 19.05.2000 г. на касатора до ТДД - София, и ако то е с идентично съдържание на процесното от 13.08.2002 г., да се установи влязло ли е в сила решение № 49 от 14.06.2000 г. на данъчния орган при ТДД - София, за отказ за възстановяване на поисканите суми. При отрицателни отговори на тези въпроси Върховният административен съд е посочил, че следва да се съобрази предметът на обжалването предвид съдържанието на жалбата, с която СГС е сезиран, относно искане за връщане само на ДДС и да се проверят предпоставките за възстановяването му относно наличието на предварително решение за това на митнически орган. В тази връзка следва да се изиска решение № А 47/0157 от 3.07.2000 г. на началника на Митница - София, за отказ за възстановяване на митни сборове, цитирано в писмо изх. № А 47-0368 от 2.09.2002 г. на началника на Митница - София, до ТДД - София. След връщането на делото и в производството по адм. дело № 4458 от 2006 г. решаващият състав на СГС е приел за безспорно установено, че на 13.08.1998 г. касаторът е внесъл от Република Гърция козметични продукти, по който внос са внесени митни сборове - мито и ДДС, като поради това, че продуктите се оказали с изтекъл срок на годност, с две ЕАД в началото на 2000 г. са изнесени в Гърция обратно. На основание чл. 112 от ДПК (отм.) ЕТ "Агенция АВА-Александър Александров" е отправил искане вх. № А-47-0041 от 1.03.2000 г. до ДП "Триадица" при ТДД - София, за възстановяване на платените по вноса мито в размер на 3048, 06 лв. и ДДС - 4615, 48 лв., като внесени на отпаднало основание. Извършена е ревизия и е издаден ДРА № 0122 от 15.03.2001 г. (за който няма данни, че е влязъл в сила), обхващащ периода 1.01.1994-31.12.1999 г., без периода от 23.08.1996-2.09.1999 г., когато фирмата е била дерегистрирана по ЗДДС. Във връзка с указанията, дадени от Върховния административен съд - I отделение, по делото е представено искане вх. № 0100/1462 от 19.05.2000 г., подадено от ЕТ по реда на чл. 112 от ДПК (отм.), за връщане на недължимо платени суми, подлежащи на възстановяване, във връзка с което е постановено решение № 49 от 14.06.2000 г. на данъчния орган при ТДД - София, за отказ за възстановяване на поисканите суми с мотиви, че молителят не е представил решение на митнически орган по чл. 869, ал. 1 от ППЗМ (ред., ДВ, бр. 149 и 150 от 1998 г.). Софийският градски съд е отбелязал в решението си, че въпреки възложените от съда задължения на ответника в съдебното производство не са представени доказателства за влизане в сила на решение № 49 от 14.06.2000 г. На 13.08.2002 г. ЕТ е подал ново искане за извършване на данъчна ревизия и връщане на недължимо платено ДДС, във връзка с което е издадено оспореното решение № 58 от 2.09.2002 г. на ръководителя на екип при ДП "Триадица", потвърдено с решение № 1684 от 31.10.2002 г. на РДД - София. Съдът е установил, че е налице решение № А 47/0157 от 3.07.2000 г. на началника на Митница - София, за отказ за възстановяване на митни сборове и ДДС на основание чл. 878, ал. 1, т. 1 от ППЗМ, а с решение № РМ № А-94-0011 от 18.08.2000 г. на директора на РМУ - София, е оставена без уважение жалбата срещу отказа за възстановяване на митни сборове и ДДС. Софийският градски съд е констатирал, че липсват данни за съдебно обжалване на този акт, както и за влизането му в законна сила. Съдът е изследвал предвидените в чл. 68 от ЗДДС (отм.) предпоставки за упражняване на правото на приспадане на начислен данък преди регистрацията по чл. 69 от с. з. Посочено е, че е налице изрична забрана, а именно, че правото на данъчен кредит по чл. 68 не възниква, ако регистрационният опис е подаден след датата на регистрация по ЗДДС. Софийският градски съд е констатирал, че в хода на съдебното производство не са представени доказателства, че регистрационният опис на наличните активи е в съответствие с императивните законови изисквания - в него липсват стоките, придобити с ЕАД № 5000/628015 от 13.08.1998 г., поради което е приел, че правото не може да възникне. Посочено е още, че дори и да бъде приложена нормата на чл. 20 от ЗДП (отм.), действаща към момента на внасяне на стоките, то съгласно нея подлежащите на възстановяване суми се прихващат или връщат от данъчната служба въз основа на решение на митническия орган, постановено по реда на глава седемдесет и втора от ППЗМ, но видно от доказателствата по делото, с решението си митническият орган е отказал възстановяване на митни сборове и ДДС. Съобразно изложеното СГС е отхвърлил жалбата на ЕТ "Агенция АВА-Александър Александров" като неоснователна и е потвърдил оспорените актове. Така постановеното решение е правилно. Софийският градски съд е изяснил спора от фактическа страна и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото е направил законосъобразни изводи, които се споделят изцяло от Върховния административен съд. По делото безспорно е установено, че през периода 23.08.1996-2.09.1999 г. ЕТ "Агенция АВА-Александър Александров" е бил дерегистриран по ЗДДС, като ново заявление за регистрация по ЗДДС е подадено на 2.09.1999 г. с вх. № 1700/0172 от 2.09.2009 г. Както правилно е посочил в мотивите си СГС, една от предпоставките за упражняване на правото на приспадане на начислен данък преди регистрацията по чл. 69 от ЗДДС (отм.) е наличието на регистрационен опис по образец на наличните активи, съставен и подаден към датата на регистрацията по този закон. В случая регистрационен опис е съставен, но в него не са посочени стоките, придобити с ЕАД № 5000/628015 от 13.08.1998 г. По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на първоинстанционния съд не страда от пороците, изложени в касационната жалба, и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд - първо А отделение,

Цитирани разпоредби

1