Решение № 15988 от 13.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4166/2012 г.

Решение № 15988 от 13.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4166/2012 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по подадена касационна жалба от "Изопещ" ООД, със седалище и адрес на управление гр. София срещу решение № 221 от 1.02.2012 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 1850/2011 г., с което е отхвърлена жалбата на "Изопещ" ООД, против Ревизионен акт с № 161004977 от 18.02.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД- Пловдив на НАП, потвърден с Решение № 395 от 17.05.2011 г. на директора на Д "ОУИ"- Пловдив, при ЦУ на НАП, с който на дружеството жалбоподател е отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС в размер от 43 400,37 лв. и са определени прилежащи лихви в размер на 7 191,75 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на съдебното решение. Ответникът по касационната жалба Директорът на дирекция ОУИ гр. Пловдив при ЦУ на НАП не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Пловдив е бил Ревизионен акт с № 161004977 от 18.02.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД- Пловдив на НАП, потвърден с Решение № 395 от 17.05.2011 г. на директора на Д "ОУИ"- Пловдив, при ЦУ на НАП, с който на дружеството жалбоподател е отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС в размер от 43 400,37 лв. и са определени прилежащи лихви в размер на 7 191,75 лв. по подробно описани доставки, извършени от доставчиците "Гери-79" ЕООД, ЕТ "Иван Златев БГ" и ЕТ "СТЕФКОС- Стефан Илиев". По отношение на тримата доставчици съдът е приел констатациите на вещото лице по назначената ССЕ, че процесните фактури са надлежно осчетоводени от страна на жалбоподателя и е налице съответствие между датите, на които са били издадени същите, и издадените впоследствие фактури от негова страна, в качеството му на доставчик, към последващите получатели на съответните СМР. Въпреки това първоинстанционния съд предвид несъмнено установената липса на технологичен и кадрови потенциал за реално изпълнение на фактурираните от едноличния търговец доставки на СМР и строителни материали обаче, съдът намира, че издадените от прекия доставчик фактури не отразяват реални доставки, поради което констатациите в РА, мотивирали органите по приходите да откажат правото на данъчен кредит на жалбоподателя, се явяват необорени. Постановеното решение е правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Установено е от първоинстанционния съд, че при извършената насрещна проверка в дружествата доставчици на адреса не е намерено лице за кореспонденция. По повод изготвени и връчени по надлежния ред ИПДПОЗЛ, от страна на дружествата-доставчици не са представили нито едно доказателство или доказателствено средство, което да удостоверява, че същият разполага с необходимия материален, технически, технологичен и кадрови потенциал, наличието на който би гарантирал и осигурил реалното изпълнение на фактурираните от него доставки на стоки и услуги. Именно липсата на тези документи са довели органите на приходната администрация до единствения възможен извод, че спорните фактури издадени от цитираните доставчици, по които "Изопещ" ООД е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит не документират реално осъществена облагаема доставка по смисъла на ЗДДС и в конкретния случай е налице фиктивно префактуриране. В тази връзка всяко едно лице, което претендира право на данъчен кредит, следва да докаже по безспорен начин, че на първо място е налице "доставка" на стоки. Не са представени никакви доказателства относно дейността на тези доставчици. Няма доказателства, че съответните доставчици имат назначени работници на трудов договор, нито пък са ангажирани доказателства за наемане на такива по граждански такъв или за извършването на някаква конкретна работа. Липсата на кадрова обезпеченост на доставките сама по себе си е достатъчна да наведе на извод за липса на реалност на доставката. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че реалното изпълнение на предмета на фактурите от страна на посочените в тях като издатели не е доказан. При недоказана реалност на доставките правото на данъчен кредит е отказано законосъобразно. Предвид изложеното, обжалваното решение не страда от пороците, обосновали оплакванията в касационната жалба и като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на касатора не се следват разноски. По изложените съображения, Върховният административен съд, Осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК