Решение № 10337 от 30.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3283/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. ЕООД, подадена чрез адв. Младенов, срещу решение 10 от 06.02.2023 г., постановено по адм. дело 220/2022 г. по описа на Административен съд Габрово. С обжалваното решение е отхвърлено оспорване на Е. ЕООД, против заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) ФК-306-0114082 от 07.10.2022 г., издадена от началник на отдел Оперативни дейности Пловдив, при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП) и дружеството е осъдено да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 240 лв. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. С молба от от 10.10.2023 г. са представени Наказателно постановление (НП) 695087-F681391 от 13.03.2023 г. (л. 24), разписка за заплатено НП (л. 28) и Заповед за отмяна на запечатване ФК-ЗОЗ-44 от 10.04.2023 г. (л. 30). Въз основа на тези доказателства счита, че за касатора е отпаднал правен интерес от оспорването на ЗПАМ, тъй като тя е отменена по реда на чл. 187, ал. 4 ЗДДС. Иска решението да бъде обезсилено. Ответникът Началник отдел Оперативни дейности Пловдив в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, не изразява становище по основателността на касационната жалба. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Предлага решението да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред първоинстанционния съд е била ЗПАМ ФК-306-0114082 от 07.10.2022 г., издадена от началник на отдел Оперативни дейности Пловдив, с която на Евелин ЕООД е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект магазин за дрехи, находящ се в гр. Стара Загора [улица], търговска клетка на първи етаж в МОЛ Галерия, стопанисван от Е. ЕООД [ЕИК] и забрана за достъп до него за срок от 7 дни. Заповедта е издадена на основание чл. 3, ал. 1 във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. и чл. 118, ал. 1 ЗДДС във връзка с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а във вр. с чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Фактическо основание за издаване на акта е била извършена проверка на търговския обект на 05.10.2022 г. в 12:15 часа, при която било установено, че при извършена контролна покупка от органите по приходите на 1 бр. тениска с търговска марка Hugo Boss на стойност 39.00 лв, заплатени в брой, не е бил издадена фискална касова бележка от монтираното работещо в обекта фискално устройство, нито ръчна касова бележка от кочан при плащането на стоката. След легитимация на проверяващите от фискалното устройство е отпечатан дневен финансов отчет 0003322 от 05.10.2022 г. и КЛЕН за същата дата, от който е видно че горепосочената продажба не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискален бон. Констатираната фактическа наличност съгласно попълнен въпросен лист е в размер на 1 181 лв., от които 30 лв. начална сума за деня. За установените факти и обстоятелства от проверката бил съставен протокол за извършена проверка серия АА 0114082 от 05.10.2022 г. При така установената фактическа обстановка и след извършена проверка за законосъобразност на административния акт съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 АПК, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, като съдържа всички необходими реквизити, при наличие на материалноправната предпоставка, предвидена в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС, тъй като от доказателствата по делото е видно, че нарушението безспорно е извършено. Според съда, актът е мотивиран в достатъчна степен, като не се установяват допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и съответства на законовите цели. При извършената проверка на съдебния акт, касационната инстанция намира, че са налице основания за отмяната му на основание чл. 209, т. 2 АПК. След постановяване на първоинстанционното решение, пред настоящата инстанция, с молба от 10.10.2023 г. са представени НП 695087-F681391 от 13.03.2023 г. (л. 24), разписка за плащане на санкцията наложена с наказателното постановление (л.28) и заповед за отмяна на запечатване ФК-ЗОЗ-44 от 10.04.2023 г. (л.30). Съгласно тази заповед, началника на отдел Оперативни дейности Пловдив в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП е прекратил действието наложената ЗПАМ ФК-306-0114082 от 07.10.2022г., за търговски обект представляващ магазин за дрехи, находящ се в гр. Стара Загора [улица], търговска клетка на първи етаж в МОЛ Галерия, като е прекратил и наложената на основание чл. 187, ал. 1 ЗДДС забрана за достъп до обекта. При извършената проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал.2 АПК, настоящият състав установи, че след постановяването му, но преди влизането му в сила, тъй като е обжалвано и е образуваното касационно производство административният акт, предмет на спора е отменен. С обжалваното решение на АС гр. Габрово е отхвърлена жалбата срещу административен акт, чието действие е било прекратено впоследствие със заповед за отмяна на ЗПАМ. Предметът на оспорване, във връзка с проверката на който е било образувано изначално производството е престанал да съществува. Правните на отмяната на ЗПАМ по реда на чл.187, ал.4 от ЗДДС е свързана с това, че постановеното решение се явява недопустимо поради липса на предмет. Заповедта за отмяна на запечатване ФК-ЗОЗ-44 от 10.04.2023 г. прекратява действието на ПАМ и тя вече не съществува в правния мир, като акт, който подлежи на контрол или отмяна. Отпаднал е и правният интерес на жалбоподателя. Горните обстоятелства и приложните в касационната инстанция доказателства не са били известни на решаващия състав на АС гр. Габрово към момента на постановяване на съдебното решение, тъй като са изготвени след това и съдът не е можел да ги съобрази. По изложените съображения, проверяваното решение е недопустимо, поради което следва да бъде обезсилено, а производството по делото да бъде прекратено. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение