Решение № 96 от 4.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4549/2017 г.

Решение № 96 от 4.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4549/2017 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Техноматикс" ЕООД, чрез управителя М. И. срещу Решение № 224 от 13.02.2017 г. по адм. дело № 707/2016 г. по описа на Административен съд В., ХХХIV състав. Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба се излагат подробни доводи за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт по отделните спорни пунктове на ревизионния акт /РА/, предмет на съдебен контрол за законосъобразност. Иска се отмяната на решението и постановяване на друго, с което да се отмени РА в потвърдената с решението на директора на дирекция "ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НАП част. Претендират се разноски. Ответната страна - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. В. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Е. Великова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалвания съдебен акт. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението в обжалваната му част с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АС В. е второ по ред в изпълнение на указанията, дадени с Решение № 2673 от 09.03.2016 г. по адм. дело № 2860/2015 г. по описа на Върховен административен съд, първо отделение. С цитираното решение е отменено решение № 99 от 21.01.2015 г. по адм. дело № 770/2014 г. по описа на АС В., с което е обявена нищожността на РА № 171303450 от 04.11.2013 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП В. в частта, потвърден с Решение № 920 от 17.02.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НАП. С процесния РА в потвърдената с решението на решаващия орган част на "Техноматикс" ЕООД са установени допълнителни задължения за корпоративен данък/КД/ по ЗКПО за д. п. 2007 г. в размер на 25 210,75 лева - главница и 16 084,51 лева - лихви за забава, и допълнителни задължения за ДДС по ЗДДС за д. п. м. 12.2007 г. в размер на 2 664,00 лева - главница, и 1 783,71 лева - лихви, и за д. п. м. 02.2008 г. в размер на 3 520,49 лева - главница, и 2 270,65 лева - лихви. По отношение на частта по ЗКПО за 2007 г. с РА е извършено увеличение на финансовия резултат с: 1. разходи за брак за сумата от 13 320,00 лева на основание чл. 77, ал. 1 от ЗКПО; 2. разходи за строителни материали и услуги на стойност 6 605,50 лева, свързани с наети от ревизираното лице /РЛ/ обекти - магазин, находящ се в гр. Ш., бул. "С. В." .№... В и рибарник, намиращ се в гр. С., общ В., обл. Р., местност Ливадите, на основание чл. 51, ал. 2 от ЗКПО; 3. разходи за придобиване на дълготрайни активи -за изработка и монтаж на търговско оборудване по фактура № 30 от 29.12.2007 г., издадена от ЕТ "Леорда - И. Б." на стойност 1 890,00 лева, на основание чл. 67 от ЗКПО и за покупка и инсталация на счетоводен софтуер по фактура № 86 от26.03.2007 г., издадена от ЕТ "М. М." на стойност 720 лева и разходи за външни услуги по фактура № 95 от 18.01.2017 г., издадена от "Г. С." ООД на стойност 300 лева, на основание чл. 51, ал. 2 от ЗКПО; 4. разходи за абонамент за следващ отчетен период със стойността по фактури № 0000840465 от 27.12.2007 г. и № 0000840479 от 28.12.2007 г., на основание чл. 77, ал. 1 от ЗКПО; 5. разходи за услуги от нерегистрирани по ЗДДС лица по фактури, издадени от ЕТ "Я. - Т. Г.", ЕТ "Б. А.", ЕТ "Любо - В - Л. Колев", ЕТ "Инвестмен - Й. Ц.", "Т. А." ООД, ЕТ "Зори - Н. Х.", ЕТ "Аделайн - А. С.", на стойност 228 907 лева на основание чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ЗКПО. В резултат на така извършените увеличения на ФР за 2007 г. е определен допълнителен корпоративен данък в размер на 25 210, 75 лева ведно с лихви за забава. В частта по ЗДДС с РА: 1. За данъчен период м. 12.2007 г. на основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС е начислен ДДС върху стойността на бракувани хранителни стоки в размер на приспаднатия данъчен кредит - 2 664,00 лева и са начислени лихви за забава; 2. За данъчен период м. 02.2008 г. е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по фактура № 23/2008 от 22.02.2008 г. в размер на 3 520,49 лева на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС. При постановяване на обжалваното решение съдът е приел, че РА е издаден от органи, разполагащи с компетентност при действието на чл. 119, ал. 2 от ДОПК / в сила от 01.01.2013 г./, при липса на съществени процесуални нарушения в хода на ревизионното производство. Обосновал е извод за материална законосъобразност на РА както в частта по ЗКПО за 2007 г., така и в частта на установените задължения по ЗДДС за д. п. м. 12.2007 г. и м. 02.2008 г., като е развил подробни съображения за всеки един от спорните пунктове на обжалвания РА. Настоящият съдебен състав на Осмо отделение, Върховен административен съд намира, че решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдяните от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изводът на АС В. за материална законосъобразност на РА е обоснован при правилна преценка на доказателствата, събрани по делото и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. 1.Решението е правилно в частта на приетия за законосъобразен РА относно задълженията по ЗДДС за д. п. м. 12.2007 г. и м. 02.2008 г. 1.1. Във връзка с доначисления с РА ДДС в размер на 2 664,00 лева за м. 12.2007 г. е констатирано, че с Протокол за бракуване на материални запаси № 1/31.12.2007 г. РЛ е бракувало хранителни стоки по опис на обща стойност 13 320,00 лева, закупени от ЕТ "Милел - М. И." съгласно фактура № 0...... 359/25.04.2003 г., фактура № 0......360/25.04.2003 г. и фактура № 0......361/25.04.2003 г., както и че през д. п. м. 04.2003 г. дружеството е ползвало право на приспадане на пълен данъчен кредит в размер на 2 664,00 лева. Правилно съдът е приел, че РЛ не е установило с надлежни писмени доказателства, че към датата на бракуване действително е изтекъл срока на годност /трайността на хранителните стоки по процесните фактури и описи, за да се приложи цитираната разпоредба на чл. 80, ал. 2, т. 5 от ЗДДС. П. Протокол за бракуване на материални запаси № 1/31.12.2007 г. и описа към него към всяка една от фактурите, при липса на други доказателства за установяване изтичането срока на годност на стоките, не са достатъчни да обосноват наличие на предпоставките по чл. 80, ал. 2, т. 5 от ЗДДС, във вр. с чл. 79, ал. 3 от ЗДДС. Т. като липсва нормативен акт, който да указва срокът на годност на бракуваните продукти, то добрата търговска практика изисква преди бракуването им да е налице установен фирмен стандарт за това, какъвто жалбоподателят не е изготвил и утвърдил. В протоколите за брак не е посочена партидата на бракуваната стока и причините за брака. В конкретния случай е осъществен брак на хранителни стоки. Срокът на годност на всяка една стока от вида на процесните се посочва върху самата опаковка на стоката, за което в случая липсват каквито и било доказателства. Съдържанието на документите /протокол за бракуване на материални запаси и описа към него/, които са съставени за брака на въпросните стоки в конкретния случай, не е достатъчно, за да се установи изтичане на срока на годност на описаните в тях стоки. В случая не става ясно описаните стоки от коя партида и с какъв срок на годност са. Липсата на тази информация не дава възможност да се формира обоснован извод, че стоките, описани в протоколите за брак, са действително с изтекъл срок на годност и то именно към периода на съставяне на протокола за бракуването им - м. 12.2007 г. Разпоредбите на Закона за храните /чл. 20 и чл. 21а/ задължават търговците на храни да водят по подходящ начин счетоводството си, така че във всеки един момент да са определими характеристиките, в това число и срокът на годност на хранителните продукти в обращение и местонахождението им. В процесния случай правилно съдът е приел, че ревизираният субект не е доказал релевантните за спора обстоятелства - от коя партида са стоките и с какъв срок на годност. Тоест, съдържанието на протоколите за брак не се обосновава с данни от други, предхождащи ги документи. До друг извод не се достига и от съдържанието на представените три броя фактури и описите към тях за закупуване на бракуваните стоки. В същите са посочени единствено видът, количеството, единичната и общата цена на стоките, но отново липсват данни за партидата и срока на годност на бракуваните материални запаси. От друга страна, правилно е отразено в РА, че от датата на съставяне на фактурите за покупката им - 25.04.2003 г., до момента на тяхното бракуване / м. 12.2007 г./ е изтекъл един продължителен период от време - около четири години и осем месеца, който срок е нелогично дълъг предвид вида на материалните запаси - хранителни стоки, за които е общоизвестен факт че са със сравнително кратък срок на годност. С оглед на което логична и обоснована е констатацията на приходните органи, че срокът на годност на стоките е изтекъл в предходен период, а не към датата на бракуването им. Освен това всяка от стоките е с определен срок на годност, поради което не може да се приеме, че е налице един и същи срок на съхранение за различните видове хранителни стоки, а както бе отбелязано, в случая липсват данни за срока на годност, посочен от производителя на тези стоки. Следователно, при липсата на доказателства относно срока на годност на стоките, посочен от производителя, както и липсата на отбелязване в протокола за брак и описа към него всеки един от видовете стоки с какъв срок на годност е, обосновано съдът е формирал извод за законосъобразност на РА относно извършената корекция на ползвания от "РЛ данъчен кредит по чл. 79, ал. 3 от ЗДДС с неприлагане на изключението, предвидено в чл. 80, ал. 2, т. 5 от ЗДДС. Н. се явява и разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, тъй като не са изминали пет години от началото на годината, в която е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит. По така изложените съображения, като е приел, че с РА законосъобразно е начислен допълнителен ДДС върху стойността на бракуваните с Протокол за бракуване на материални запаси № 1/31.12.2007 г. хранителни стоки в размер на приспаднатия данъчен кредит - 2 664,00 лева, и са начислени лихви съответните за забава, административният съд е постановил правилно решение в посочената част. Неоснователно е твърдението на касатора за необоснованост на извода на приходните органи и на съда, че в случая ставало дума за сделки, сключени в условията на относителна симулация. В процесния случай е доначислен ДДС на основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС / корекция на приспаднат данъчен кредит/ във връзка с извършен брак на хранителни стоки през м. 12.2007 г., което означава, че доводът на касатора не може да се обвърже с предмета на спора в описаната му част. 1.2. С РА е отказано правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС по фактура № 23/2008/22.02.2008 г., издадена от "CALBO SPRL", Брюксел. Видно от съдържанието на фактурата РЛ е придобило лек автомобил "Мерцедес, модел ML 270 CD, сив, с рама № WDC1631131А406137. Съгласно представената застрахователна полица за автомобилна застраховка "Каско" № 4401 0 028022/21.04.2010 г. автомобилът е с брой места 4 + 1. За придобиването на автомобила дружеството е издало протокол по чл. 117 от ЗДДС от 27.02.2008 г. и е начислило ДДС в размер на 3 520,49 лева, като е включило същия в дневника за покупки за м. 02.2008 г. От РЛ са представени пътни листове за автомобил "Мерцедес" с рег. № РР 7977 АК, който съгласно справка за притежаваните от дружеството превозно средства е оранжев на цвят и с рама № WDB6024661P301119. Съгласно т. 5.1. от дадените от управителя на "Техноматикс" ЕООД писмени обяснения автопаркът на дружеството включва един автомобил с марка "Мерцедес", за който е посочено, че е товарен, модел 310Д, с рег. № РР 7977 АК. По отношение на придобития автомобил с фактура № 23/2008 от 22.02.2008 г. на цвят светлосив металик с фабричен номер на рамата WDC1631131А406137 е установено, че е регистриран под № РР 6732 АН. Констатирано е, че автомобилът е заведен като актив на ревизираното лице и за него не са представени пътни листове. Органите по приходите са приели, че липсват писмени доказателства, че закупеният с процесната фактура автомобил се използва за целите на икономическата дейност на търговеца. Правилно съдът е тълкувал и приложил разпоредбите на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС. К. не излага конкретни доводи за неправилност на съдебния акт в тази част, като само оспорва извода на съда за отхвърляне на жалбата на дружеството срещу РА в посочената част. Доколкото липсват каквито и да било доказателства в противоположен смисъл, правилна се явява преценката на приходните органи и на първостепенния съд за това, че закупеният автомобил не попада в изключенията на § 1, т. 18, изречение второ от ДР на ЗДДС. В случая няма данни автомобилът да е предназначен за превоз на товари по смисъла на чл. 149, т. 3 от ЗДвП. Нито от фактурата, нито от протокола по чл. 117 от ЗДДС се установява, че процесният автомобил попада в някое от предвидените в изключения на § 1, т. 18, изречение второ от ДР на ЗДДС. Н., в представената застрахователна полица за автомобилна застраховка "Каско" № 4401 0 028022/21.04.2010 г. изрично е вписано, че автомобилът е лек, както и че същият е с брой места 4 + 1. От жалбоподателя не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че автомобилът е предназначен за превоз на товари. От друга страна, от РЛ не е доказано и използването на автомобила за икономическата дейност на "Техноматикс" ЕООД. Представените пътни листове касаят различно от закупеното с фактура № 23/2008/22.02.2008 г. МПС, доколкото с фактурата е придобит автомобил "Мерцедес, модел ML 270 CD, сив, с рама № WDC1631131А406137, като видно от застрахователната полица същият е регистриран под № РР 6732 АН, а пътните листове касаят автомобил "Мерцедес" /не е посочен модел/ с рег. № РР 7977 АК, който е различен от посочения такъв в полицата. Освен това съгласно наличната по делото справка за притежаваните от дружеството превозно средства "Техноматикс" ЕООД притежава един автомобил "Мерцедес" с рег. № РР 7977 АК, оранжев на цвят, с рама № WDB6024661P301119, а в хода на ревизионното производство управителят на оспорващия търговец е дал писмени обяснения, че автопаркът на дружеството включва един автомобил с марка "Мерцедес", за който е посочено, че е товарен, модел 310Д, с рег. № РР 7977 АК. От изложеното не може да се направи обоснован извод, че придобитият с процесната фактура № 23/2008 от 22.02.2008 г. автомобил е използван за икономическата дейност на ревизирания субект. Достигайки до извода за законосъобразност на РА относно отказаното на "Техноматикс" ЕООД правото на приспадане на данъчен кредит по процесната фактура № 23/2008/22.02.2008 г., издадена от "CALBO SPRL", Брюксел, в размер на 3 520,49 лева ведно с лихвите за забава, АС В. е постановил правилно решение. 2.Решението е правилно и обосновано в частта на приетия за законосъобразен РА относно задълженията за корпоративен данък за 2007 г. ведно с лихви за забава. 2.1. Правилно е прието от АС В., че законосъобразно с РА е извършено увеличение на ФР с разходи за брак за сумата от 13 320,00 лева на основание чл. 77, ал. 1 от ЗКПО. Във връзка с протокола за брак / описан по-горе в частта по ЗДДС/ е установено, че последният е осчетоводен по дебита на сч. сметка 609 "Други разходи" и по кредита на сч. сметка 3014 "Стоки", като разходът - 13 320,00 лева, е отнесен в текущите разходи по дебита на сч. сметка 614 "Административни разходи". Приходните органи приемат, че РЛ не е представило доказателства, че трайността на стоките изтича през месец 12. 2007 г., поради което не е спазило нормативните изисквания за счетоводна дейност за извършване на инвентаризации, текущо начисляване и осъществяване на счетоводното записване на стопанските операции в хронологичен ред, съответстващ на извършването им, поради което на основание чл. 28, ал. 2 от ЗКПО във вр. с чл. 28, ал. 3, т. 3 от ЗКПО и чл. 77, ал. 1 от ЗКПО счетоводният финансов резултат /СФР/ на дружеството за д. п. 2007 г. е преобразуван в посока увеличение със сумата от 13 320,00 лева. Според съда така извършеното с РА увеличение на ФР с разходите за брак със сумата от 13 320,00 лева на основание чл. 77, ал. 1 от ЗКПО е законосъобразно, който извод се възприема от касационната инстанция. Съгласно чл. 28, ал. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводните разходи от липси и брак на материални запаси. От друга страна, съгласно чл. 28, ал. 3, т. 3 от ЗКПО предвижда, че алинея 2 не се прилага, когато разходите се дължат на изтичане срока на годност съгласно нормативен акт или фирмени стандарти, когато не е налице нормативен акт, и в обичайните за съответната дейност размери. В настоящия случай не е установено бракуването на процесните хранителни стоки да е станало поради изтичане на срока на тяхната годност съгласно нормативен акт или фирмен стандарт. От друга страна, с Протокол за бракуване на материални запаси № 1/31.12.2007 г. е видно, че са бракувани всички стоки, закупени от ЕТ "Милел - М. И." по фактура № 0......359/25.04.2003 г., фактура № 0......360/25.04.2003 г. и фактура № 0......361/25.04.2003 г., а не в обичайните за съответната дейност размери, каквото е изискването на чл. 28, ал. 3, т. 3 от ЗКПО. Следователно правилно първоинстанционният съд е приел, че процесният случай не попада в изключението на цитираната разпоредба. Ревизираното лице е следвало на основание чл. 28, ал. 2 от ЗКПО да увеличи финансовия си резултат за 2007 г. със стойността на бракуваните материални запаси. РЛ не е спазило изискванията на чл. 22, ал. 1 от ЗСч относно извършване на инвентаризация на активите и пасивите, съгласно които такава се извършва през всеки отчетен период с цел достоверното им представяне в годишния финансов отчет. По този начин "Техноматикс" ЕООД е нарушил принципа на текущо начисляване, посочен в чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗСч (отм.). Следователно, законосъобразно с РА е прието, че разходи, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство, които съгласно чл. 77, ал. 1 от ЗКПО не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, до който извод е достигнал АС В.. 2.2. Правилно е прието от АС В., че законосъобразно с РА е извършено увеличение на ФР със сума в размер на 6 605,50 лева на осчетоводени разходи за строителни материали и услуги по фактури, издадени от ЕТ "Р. С.", "Скални материали" АД, "Пенто" ЕООД, ЕТ "Леорда - И. Б.", "Антас" ООД, "Каолин" АД, "Трафик пътна сигнализация" ЕООД и "Адирен 69" ООД. Установено е, че РЛ е осчетоводило разходи за строителни материали и услуги по фактури, издадени от посочените доставчици на обща стойност от 6 605,50 лева, с които е намалило финансовия си резултат за 2007 г. От ревизираното лице са дадени писмени обяснения, съгласно които материалите и услугите са предназначени за нетни активи. С РА е прието, че разходите по издадените от горепосочените доставчици фактури отговарят на определението за нематериални дълготрайни активи, дадено в чл. 51, ал. 1 от ЗКПО, поради което на основание чл. 51, ал. 2 от ЗКПО тези разходи не са признати за данъчни цели, поради което е преобразуван СФР на дружеството за д. п. 2007 г. в посока увеличение със сумата от 6 605,50 лева. Обосновавайки извод за законосъобразност на РА в тази му част, съдът е приложил правилно материалния закон. Съгласно чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКПО данъчни дълготрайни нематериални активи са начислените суми в резултат на стопански операции, водещи до увеличаване на икономическата изгода от наети или предоставени за ползване дълготрайни активи; тези суми не формират данъчен дълготраен материален актив. В случая по категоричен начин е установено /включително от дадените от управителя на ревизираното дружество писмени обяснения/, че закупените строителни материали и услуги са вложени в ремонти на наети обекти и водят до увеличаване на икономическата изгода от тях, като стойността на осчетоводените разходи не е спорна между страните. Извършените разходи за ремонт, които водят до увеличаване на икономическата изгода на наетите или предоставени за ползване дълготрайни активи, е следвало да бъдат отчетени като данъчен дълготраен нематериален актив / според изискването на чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКПОК, а не като текущи разходи за дейността, пряко участващи при формирането на финансовия резултат от дейността / както е извършено от РЛ/. В този смисъл, като е отхвърлил жалбата на "Техноматикс" ЕООД срещу РА в посочената част, АС В. е постановил правилно решение. 2.3.Правилно е прието от АС В., че законосъобразно с РА е извършено увеличение на ФР за 2007 г. относно осчетоводени разходи за придобиване на дълготрайни активи. При ревизията е установено, че ревизираното дружество е осчетоводило разходи за изработка и монтаж на търговско оборудване по фактура № 0........ 30/29.12.2007 г., издадена от ЕТ "Леорда - И. Б." на стойност 1 890,00 лева. Прието е, че изработката и монтажът на търговско оборудване отговаря на определението за ДМА, дадено в чл. 50 от ЗКПО, поради което на основание чл. 67 от ЗКПО СФР на дружеството за д. п. 2007 г. е преобразуван в посока увеличение със сумата от 1 890,00 лева. Констатирано е, че РЛ е осчетоводило като разходи за материали покупка и инсталация на счетоводен софтуер по фактура № 0....... 86/26.03.2007 г. на стойност 720,00 лева, издадена от ЕТ "М. М." и като разходи за външни услуги по фактура № 0....... 95/18.01.2007 г. - 300,00 лева, издадена от "ГенСофт" ЕООД. Приходните органи са приели, че счетоводните софтуери отговарят на определението по чл. 51, ал. 1 от ЗКПО за данъчни дълготрайни нематериални активи, поради което на основание чл. 51, ал. 2 от ЗКПО са преобразували СФР на дружеството за д. п. 2007 г. в посока увеличение със сумата от 1 020,00 лева /720,00 лева + 300,00 лева/. Правилно съдът е заключил, че изработката и монтажът на търговско оборудване отговарят на определението за ДМА, дадено в чл. 50, ал. 1 от ЗКПО, а от друга страна, счетоводният софтуер отговаря на даденото в чл. 51, ал. 1, т. 1 от ЗКПО определение за данъчен дълготраен нематериален актив. РЛ не е представило доказателства, с които да обори констатациите на приходните органи, което обуславя правилния извод на АС В. за законосъобразност на РА и в тази му част. 2.4. Решението е правилно и в частта относно приетия за законосъобразен РА относно извършеното увеличение на СФР за 2007 г. със сумата на разходи за абонамент за следващ отчетен период. Констатирано е, че дружеството е осчетоводило като разходи за външни услуги направен абонамент за 2008 г. по фактура № 0000840465/27.12.2007 г. - 265,00 лева /л. 97/, и фактура № 0000840479/28.12.2007 г. 100,00 лева, издадени от "РААБЕ България" ЕООД. Ревизиращите са приели, че при осчетоводяването на разходите по посочените фактури е нарушен принципът на съпоставимост между приходите и разходите, визиран в чл. 4, ал. 1, т. 4 от ЗСч, поради което на основание чл. 77, ал. 1 от ЗКПО са преобразували СФР на дружеството за д. п. 2007 г. в посока увеличение със сумата от 365,00 лева /265,00 лева + 100,00 лева/. Правилно съдът е посочил, че осчетоводените през 2007 г. разходи касаят следващ отчетен период /2008 г./, в който ще бъде получена насрещната престация - получаване на изданието, за което е извършен абонаментът, то тези разходи е следвало да се отчетат като разходи за бъдещ период. Отчитайки ги като текущи разходи, дружеството е нарушило принципа на съпоставимост между приходите и разходите, визиран в чл. 4, ал. 1, т. 4 от ЗСч (отм.) и законосъобразно с РА на основание чл. 77, ал. 1 от ЗКПО е увеличен СФР за 2007 г. със сумата от 365 лева. 2.5. Правилен е изводът на АС В. за материална законосъобразност на РА относно увеличението на СФР за 2007 г. със сумата от 228 907,00 лева по фактури, подробно посочени в РД, издадени от от ЕТ "Я. - Т. Г.", ЕТ "Б. А.", ЕТ "Любо - В - Л. Колев", ЕТ "Инвестмънт - Й. Ц.", "Т. А." ООД, ЕТ "Зори - Н. Х.", ЕТ "Аделайн - А. С.", на основание чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ЗКПО. В хода на ревизията е констатирано, че РЛ е осчетоводило разходи за външни услуги на обща стойност 228 907,00 лева по подробно изброените фактури от посочените доставчици, с които е намалило финансовия си резултат за 2007 г. Фактурите от посочените доставчици са отразени по дебита на сч. сметка 602 "Услуги" срещу кредитиране на сч. сметка 401 "Доставчици". Посочено е, че плащането на услугите е отразено по дебита на сч. сметка 401 "Доставчици" и по кредита на сч. сметка 501 "Каса", като осчетоводяването на фактурите по съответните сметки е обобщено на стр. 9 - стр. 10 от РД /л. 629 - л. 630/, както и че осчетоводените разходи за външни услуги са от нерегистрирани по ЗДДС лица. Въз основа на констатираните факти и обстоятелства при извършените насрещни проверки на доставчиците и съобразно писмените обяснения и доказателства, представени от РЛ, приходните органи приемат, че издадените от гореизброените доставчици фактури не доказват реално извършени доставки на услуги и в тази връзка не съответстват на обективната действителност, тъй като същите не отразяват реално извършени стопански операции, поради което на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, във вр. с чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ЗКПО е преобразуван СФР за д. п. 2007 г. в посока увеличение със сумата от 228 907,00 лева. Правилно съдът се е концентрирал върху преценката дали доставките на услугипо процесните фактури действително са извършени от фактуриралите ги лица, като доказателствената тежест за установяване на този положителен факт се носи от РЛ. В подкрепа на твърденията си, че услугите по издадените фактури действително са извършени, от страна на жалбоподателя са представени копия на фактурите и фискални бонове, договори за поръчка и счетоводни документи. Съдът е анализирал представените договори, сключени между "Максимус" ЕООД /понастоящем "Техноматикс " ЕООД/ - доверител, от една страна, и някои от доставчиците, между които ЕТ "Зори - Н. Х.", ЕТ "Аделайн - А. С.", ЕТ "Я. - Т. Г.", ЕТ "Инвестмен - Й. Ц.", ЕТ "Б. А. - довереници и е приел за наличието на определена облигационна връзка между страните по тези договори, но единствено въз основа на тях не може да се заключи, че поетите съгласно съдържанието им задължения са изпълнени от страните по тях. Фактическото извършване на конкретните услуги /инженеринг на машини и съоръжения, електро услуги, ремонт на трафомашина, изваряване на трафомасло, пакетиране, консултантски и посреднически услуги, автосервизна поддръжка, металообработване на машини и съоръжения и други/, не може да бъде удостоверено единствено с наличието на договори и издадени фактури. Доставката на услуги представлява фактическо извършване на определени дейности, които имат стойност, и извършването им би могло да се докаже със счетоводни документи, пътни листове, приемо-предавателни протоколи, описи и др. Такива писмени документи не са представени нито в хода на ревизията, нито в рамките на съдебното производство. Следователно, липсват доказателства за конкретизация на възложените услуги, както и такива за предаване на резултата от възложените услуги от изпълнителя на възложителя, за да се приеме, че доставките по описаните фактури са действително извършени от доставчиците. Правилно е отчетено от първостепенния съд, че притежаването на данъчни фактури и тяхното счетоводно отразяване само по себе си не е достатъчно да обоснове реалност на отразените в същите стопански операции. След като РЛ не е ангажирало доказателства за това какви конкретни услуги са предоставени по всяка фактура и по всеки договор - напр. отчети, протоколи, количествено-стойностни сметки и др. подобни, в които подробно да са описани извършените действия и от кои лица са извършени, както и доказателства за приемането на извършените услуги от страна на получателя по доставките, следва да се приеме, че процесните услуги не се действително извършени и в този смисъл фактурите не отразяват верни стопански операции. Съобразно така формираният извод правилно съдът е потвърдил РА за законосъобразно издаден в тази му част предвид приложението на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО и чл. 26, т. 2 от ЗКПО. По така изложените съображения, касационната жалба на "Техноматикс" ЕООД се явява неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Във връзка с разноските, в полза на ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1557 лева на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 и чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение