Решение № 10974 от 11.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5104/2020 г.

Решение № 10974 от 11.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5104/2020 г., I о., докладчик председателят Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/. Образувано е по касационната жалба на началника на отдел "Оперативни дейности" – Бургас в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП против решение № 290/21.02.2020 г. на Административен съд –Варна, постановено по адм. д. № 3090/2019 г., с което е отменена негова заповед № ФК-503-0339584/19.09.2019 г. за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/. С доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК, касаторът претендира неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Нави-Фоур" ЕООД против оспорената заповед. Твърди, че нарушението е безспорно установено. При констатирано нарушение органът е длъжен да наложи ПАМ, тъй като при налагането на мярката той действа при условията на обвързана компетентност, а преценката относно нейната целесъобразност е направена от законодателя. Според него в обжалваната заповед са изложени достатъчни мотиви по отношение на продължителността на срока на мярката. Възразява срещу присъдените със съдебния акт разноски в размер на 1050 лв., като счита същите за изкуствено завишени. Ответникът по касационната жалба – "Нави-Фоур" ЕООД, ЕИК 203051379 със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. "Осми приморски полк", № 83, ет. 2 – оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Раданов в писмен отговор от 01.06.2020 г. Заявява искане да бъде оставено в сила решението на административния съд и претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение допустимост и неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена от надлежно легитимирана страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е процесуално допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Варненския административен съд е била заповед за налагане на ПАМ № ФК- 503-0339584/19.09.2019 г на началник отдел "Оперативни дейности" - Бургас в ГД "Фискален контрол" на ЦУ на НАП, с която е наложена на "Нави-Фоур" ЕООД ПАМ запечатване на търговски обект – заведение за бързо хранене "Subway", находящо се в гр. Бургас, мол "Бургас Плаза", и забрана на достъпа до него за срок от 5 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Мярката е наложена във връзка с нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин вр. чл. 118, ал. 1 и ал. 4, т. 1 ЗДДС, изразяващо се в това, че при извършена проверка на 17.09.2019 г. в 13: 55 часа, е установено, че търговецът не съхранява в обекта паспорт на регистрираното в обекта фискално устройство. За констатациите при проверката е съставен протокол серия АА № 0339584 от 17.09.2019 г. Административният съд е приел, че обжалването е допустимо, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в предвидената от закона форма. Направен е извод, че изложените от административния орган мотиви за определяне на срока на ПАМ не кореспондират на установеното административно нарушение, поради което не могат да обосноват законосъобразността на оспорения акт. Прието е, че от фактическите констатации на проверяващите, обективирани в протокола за проверката, е установено, че при извършената контролна покупка, търговецът е издал касов бон от работещо фискално устройство, което е подробно индивидуализирано по марка, модел, индивидуален номер на апарата и неговата фискална памет, като в деня на проверката е представено свидетелство за регистрация на същото ФУ в НАП, поради което административният орган необосновано е приел, че не може да бъде извършена проверка дали устройството е декларирано за обекта и дали оборотите са правилно отчетени. Изводите на органа за "висока степен на обществена опасност, произтичаща от възможността за многократно проявление във времето" са произволни и почиват на предположения, предвид липсата на други установени нарушения. Настоящият съдебен състав преценява оспореното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно. По силата на чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "д" ЗДДС ПАМ запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност. В разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба Н-18/13.12.2006 г./ за лицето по чл. 3 със стационарен търговски обект е предвидено задължение да съхранява в търговския обект паспорта на фискалното устройство, с изключение на случаите по чл. 14, ал. 3 - извършване на експертиза на ФУ и чл. 50, ал. 6 - приемане за ремонт на ФУ. Неизпълнението на задължението по чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. е основание за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" ЗДДС. Както е посочил първостепенният съд в мотивите на своето решение, преценката за съответствието по принцип на самата ПАМ запечатване на търговския обект и забрана достъпа до него със законово регламентираните цели /чл. 22 ЗАНН/ е направена от законодателя. При констатирано нарушение от вида на изброените в чл. 186 ЗДДС административният орган я налага. Извършването на нарушението в случая е безспорно установено. Определянето на срока, за който се налага ПАМ, в рамките на нормативно установения максимален от 30 дни, зависи обаче от преценката на административния орган, като за определянето на конкретния такъв в заповедта следва да са изложени конкретни мотиви, позволяващи извършването от съда на проверка по реда на чл. 169 АПК. При определянето на конкретния срок административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, защото само тогава законодателят му предоставя възможност да избере между няколко възможни решения, всяко от които е в различна степен целесъобразно. В случая не спорно, а и това се установява от констатациите в протокола за проверката, че свидетелството за регистрация на фискалното устройство е представено на проверяващите инспектори по приходите, че се подават данни в НАП от конкретно фискално устройство /ФУ/, че при извършената контролна покупка е издаден фискален бон, както и че не е установена разлика между касовата и фактическата наличност. Съображенията на административния орган, че неизпълнението на задължение за съхранение на паспорта на ФУ препятства възможността да се извърши проверка на ФУ в обекта, вида му и има ли изградена връзка с НАП, са в противоречие с констатациите в протокол № 0339584 от 17.09.2019 г. Правилни са изводите на съда, че нищо не е препятствало извършването на целената проверка, тъй като към момента на извършването й данъчните органи са имали пълните индивидуални данни на касовия апарат, което също се установява от протокола. Изложените от органа по приходите мотиви за негативни последици за фиска и опасност от настъпване на вреди също не отговарят на вида и характера на констатираното нарушение, което е формално. Поради това с оглед чл. 22 ЗАНН преследваната с налагането на ПАМ цел за преустановяване на нарушението, т. е. поставянето на паспорта на ФУ в търговския обект, както е посочил и административният съд, не налага обектът да бъде запечатан и да се забрани достъпът до него за срок от 5 дни. По принцип с налагането на ПАМ не се гарантира преустановяване извършването на нарушения от същия вид от търговеца, а съгласно чл. 12 ЗАНН с налагането на административните наказания се цели да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително на останалите граждани. На практика обаче като всяка мярка на административна принуда ПАМ също преследва предупредителни и превъзпитателни цели като подтиква към изпълнение на неизпълнените задължения. В тази връзка следва да бъде споделена тезата, застъпена от проф. Кино Лазаров в неговия труд "Принудителни административни мерки", издание на "Сиела Норма" АД, София, 2017 г., стр. 82 - стр. 83. В потвърждение на казаното е текстът на чл. 187, ал. 4 ЗДДС, изречение последно, според който при повторно нарушение срокът на ПАМ е 30 дни и нейното прилагане не може да бъде прекратено по-рано, дори в случая, когато глобата или имуществената санкция е заплатена. За постигането на тази цел обаче в заповедта няма изложени мотиви, обвързващи я с конкретния срок. Като е обосновал извод за незаконосъобразност на заповедта за налагането на ПАМ и я е отменил, Варненският административен съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Неоснователно е възражението на касатора за прекомерност на присъдените в полза на противната страна разноски, представляващи заплатеното от нея адвокатско възнаграждение. Ответникът в първоинстанционното производство не е заявил искане по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК съдът да присъди по-нисък размер на разноските в тази част. За настоящото касационно производство ответникът по касация заявява искане за присъждане на разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Касаторът отново не е поискал намаляването им поради прекомерност на адвокатското възнаграждение. С оглед изхода на спора разноските следва да бъдат присъдени. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение